От всичките поличитески формации само Зелените ми отговориха – благодариха ми за направената критика и отбелязаха, че са оправили неточносттите. И беше така! Когато проверих техният сайт се валидираше ( въпреки, че в момента не го прави ). Зелените откликнаха на желанието ми и се справиха по най-добрият начин. На такива хора мога да вярвам и ще го правя за вбъдеще.
Обещах, че ще гласувам за първите ( съжалявам само, че бяха единственните ), които си валидират сайта и така и направиха. За мой късмет се бях прибрал на родното ми място и гласувах за мажоритарният кандидат на област Велико Търново – Богомил Шопов. Пожелавам им успех!
Изпратих писмо със съдържание публикувано най-отдолу на статията във връзка с предишната ми публикация относно валидирането на сайтовете им до press-центровете на ГЕРБ, БСП, ДПС, НДСВ, Синята Коалиция, Лидер, Зелените. Нито един от сайтовете не е претърпял развитие в по-добра насока, затова предприех по-директни мерки чрез формите за контакт или информация за контакт, която е публикувана.
Забележка: Писмото до PR отделът на Политическа Партия Лидер се върна при мен като “Недоставено”. Ако някои от въпросната политическа формация, се чувства засегнат, моля да се обърне към администраторът на техният сайт или към арменския поп.
Здравейте,
В статия от моят блог съм изредил как се валидират сайтовете на водещите политически формации, които ще участват на пармантарните избори 2009. Ясно съм заявил, че ще гласувам за партията, която валидира сайтът си до началото на изборите. За мен това е важно, защото показва ангажираност към вашите гласоподаватели и в частност към мен.
Моля да обърнете сериозно внимание на сайтът си. Очаквам развитие.
Поиграх си да направя едно малко проучване – как точно са представени партиите в Интернет и дали се спазват стандартите. Резултатите няма да ви учудят – никой, с изклюение на един сайт, не ги спазва. Нека да уточня какво точно е валидация. Валидирането на сайт е проверка дали кодът, с който е написан спазва правилната спуснати от W3C – консорциумът, който определя настоящето и бъдещето на стандартите за световната мрежа ). Ако сайт спазва тези правила, то въпросният сайт ще достигне до по-широк кръг от хора, хора които ползват различни технологии за отварянето им, хора които имат проблеми с нормалното възприятие на Интернет. Разбира се, валидирането не означава и нищо – една бяла страница също може да е валидирана.
И така. Какво излиза от цялата работа? Май само на “Синята коалиция” и пука за това, че и в Интернет си има правила, че и в Интернет си има норми, и най-важното, че трябва да се спазват. Е, това ако не ви говори нещо за тяхната политика. И тъй като Синята коалиция е обединение на две партии Съюз на Демократичните Сили и Демократи за Силна България се поразрових да видя и техните резултати. Сайтът на СДС също преминава безупречно валидацията, сайтът на ДСБ има само 2 грешки ( пак Иван Костов дъни работата ).
Ще проверя седмица преди 5 юли дали някой от сайтовете има промяна и ако няма в нито един от тях то Синята коалиция ще е моят избор.
P.S. Вижте само цифрата с грешките в сайтът на ДПС. Как да гласуваш за тях ми кажете?
След три дневно гледане най-сетне успях да изгледам целият филм Prison Break: The Final Break. Очаквах с нетърпение да видя как точно умира Michael Scofield, защото за толкова години гледане на сериала съм се научил да не вярвам много на видяното. А това, че видяхме няколко човека да слагат цветя на някакъв гроб означава точно нищо. Исках да се уверя с очите си, че той наистина е мъртъв. Не че искам да го видя гушнал букета, но все пак – това бяха решили сценаристите.
Филмът, освен че беше страшно претупан и всичко си идваше на мястото както е удобно на героите, не разкри нищо околко “смъртта” на Michael. Тези, които не са го гледали, моля да не четат следващите изречения. В крайна сметка това, че Scofield хвана двата кабела и евентуално ги насочи един към друг, също не показа нищо. Имаше експолозия, но не показаха как точно Рибката умира. След това в следващите 5-10 минути показваха прискърбените му приятели – но трупът му така и не го видяхме. С това си свършване на сериалът и пояснителният филм, сценаристите са оставили голяма вратичка за по-късно връщане на сериала.
Може би в момента интересът към сериалът е намалял. Определено сюжетната линия към краят почна да се губи и да правят всичко възможно, за да я завършват. Ще си дадат няколко години почивка и ще се появи гръмкото заглавие – Новият сезон на Prison Break. Michael всъщност не е умрял, а агентът на ФБР го е издърпал малко преди да събере кабелите. Агентът всъщност е потавено лице на Генерала и естествено си искат обратно Scilla. Примерно!
Но дори да бяха показали трупът му нямаше да повярвам! Единственият начин да ме убедят, че той наистина умира е като си приказват със Сара, двамата са безумо щастливи и той да си извади пистолета и да се застреля пред нея. И то като си пръсне мозъка.
Така че, след няколко години, пак да видим познатите ни герои! Дано!
Доживяха ни! AC/DC направиха 30 години творческа кариера, за да имат възможността да видят българският фен в цялата му прелесет – в Белград …
Часът е 22 и малко след това. Нагласил съм си багажа преди цял един час – яке, анурак, втора тениска, храна – сандвичи, вода и тестве карти. Шапката на главата, очилата върху шапката. Почесвам си брадата, снимам се и с мисълта, че всичко ми е наред – потеглям към ЖП Гара – София.
Часът е … Ха де? Колко е часът? Как да знам като не съм си взел телефонът?! Малка засечка … връщам се и започвам отначало. Let there be rock!
Пристигнах на гарата както и да е и започнах да си чакам групичката. Кола, кафе и бърз сандвич от претъпканите бутки на гарата. Все още чакам мойте хора да се появят. Кафето свършва, колата е на половина, а сандвичът отдавна е на едно топло място под колата и между кафето. Продължавам да чакам, но вече сит и разбуден от толкова кофеин и захар, че не ми прави впечатление надигащото се негодование от закъснението им. Ето че се обадиха: “Къде си, бре”, “Е как къде. Пред гарата и ви чакам”, “Ама ние сме във влакът и теб те чакаме”. Серсемска му работа, ей. Почесвам се зад врата, ритам една празна бутилка от минерална вода и потеглям и аз през препусквателните пунктове – мдам, имаше такива, където 10 полицая гледаха празно в една точка, а 11-тият вяло проверяваше дали имаш талонче или задграничен паспорт – по избор.
Настанявам се неудобно на една от седалките в малката клетка, която са ни отпуснали от БДЖ, удрям няколко могъщи глътки кола …. и ето, че чудото се случи – влакът потегли точно на минутата! Юпиии. И може би щеше да е по-дълго това иииииииииии ако влакът не пристигна с 2 часа закъснение. Все тая – отивам на AC/DC – несгодите на българските държавни железници не могат да ми повлияят на настроението. Преминахме границата изключително бързо – само с две проверки на това дали физиономията ми е също толкова грозна колкото тази от паспорта. Явно не съм погрознял много за 2 години – пуснаха ме! Иначе щяха да ми берат гайлето на безлюдната си спирка. Пък и добре, че не ми пребъркаха чантата, че щяха да ми задигнат безценните сандвичи – двойно запечени. Ха-ха … подиграх се в очите им като омахах два до Белград. За мое здраве!
Пристигнахме доста уморени в столицата на Сърбия, но явно адреналинът си казваше думата и безпроблемно се качихме в обещаните организирани автобуси. Хвала! За 10-15 минути и вече бяха пред стадио Партизан. Със слизането обаче направи впечатление не липсата на фенове ( все пак беше 12 часът – в България щяхме вече да псуваме организаторите, че не са отворили вратите ), а дългата шатра със скара – и то не каква да е да е плескавица! Ох, на батко. Ох, на кака. Ох на всички роднини по съребрена линия. Не се престраших да си взема от тях, но само миризамата ме накара да потърся по-хигиенично място. Тук се намесиха доста добре старите кучета от компанията ( б.а. като изключим мен и Криси и още едно девойче всичките бяха набори на Брайн Джонсън ). Та въпросните кръстоносци, вряли и кипяли в хапването преди събития от такъв род веднага намериха прохладен ресторант, с наливна бира ( Кригла – ей това е бирата ) и топла плескавица. Ех, как хубаво си хапнах ….
А когато човек си хапне хубаво какво следва? Разбира се – едно хубаво поспиване. Не съм кокона – сянката на дърветата в близкият парк бяха като майчина милувка за мен. Метнах се върху се върху проскубането си кожено яке, запасах си гащите да не ми виждат задника много много и поспах час два. Тъкмо като се събудих и останових, че всичките ми такъми са покрай мен, стана време да влизаме в стадиона. Едно много бързо Йелен Пиво ( един от малкото ми спомени от предишното ми ходене в Белград ) и бях готов за бой.
Най-голямото ми притеснение беше как да обесня на сърбите наличието на фотоапарат в мен. Дали щяха да бъдат разбрани, че съм “булгар” и пътувам с “рок влакот” и няма къде да си оставя “фотопаратот”? Скрих го межу все повече намаляващте ми сандвичи, завих го добре с всичките налични дрехи вътре и се наредих на гмежта ( б.а. опашка ). Само че гмеж нямаше. Гмеж има само в България. Влязох си като у нас през проверката за билети, а през “страшната” проверка за невалидни вещи минах с – “храна и дрехи”. “Аааа .. добре”. Мисля си, че със същият успех щях да мина и с гранатомет и няколко шашки, а с малко повече нахалство и ножове можех да жунглирам и да пърдя газ гризу – на тия нямаше да им направи впечатление.
Това беше първата ми забележка към организаторите. Втората беше, че поне 20 минути се лутахме от охрана на охрана докато най-сетне някой от тях разбра, че това място, което пише на билетите ни е точно това, в което се намираме. Е, не са сериозни забележките ми, нали? От тук насетне всичко беше приказка!
И както всяка приказка си има скапана прелюдия докато обеснят кои са главните герои, защо не дават на красавицата да се ожени за бедният момък и защо на Аладин му се е претъркала ръката от лъскане ( на лампата ), така и тази приказка си имаше. Някакви си две банди се опитаха да се забележат, но никой не им обърна внимание – защо само се пречкате на големият лош вълк? Разкарайте се и направо давайте ножът на прасенцата да си резнат гръклянчето. The earth was quicking ….
One hot angel .. one cool devil … С това “старчетата” започнаха своето шоу! Има някои неща, за които просто не може да се напише достатъчно. И Иван Вазов да беше жив и Стивън Кинг и Дан Браун да му помагат пак не могат да опишат това, което близо 50 000 души на стадион Партизан в Белград, Сърбия видяхме. Огромна сцена, четири екрена, които сигурно се виждаха от МКС, озвучение в стил “диск на групата на Creative у нас си”, светлинни ефекти, за които ми дойде само едно сръвнение – Благодаря ти, о, създателю мой, че си ми дал очи да видя толкова милиони цветове! Ибреее. Как да не се кефиш в такива моменти, а? Лично аз чух всичките си любими песни без една. Списъкът ми включваше Rock’n’Roll Train, You Shook Me All Night Long и Thunderstruck, Back in Black. Само Who Made Who ми липсваше. Песните на AC/DC наистина са като стрелката на компас, обаче компас, който работи безгрешно повече от 30 години! Никога не съм бил на събитие от такъв мащаб и мога само да бъда благодарен на всички, които спомогнаха това да се случи! For those about to rock we salute you … fire … salute … fuck … salute! Поклон!
Какво стана след краят на изпълнението им ли? Това е само запълване на празни дупки, в опит да достигна най-големият ми пост до сега.
Пак имаше автобуси, които да ни закарат до гарата. Хвала! Мисля си също така, че освен AC/DC видях и Шумахер, защото автобусът взимаше завоите на трета ( щях да напиша, че прескача копите на 5-та, ама те в Бълград нямат копки по улиците си ). Влаците бяха пълни със заспали метъли, всичко миришеше на крака и пот, на малкото будни не им се мърдаше от местата … руски боен газ беше пуснат сякаш. Аз обаче се направих на “истински мъж” и скокнах да намеря от второто нещо, с което помня Белград – Аqua Viva – ей това е напитката. Не! Това не е скъп алкохол, а вода с лимон и захар – страшно разхлаждащо е!
Въпреки страшно еротичните пози от страници 10 до 15 от Камасутра, които прилагах в опити да се наместя в продължаващата да бъде неудобна седалка, заспах! И въпреки събужданията ми през 45 минути спах близо 7 часа. Събудих се тъкмо навреме за закуска – да си изям и последният от сандвичите. Май изпуснаха изяждането на един от тях, ама успокойте се – изядох си всичко. Като добро прасенце. И пак с два часа закъснение пристигнахме на Централна Гара – София. София и теб те обичам! Мръсна си, неуредена си, разкопана си, хората в теб са цинични, леко простовати, винаги сърдити и начумерени, но мамка му – обичам когато си пристигам … вкъщи!
Очевидно за мен четвъртък се превръща в тенденциозен за ходене на кино ден. Не че тогава имам специално свободно време, не че тогава имам огромно желание. Просто тогава в Cineplex, което е най-близкото до мен кино, имат промоция и прожекциите преди 18:00 са по 4лв, а след това по 5лв., което си е чиста далавера при положение, че в другите дни са по 8лв. – това са 2 коли или 2 бири или 2 мак доналдса, които да се дъвчат по време на прожекцията.
Миналата седмица изгледах X-Men: Wolverine, а тази беше ред на Star Trek. Фен съм на поредицата до толкова до колкото обичам фантастични сериали ( Star Trek Enterprise, Stargate SG1, Stargate Atlantis ). От друга страна някои филми просто си заслужават да се гледат на голям екран – най-малкото, за да добиеш реална представа за мащабността на продукцията. Понякога ме е яд, че не съм имал възможно да гледам Денят на независимостта, Властелинът на пръстените и След утрешният ден на кино … тези сцени и ефекти няма как да те грабнат толкова на малкият 15 инчов дисплей, който предлага моят лаптоп.
И така – няколко думи за самият филм. Когато гледаш филм или сериал от поредицата на Стар Трек винаги трябва да очакваш нещо праволинейно – попадат на ново място където лошата раса тормози добрите хорица. Ентерпрайс търпи поражения, сериозни при това, но корабът винаги оцелява и доброто побеждава. И в този филм не беше нещо по-различно, но аз харесвам такава сюжетна линия. Имаше достатъчно комедийни елементи, които да разведрят обстановката, достатъчно ефекти, за да си заслужат някоя и друга номинация за оскар и невероятен избор на актьори.
И точно изборът на актьори и тяхното пресъздаване на героите ми направи най-силно впечатление. Всеки си имаше свойте странности – нещото, с което се запомнят ( кажете ми пък, че като чуете Жан-Луй Пикард не се сещата за неговата плешивост 🙂 ). Отидете и изгледайте филма, докато все още е в прожекция, за да разберете кой с какво се характеризира.
Според мен с този филм просто подготвиха публиката за следващият, където ще развият някаква супер интересна сюжетна линия.
Остават два дена до концерта на прогресарите Circle II Circle, Manticora и Burning Black и още 11 дена до концерта на AC/DC в Белград. Времето окъсява и трябва “фенщината” да се подготви добре. След като тениските ми за концертът на Circle и Manticora пристигнаха реших, че трябва и албум на Manticora трябва да си купя. Darkness With Tales To Tell за мен е най-добрият им албум и за мой късмет го имаше в S.M.F. на изключително ниската цената от 15лв.
“… from Far Beyond”
“The Chance of Dying in a Dream”
“Dynasty of Fear”
“Dragon’s Mist”
“Felice”
“The Nightfall War”
“The Puzzle”
“Critical Mass”
“Lost Souls”
“The Twilight Shadow”
“Shadows with Tales to Tell”
И с това съм готов за размазващият концерт на 17 ти в клуб Болярка.
Но трябва да започна и приготвленията за невероятното приключение, което ме очаква на 26 май, наречено AC/DC – на живо в Белград, с любезното съдействие на Rock’n’Roll Train!
Тази година имаме не един, а два повода да отидем до изборителните урни и да дадем гласът си за промяна. Първият случай това да се случи е на 7 юни 2009 ( Неделя ) когато са изборите за Европейски парламент, където имаме честта ( или нещастието ) да сме там. Вторият сгоден случай за това и по-важният за всички ни е един месец по-късно – на 5 юли 2009 ( Неделя ), когато пък са изборите за Народно събрание.
Всичко това е чудесно. Важното е да реша за кого да гласувам. Дълго време си мислех, че няма да пусна вота си. Не мислех, че нещо ще се промени – дори и нови да дойдат колко по-добре ще стане? Последните седмици обаче се убедих, че трябва да упражня това си право. Не заради друго, но поне да се сменят текущите, които не направиха кой знае какво. А и всеки път като се появят нови лица на хоризонта все нещо добро правят първите месеци.
За Евро-пармент ще гласувам за партията на Зелените и по-точно за Богомил Шопов. Това е едно потвърждение на добрият принцип на мажоритарният вот – познавам Богомил, не сме особенно подробно, но знам, че си върши ангажиментите доста съвестно и е доста забавен и позитивен човек. Така че, Бого, имаш един глас от мен.
И докато първият вот ми беше решен не по съвест, а по “маса” или по “блог” 🙂 то вторият е малко по-труден да се направи. За нито една от партиите в тройната “коалиция” в момента няма да гласувам.
БСП – като чуя БСП се сещам за социализъм, от там пък за комунизъм, а от там пък за ограничаване на правата на хората. Може и да не го правят и може и да съм предубеден и това е причина да НЕ гласувам за тях.
ДПС – не искам етническа партия да ме управлява
НДСВ – дори и малкото читатели на блогът ми са повече от симпатизантите на тази партия. Те изкараха един пълен мандат и не сме мръднали и на йота от това, което ни оставиха “десните”.
Говорейки за “десните” трябва да видим какви са ми алтернативите.
СДС + ДСБ … Тия само се карат, делят нещо, съдят се и един друг се обвиняват. Приличат на малки деца, а Иван Костов изглежда толкова корумпиран и егоцентричен, че само видът му ме спира да гласувам за тях.
Зелените – След като ще гласувам за тях на изборите за Европарламент, защо да не го направя и за Народно събрание? Да де, но са много млада партия. За първи път чух за тях преди два месеца. Как би могла да се справи с всичките проблеми в държавата?
ГЕРБ – Гербовецете изглеждат най-стабилни към момента, въпреки че Бойко Борисов повече приказва отколкото да върши работа. Улицата пред блокът ми е все така разнибидетена, а от нас до Стрелбище пътувам за 40 минути в огромното задръстване по Свети Наум.
Повече партии не съм чувал 🙂 От изброените по-горе в крайна сметка ще гласувам за ГЕРБ. Не че им симпатизирам, не че виждам бъдещето на България в техни ръца. Според мен те са нужният инструмент да измъкнат страната ни от кризата, а вече на по-следващите избори ще се види кой кум, кой сват и кой на булката е брат.
Вчера беше първият ден на фестивала Цвете за Гошо, който се провежда ежегодно с вариращи дати, но винаги в два дена. Мероприятието е изключително приятно. Групите са от познатата ни родна сцена и не е нужно да стоим с часове, за да намерим удобно място за гледане – можем да ги видим почти всеки ден в някой столичен клуб. Южният парк е огромен и места за сядане – бол. Околните магазини са прилично заредени с бира и храна. Ако ли пък с вас има и някое готино маце ( или пич ), то вие ще изплните на 100% максимата на Георги Минчев – Бира, секс и рок’н’рол.
Атмосферата е невероятна. Рок групите забиват на сцената, въздухът е чист, имате невероятен изклед към Витоша, покрай вас постоянно има всякакви индивиди – от преобладаващите дългокоси метъли с мотори и кожени дрехи, през подрастващите фенове с тениски на групи, които са свирили преди майките на въпросните фенове да се родят, та чак до изключително малки деца, доведени от родителите си – да се налудуват сред природата.
И като си помисля, че при наличието на такова събитие, някой ще иска да стои на циментените плочи в Ловеч …
Лично за мен, като съчетаете горното описание на атмосферата с изключително приятната компания на Криси, това беше един от най-добрите дни в живота ми и за нищо на света няма да пропусна днешният – втори ден, когато на сцената ще се забият Бараби блус бенд, Кръпката блус бенд и Обратен ефект. Началото е около 16:00. Бъдете там!
След като изпратих Криси аз се върнах в Южният парк, за да видя какво точно представлява група Конкурент. Първият път когато имах възможност да ги гледам беше на концерта на Deep Purple, но тогава закъсняхме доста и те вече бяха приключили изпълнението си. В момента, в който почна да се чува музиката, до ушите ми достигнаха звуците от познатият на поколения фенове рок химн – The Final Countdown на Europe. Веднага след него групата обяви, че следващата песен, а именно Smoke on the Water, ще е последната за вечерта.
Конкурент – Smoke on the water ( Deep Purple cover )
На път за 102 на една от поляните забелязах момиче, което въртеше огън. Реших, че трябва да го запиша. Момичето се казва Люси.
За повечето фенове на рок музиката името на Драгомир Драганов се свързва с група Епизод – факт, който не може да се отрече. Около 20 години прекарани в творческа дейност там няма как да се забравят или пренебрегнат. С албуми като рок – операта “Св. Патриарх Евтимий” и емблематичният “Българският Бог” той се е доказал като невероятен композитор и текстописец. Но когато стигнеш върха в едно начинание е време да започнеш ново!
Новото начало за Драгомир Драганов беше поставено 8 май 2009г. когато беше представен уникалният за България чисто инструментален албум – “Alter Ego” в столичният клуб “Blue Box”. С клишета може много лесно и напълно безсмислено да се опише нещо. “Невероятен”, “уникален”, “не виждам до сега”, “шедьовър” … И въпреки че точно тези думи описват точно сътворенето от Драго и компания на сцената през изминалата нощ, може би най-доброто определение за концерта е много яко.
Бяха представени почти всички композиции от албума. Тъй като той е записан изцяло от Драго, а той нямаше как да свири и бас и соло китара и барабани, затова освен него видяхме и други познати лица и малката българска рок сцена. Това бяха Яна Иванова ( ритъм китара ), Свилен Иванов ( бас китара ), Вили Нешев ( соло китара ) и Стоян Петров ( барабани ).
Думите наистина не могат да опишат това, което се случи в този приятен петъчен ден. Затова и прилагам видео, което ще илюстрира далеч по-добре от мен коцерта.
Сега ще изляза от линията на безпристрастното ревю на концерта. Моля следващите редове да се считат като изцяло мое мнение, а не като на целият екип на Alter Ego.
Z-Rock … ало? За какво по-дяволите сте “медиини партньори”? Много лесно се разминахте с едно интервю по телефона и едно интервю в “Бруталика”. Поне да бяхте уцелили целевата зона! Какво общо има музиката на Драго с тази, която по принцип звучи по това предаване? Нито един път не чух по радиото ( което не знам защо слушам все още – то не бе четкане на тия SME, не бе чудо ) да се каже, че ще има такова и такова събитие … да се припомня на хората, но то като се замисля и за Circle II Circle не чувам нищо. Как може бе … и вие сте били рок радио? Откога рок радиото трябва да съобщава само големите концерти? Може би те си нямат фенската маса? Да сте чували за подкрепа на по-малките групи? Тези, които не са с “големите пари”? Къде вие e духът на рок музиката – да се подкрепяме един друг? Защото вие не помогнахте по-никакъв начин! Но пък изисквания големи имате … такова да бъде лого, толкова голямо да бъде, там да бъде поставане, такъв транспарант да има един къде си … И не говоря само за концерта на Драго. Вас ви интересуват само големите имена – Depeche Mode, Deep Purple и Led Zeppelin. Майната ви! Докато има медии като вас, които служат само на интересите на големите и тези с парите – няма да има рок музика в България, няма да има свобода, а скоро и чалгата ще ни залее …. тъжно е, но вие ще сте една от причините!
