След три дневно гледане най-сетне успях да изгледам целият филм Prison Break: The Final Break. Очаквах с нетърпение да видя как точно умира Michael Scofield, защото за толкова години гледане на сериала съм се научил да не вярвам много на видяното. А това, че видяхме няколко човека да слагат цветя на някакъв гроб означава точно нищо. Исках да се уверя с очите си, че той наистина е мъртъв. Не че искам да го видя гушнал букета, но все пак – това бяха решили сценаристите.
Филмът, освен че беше страшно претупан и всичко си идваше на мястото както е удобно на героите, не разкри нищо околко “смъртта” на Michael. Тези, които не са го гледали, моля да не четат следващите изречения. В крайна сметка това, че Scofield хвана двата кабела и евентуално ги насочи един към друг, също не показа нищо. Имаше експолозия, но не показаха как точно Рибката умира. След това в следващите 5-10 минути показваха прискърбените му приятели – но трупът му така и не го видяхме. С това си свършване на сериалът и пояснителният филм, сценаристите са оставили голяма вратичка за по-късно връщане на сериала.
Може би в момента интересът към сериалът е намалял. Определено сюжетната линия към краят почна да се губи и да правят всичко възможно, за да я завършват. Ще си дадат няколко години почивка и ще се появи гръмкото заглавие – Новият сезон на Prison Break. Michael всъщност не е умрял, а агентът на ФБР го е издърпал малко преди да събере кабелите. Агентът всъщност е потавено лице на Генерала и естествено си искат обратно Scilla. Примерно!
Но дори да бяха показали трупът му нямаше да повярвам! Единственият начин да ме убедят, че той наистина умира е като си приказват със Сара, двамата са безумо щастливи и той да си извади пистолета и да се застреля пред нея. И то като си пръсне мозъка.
Така че, след няколко години, пак да видим познатите ни герои! Дано!
Имах честта и удоволствието да присъствам на имровизирано събиране на куп на най-добрите членове на рок група Епизод – Dimmi Argus ( Димитър Аргиров ) – вокали и бас, Драгомир Драганов – китара, Стоян Петров – барабани, Мирослав Гълъбов – китара и вокали
След краят на изпълнението на групата на Dimmi Argus – Logard, самият той помоли Драго, Стоян и Мирослав да се качат на сцената и да изпълнят нещо заедно. Не трябваше да ги моли дълго, а на тях им трябваше точно една минута да се настроят на инструментите на предишните музиканти. Драго даде тон за Злите Езици, а веднага след краят й, пак той не даде възможност на Дими да прекрати концерта и започна отново Молете се.
За мое голямо съжаление бях изщракал почти цялата си памет и с много мъки успях да запиша краят на Молете се.
Доживяха ни! AC/DC направиха 30 години творческа кариера, за да имат възможността да видят българският фен в цялата му прелесет – в Белград …
Часът е 22 и малко след това. Нагласил съм си багажа преди цял един час – яке, анурак, втора тениска, храна – сандвичи, вода и тестве карти. Шапката на главата, очилата върху шапката. Почесвам си брадата, снимам се и с мисълта, че всичко ми е наред – потеглям към ЖП Гара – София.
Часът е … Ха де? Колко е часът? Как да знам като не съм си взел телефонът?! Малка засечка … връщам се и започвам отначало. Let there be rock!
Пристигнах на гарата както и да е и започнах да си чакам групичката. Кола, кафе и бърз сандвич от претъпканите бутки на гарата. Все още чакам мойте хора да се появят. Кафето свършва, колата е на половина, а сандвичът отдавна е на едно топло място под колата и между кафето. Продължавам да чакам, но вече сит и разбуден от толкова кофеин и захар, че не ми прави впечатление надигащото се негодование от закъснението им. Ето че се обадиха: “Къде си, бре”, “Е как къде. Пред гарата и ви чакам”, “Ама ние сме във влакът и теб те чакаме”. Серсемска му работа, ей. Почесвам се зад врата, ритам една празна бутилка от минерална вода и потеглям и аз през препусквателните пунктове – мдам, имаше такива, където 10 полицая гледаха празно в една точка, а 11-тият вяло проверяваше дали имаш талонче или задграничен паспорт – по избор.
Настанявам се неудобно на една от седалките в малката клетка, която са ни отпуснали от БДЖ, удрям няколко могъщи глътки кола …. и ето, че чудото се случи – влакът потегли точно на минутата! Юпиии. И може би щеше да е по-дълго това иииииииииии ако влакът не пристигна с 2 часа закъснение. Все тая – отивам на AC/DC – несгодите на българските държавни железници не могат да ми повлияят на настроението. Преминахме границата изключително бързо – само с две проверки на това дали физиономията ми е също толкова грозна колкото тази от паспорта. Явно не съм погрознял много за 2 години – пуснаха ме! Иначе щяха да ми берат гайлето на безлюдната си спирка. Пък и добре, че не ми пребъркаха чантата, че щяха да ми задигнат безценните сандвичи – двойно запечени. Ха-ха … подиграх се в очите им като омахах два до Белград. За мое здраве!
Пристигнахме доста уморени в столицата на Сърбия, но явно адреналинът си казваше думата и безпроблемно се качихме в обещаните организирани автобуси. Хвала! За 10-15 минути и вече бяха пред стадио Партизан. Със слизането обаче направи впечатление не липсата на фенове ( все пак беше 12 часът – в България щяхме вече да псуваме организаторите, че не са отворили вратите ), а дългата шатра със скара – и то не каква да е да е плескавица! Ох, на батко. Ох, на кака. Ох на всички роднини по съребрена линия. Не се престраших да си взема от тях, но само миризамата ме накара да потърся по-хигиенично място. Тук се намесиха доста добре старите кучета от компанията ( б.а. като изключим мен и Криси и още едно девойче всичките бяха набори на Брайн Джонсън ). Та въпросните кръстоносци, вряли и кипяли в хапването преди събития от такъв род веднага намериха прохладен ресторант, с наливна бира ( Кригла – ей това е бирата ) и топла плескавица. Ех, как хубаво си хапнах ….
А когато човек си хапне хубаво какво следва? Разбира се – едно хубаво поспиване. Не съм кокона – сянката на дърветата в близкият парк бяха като майчина милувка за мен. Метнах се върху се върху проскубането си кожено яке, запасах си гащите да не ми виждат задника много много и поспах час два. Тъкмо като се събудих и останових, че всичките ми такъми са покрай мен, стана време да влизаме в стадиона. Едно много бързо Йелен Пиво ( един от малкото ми спомени от предишното ми ходене в Белград ) и бях готов за бой.
Най-голямото ми притеснение беше как да обесня на сърбите наличието на фотоапарат в мен. Дали щяха да бъдат разбрани, че съм “булгар” и пътувам с “рок влакот” и няма къде да си оставя “фотопаратот”? Скрих го межу все повече намаляващте ми сандвичи, завих го добре с всичките налични дрехи вътре и се наредих на гмежта ( б.а. опашка ). Само че гмеж нямаше. Гмеж има само в България. Влязох си като у нас през проверката за билети, а през “страшната” проверка за невалидни вещи минах с – “храна и дрехи”. “Аааа .. добре”. Мисля си, че със същият успех щях да мина и с гранатомет и няколко шашки, а с малко повече нахалство и ножове можех да жунглирам и да пърдя газ гризу – на тия нямаше да им направи впечатление.
Това беше първата ми забележка към организаторите. Втората беше, че поне 20 минути се лутахме от охрана на охрана докато най-сетне някой от тях разбра, че това място, което пише на билетите ни е точно това, в което се намираме. Е, не са сериозни забележките ми, нали? От тук насетне всичко беше приказка!
И както всяка приказка си има скапана прелюдия докато обеснят кои са главните герои, защо не дават на красавицата да се ожени за бедният момък и защо на Аладин му се е претъркала ръката от лъскане ( на лампата ), така и тази приказка си имаше. Някакви си две банди се опитаха да се забележат, но никой не им обърна внимание – защо само се пречкате на големият лош вълк? Разкарайте се и направо давайте ножът на прасенцата да си резнат гръклянчето. The earth was quicking ….
One hot angel .. one cool devil … С това “старчетата” започнаха своето шоу! Има някои неща, за които просто не може да се напише достатъчно. И Иван Вазов да беше жив и Стивън Кинг и Дан Браун да му помагат пак не могат да опишат това, което близо 50 000 души на стадион Партизан в Белград, Сърбия видяхме. Огромна сцена, четири екрена, които сигурно се виждаха от МКС, озвучение в стил “диск на групата на Creative у нас си”, светлинни ефекти, за които ми дойде само едно сръвнение – Благодаря ти, о, създателю мой, че си ми дал очи да видя толкова милиони цветове! Ибреее. Как да не се кефиш в такива моменти, а? Лично аз чух всичките си любими песни без една. Списъкът ми включваше Rock’n’Roll Train, You Shook Me All Night Long и Thunderstruck, Back in Black. Само Who Made Who ми липсваше. Песните на AC/DC наистина са като стрелката на компас, обаче компас, който работи безгрешно повече от 30 години! Никога не съм бил на събитие от такъв мащаб и мога само да бъда благодарен на всички, които спомогнаха това да се случи! For those about to rock we salute you … fire … salute … fuck … salute! Поклон!
Какво стана след краят на изпълнението им ли? Това е само запълване на празни дупки, в опит да достигна най-големият ми пост до сега.
Пак имаше автобуси, които да ни закарат до гарата. Хвала! Мисля си също така, че освен AC/DC видях и Шумахер, защото автобусът взимаше завоите на трета ( щях да напиша, че прескача копите на 5-та, ама те в Бълград нямат копки по улиците си ). Влаците бяха пълни със заспали метъли, всичко миришеше на крака и пот, на малкото будни не им се мърдаше от местата … руски боен газ беше пуснат сякаш. Аз обаче се направих на “истински мъж” и скокнах да намеря от второто нещо, с което помня Белград – Аqua Viva – ей това е напитката. Не! Това не е скъп алкохол, а вода с лимон и захар – страшно разхлаждащо е!
Въпреки страшно еротичните пози от страници 10 до 15 от Камасутра, които прилагах в опити да се наместя в продължаващата да бъде неудобна седалка, заспах! И въпреки събужданията ми през 45 минути спах близо 7 часа. Събудих се тъкмо навреме за закуска – да си изям и последният от сандвичите. Май изпуснаха изяждането на един от тях, ама успокойте се – изядох си всичко. Като добро прасенце. И пак с два часа закъснение пристигнахме на Централна Гара – София. София и теб те обичам! Мръсна си, неуредена си, разкопана си, хората в теб са цинични, леко простовати, винаги сърдити и начумерени, но мамка му – обичам когато си пристигам … вкъщи!
Очевидно за мен четвъртък се превръща в тенденциозен за ходене на кино ден. Не че тогава имам специално свободно време, не че тогава имам огромно желание. Просто тогава в Cineplex, което е най-близкото до мен кино, имат промоция и прожекциите преди 18:00 са по 4лв, а след това по 5лв., което си е чиста далавера при положение, че в другите дни са по 8лв. – това са 2 коли или 2 бири или 2 мак доналдса, които да се дъвчат по време на прожекцията.
Миналата седмица изгледах X-Men: Wolverine, а тази беше ред на Star Trek. Фен съм на поредицата до толкова до колкото обичам фантастични сериали ( Star Trek Enterprise, Stargate SG1, Stargate Atlantis ). От друга страна някои филми просто си заслужават да се гледат на голям екран – най-малкото, за да добиеш реална представа за мащабността на продукцията. Понякога ме е яд, че не съм имал възможно да гледам Денят на независимостта, Властелинът на пръстените и След утрешният ден на кино … тези сцени и ефекти няма как да те грабнат толкова на малкият 15 инчов дисплей, който предлага моят лаптоп.
И така – няколко думи за самият филм. Когато гледаш филм или сериал от поредицата на Стар Трек винаги трябва да очакваш нещо праволинейно – попадат на ново място където лошата раса тормози добрите хорица. Ентерпрайс търпи поражения, сериозни при това, но корабът винаги оцелява и доброто побеждава. И в този филм не беше нещо по-различно, но аз харесвам такава сюжетна линия. Имаше достатъчно комедийни елементи, които да разведрят обстановката, достатъчно ефекти, за да си заслужат някоя и друга номинация за оскар и невероятен избор на актьори.
И точно изборът на актьори и тяхното пресъздаване на героите ми направи най-силно впечатление. Всеки си имаше свойте странности – нещото, с което се запомнят ( кажете ми пък, че като чуете Жан-Луй Пикард не се сещата за неговата плешивост 🙂 ). Отидете и изгледайте филма, докато все още е в прожекция, за да разберете кой с какво се характеризира.
Според мен с този филм просто подготвиха публиката за следващият, където ще развият някаква супер интересна сюжетна линия.
Днес беше един изключително натоварен с емоции ден за мен. Както добре си личеше от целият ми блог на 17 май в София концерт щяха да имат Circle II Circle. Кои са те и каква музика свирят – това се опитах да ви покажа през последните месеци, а през последният месец по-интензивно. Знаейки, че ще бъда на техният концерт, нощта преди това не можех да спя. За първи път му се случва толкова много да се притеснявам и да чакам с нетърпение да настъпи часът, в които ще видя любимците си. Заспах към 1 часа, събудих се към 5, въртях се, гледах Numb3rs … пак заспах, а като се събудих изгледах последният епизод на Prison Break, чийто край мен лично много ме разстрой – живях с героиите близо четири години и не мога да си представя, че повече няма да ги виждам.
След конската доза емоции от сутринта се забих в рок клуб Болярка още ранните часове на следобяда – към 15:30. А там вече имаше няколко човека! Много ме зарадва този факт, предвид малкото хора, които изявиха желание да отдадат почит и уважение към един най-големите гласове в рок музиката – Zak Stevens. Това по-ранно отиване ми даде възможността да присъствам на sound-check-а на датчаните Manticora. Аз правих интервю с Kasper Gram и явно той ме позна, защото като влязохме с Криси и той веднага ми се усмихна и повдигна палец 🙂
Търпеливо изчаках да приключат проверката си преди тактично да си тикна в ръцете на Kasper и на Lars Larsen техният албум Darkness With Tales to Tell, който предвидливо си бях купил няколко дена по-рано 🙂 И с това се започна една епопея с влизане и излизане, взимане на автографи и правене на снимки с почти всички членове на Burning Black и Manticora и с всички на Circle II Circle. Ех, голямо чакане беше на този Зак 🙂
Първи на сцената се качиха италианските хеви метъли от Burning Black. Самата сцена беше леко преустроена, тъй като оригиналната на заведението беше прекалено малка и това не позволи на нито една от групите да се разгъне напълно, но това пък изглежда не беше проблем за професионалистите и те се чувстваха чудесно. Италианците изсвириха доста агресивен хеви метъл и оставиха добро впечатление за уменията си. Имат един дългосвирещ албум и за малкото време, което съм го слушал мога да кажа, че прилича на албум на Gamma Ray – яки резачки, но абсолютно еднообразни.
За Manticora мога да кажа само едно – чудовищни веселяци. Усмивката на падна от лицата на Kasper и на Lars въпреки огромната умора, която им се е насъбрала. Въпреки преговорите ми с Lars да изсвирят целият Darkness With Tales to Tell – това не се получи. Получих само затварящата песен Shadows With Tales To Tell и получи възможността да я уповестя, а по време на самото й изпълнение Lars ми даде микрофона да се провикна няколко пъти. The Gypses’ Dance part I и part II са две ужасно дълги композииции, но показват до огромна степен качеството и уменията на изпълнителените. След издаването на следващият си албум през пролетта на 2010-та година имат възможността и желанието да ни посетят през септември месец отново. Така че ако сте ги изтървали поради основателна причина ще имате отново шанс!
Няма как да изпусна и най-възторженият за мен момент – излизането на Circle II Circle и по-специално гласището на Savatage – самият Zachary Stevens. Има много групи харесвам и които мога да нарека любими. Има много хора от въпросните групи, с които искам да се снимам и поговоря. Не мога да убедя хората, защо Savatage са най-великата група за мен, но съм готов да тръгна на кръстоносен поход заради тях. Техните песни ми доставят това необходимо чувство, с което да се боря както с несгодите на живота, така и да се наслаждавам на хубавите моменти. Появата на Zak ме накара да стоя като препариран за първите 3 или 4 песни. Стоя на едно място и си казвам – “О, Боже! Зак е на една ръка разстояние от мен!”. След като преодолях шокът започнах лудо да куфея на всички песни на Circle II Circle и пак да се разплача на изключителната балада на Savatage – If I Go Away и пак ми останаха сили да се размажа на Edge of Thorns, с която Circle II Circle приключиха втората си визиата у нас.
Искренно се надявам и трите групи да са си прекарали добре в София. Надявам се да са останали с добри впечатления от феновете, колкото и малко да бяхме. Надявам се следващият път когато една от легендите на рока посети страната ни всички хейтъри да замълчат за малко и да сведат глава пред геният им. Надявам се хората вече да разчупят оковите на скованността в предпочитанията си и да не са като коне с капаци и да започват да интересуват от повече неща, а не само Manowar. Надявам се, че тази нощ никога няма да я забравя и че ще мога да разказвам за нея на идните поколения … защото това беше шоуто на Zachary Stevens!
Най-накрая, но не и на последно място трябва да изкажа изключителните си благодарности на ABV Pro за техният професионализъм и много добро чувство за това, кои групи да поканят и как да организират самото събитие. Бидейки имал малко по-близък контакт с работата на ABV Pro напоследък, мога да заявя че те правят сериозна заявка да станат най-добрият български промоутър. Казвам един от най-добрите, защото тази година и Joker Media ми правят много добро впечатление. ABV Pro – очакваме нови групи като Kamelot, Firewind, HammerFall и Circle II Circle на хоризонта!
Остават два дена до концерта на прогресарите Circle II Circle, Manticora и Burning Black и още 11 дена до концерта на AC/DC в Белград. Времето окъсява и трябва “фенщината” да се подготви добре. След като тениските ми за концертът на Circle и Manticora пристигнаха реших, че трябва и албум на Manticora трябва да си купя. Darkness With Tales To Tell за мен е най-добрият им албум и за мой късмет го имаше в S.M.F. на изключително ниската цената от 15лв.
“… from Far Beyond”
“The Chance of Dying in a Dream”
“Dynasty of Fear”
“Dragon’s Mist”
“Felice”
“The Nightfall War”
“The Puzzle”
“Critical Mass”
“Lost Souls”
“The Twilight Shadow”
“Shadows with Tales to Tell”
И с това съм готов за размазващият концерт на 17 ти в клуб Болярка.
Но трябва да започна и приготвленията за невероятното приключение, което ме очаква на 26 май, наречено AC/DC – на живо в Белград, с любезното съдействие на Rock’n’Roll Train!
Тази година имаме не един, а два повода да отидем до изборителните урни и да дадем гласът си за промяна. Първият случай това да се случи е на 7 юни 2009 ( Неделя ) когато са изборите за Европейски парламент, където имаме честта ( или нещастието ) да сме там. Вторият сгоден случай за това и по-важният за всички ни е един месец по-късно – на 5 юли 2009 ( Неделя ), когато пък са изборите за Народно събрание.
Всичко това е чудесно. Важното е да реша за кого да гласувам. Дълго време си мислех, че няма да пусна вота си. Не мислех, че нещо ще се промени – дори и нови да дойдат колко по-добре ще стане? Последните седмици обаче се убедих, че трябва да упражня това си право. Не заради друго, но поне да се сменят текущите, които не направиха кой знае какво. А и всеки път като се появят нови лица на хоризонта все нещо добро правят първите месеци.
За Евро-пармент ще гласувам за партията на Зелените и по-точно за Богомил Шопов. Това е едно потвърждение на добрият принцип на мажоритарният вот – познавам Богомил, не сме особенно подробно, но знам, че си върши ангажиментите доста съвестно и е доста забавен и позитивен човек. Така че, Бого, имаш един глас от мен.
И докато първият вот ми беше решен не по съвест, а по “маса” или по “блог” 🙂 то вторият е малко по-труден да се направи. За нито една от партиите в тройната “коалиция” в момента няма да гласувам.
БСП – като чуя БСП се сещам за социализъм, от там пък за комунизъм, а от там пък за ограничаване на правата на хората. Може и да не го правят и може и да съм предубеден и това е причина да НЕ гласувам за тях.
ДПС – не искам етническа партия да ме управлява
НДСВ – дори и малкото читатели на блогът ми са повече от симпатизантите на тази партия. Те изкараха един пълен мандат и не сме мръднали и на йота от това, което ни оставиха “десните”.
Говорейки за “десните” трябва да видим какви са ми алтернативите.
СДС + ДСБ … Тия само се карат, делят нещо, съдят се и един друг се обвиняват. Приличат на малки деца, а Иван Костов изглежда толкова корумпиран и егоцентричен, че само видът му ме спира да гласувам за тях.
Зелените – След като ще гласувам за тях на изборите за Европарламент, защо да не го направя и за Народно събрание? Да де, но са много млада партия. За първи път чух за тях преди два месеца. Как би могла да се справи с всичките проблеми в държавата?
ГЕРБ – Гербовецете изглеждат най-стабилни към момента, въпреки че Бойко Борисов повече приказва отколкото да върши работа. Улицата пред блокът ми е все така разнибидетена, а от нас до Стрелбище пътувам за 40 минути в огромното задръстване по Свети Наум.
Повече партии не съм чувал 🙂 От изброените по-горе в крайна сметка ще гласувам за ГЕРБ. Не че им симпатизирам, не че виждам бъдещето на България в техни ръца. Според мен те са нужният инструмент да измъкнат страната ни от кризата, а вече на по-следващите избори ще се види кой кум, кой сват и кой на булката е брат.
Всъщност те пристигнаха още в сряда, но сега намирам време да се щракна напълно аматьорски, за да видите какво съм си поръчал за мен и за Криси. Ха, сега кажете, че не съм фен на Circle II Circle? 🙂
За първи път си поръчвам тениска със щампа от картинка и като се има впредвид, че им дадох снимка, която беше доста малка, а аз само смених резолюцията на 300 dpi, мисля че много добре се е получило. Предполагам, че подобни тениски ще се продават и в денят на концерта, но аз не мога да чакам! 🙂
Поради известни проблеми от личен характер с един от съквъртирантите ми в старата квартира се изнесох при приятел – временно, докато намеря нова. Всъщност в момента за първи път пиша от място различно от квартирата ми или родното ми място – Павликени.
Идеалното местоположение като квартал в София е в или около Стрелбище. Търся отделна стая в апартамент, заедно с други съквъртиранти – без значение дали са момичета или момчета. Наемът на стаята да е около 200-250лв. Нормално обзавеждане – стол + маса + легло са идеалната комбинация.
Ако някой знае или може да предложи подобна квартира – моля да пише коментар в темата ( няма да бъде публикуван ), или да ми се обади на телефон 0 889 562 976.
Днес ABV Pro излязоха с официлно съобщение за медиите, че концертът на Circle II Circle и съпровождащите ги групи Manticora и Burning Black, ще бъде с ново място. Това е рок клуб “Болярка”. Адресът на клубът е бул. Тотлебен 85-87.
Ето и карта, от която се предполага, че ще можете по-лесно да се ориентирате.
А защо се налага преместването ли? Ами явно в България няма 100 фена на Savatage или на Circle II Circle или на Manticora. Явно сме ограничени до такава степен, че можем да възприемаме само групите, които ни се “пускат”. За огромната маса от хора музиката се ограничава с Metallica, Iron Maiden и Мanowar, а всичко останало огън да го гори.
Blue Box събира около 1000 човека, а при положение, че не са продадени и 100 билета до сега, клубът ще се стори като Метро магазин на Circle II Circle. В крайна сметка това решение на организаторите е много добро. Така конктактът с публиката ще е доста по-близък. А като сме и по-малко хора ще можем на спокойствие да се снимаме с нашите любимци. А защо пък и да не обърнем и някоя друга бира с тях – все пак сме в бирария.
И тъй като клубът е малък, всеки който по една или друга причина е отлагал ходенето си да си закупи билет трябва наистина да побърза – много вероятно е скоро да излязат със съобщението, че билети вече няма. Ех … ако беше в Blue Box на пълна зала. Мамка му и мечка!
