Month: September 2009

Как се пише ревю за група като Rainbow? Не знам и добре, че не трябва да пиша за Rainbow, а за проектът от бивши музиканти и техните синове на английската рок група от 80-те наречена Over The Rainbow.

Какво представлява всъщност проектът Over The Rainbow? Проект е, защото една “група” ще има свои собствени композиции преди да тръгне да концертира, а въпросната дружина няма. Over The Rainbow са 4-ма бивши музиканти на Rainbow начело с Joe Lynn Turner – vocals ( 1981 – 1984 ), Bobby Rondinelli – drums ( 1980 – 1983 ), Tony Carey – keyboards ( 1975 – 1977 ) и Greg Smith – bass ( 1994 – 1997 ). Към тези четирима герои прибавяме и Jurgen Blackmore – син на основателят на групата Rainbow, като китарист. Един бърз поглед над годините, през които музикантите са свирили в Rainbow и разбираме, че само Turner и Rondinelli са се засекли по едно и също време и то за много кратът период. Може ли това, че са се събрали няколко добри музиканта и изпълняват песни от техни отминали периоди със съмнително участие в създаването на песните да се нарече група? Според мен това си е проект и много добра идея!

Може би точно споеменатият от мен по-горе въпрос ме караше да се чувствам доста скептично настроен относно количествот на хората, които ще се съберат на градският площад в Каварна. Дори и най-смелите ми очаквания не предвиждаха повече от 400-500 човека. Денчев, я умножи това число по 10 и ще получи реалната бройка. Наистина – имаше изключително много хора. Куци, сакати, стари, още по-стари и още по-сакати – имаше много народ. Толкова много, че след безумното ми решение да напусна решетките, за които се бях заловил от 19 и нещо, за да пия една бира не успях да се върна на мястото където бях. И не само това, но и както ще си проличи от снимките и видеото по-долу – останах много далеч от мястото на събитието. Но така е, уважаеми Денчев – които си дояжда ( щото аз си и хапнах ) не си доглежда концерта.

Концертът започна с едно-минутно мълчание в памет на загиналите 15 българи в инцидента в Македония. Това беше голямата трагедия на вчерашният ден и тя повлия на всички, въпреки че повечето от присъстващите вече знаеха за това. Изказвам мойте съболезнования на близките на загиналите. Но … the show must go on!

На сцената, малко след 20 часа се качиха българите от група Силует. От музиката им не останах с никакви впечатления, защото бях далеч от сцената, а и честно казано не им обърнах внимание. Въпреки това мацките от групата, понеже имат 3, изглеждат – както казват американците smoking hot! … Отплеснах се по сайта им 🙂

Към 21 и 10 доживяхме и най-вече те доживяха да ни видят – Over The Rainbow! Въпреки изказаното ми мнение относно статуса на тяхната формация това са си вечните песни на Rainbow. Аз не съм израснал с тях и не съм им никакъв фен, но техните песни са хитове откъдето и да ги погледнеш. Голямата звезда на Оver The Rainbow безспорно това е вокалиста Joe Lynn Turner – един вокалист, който е размекнал не едно и две женски сърца, вокалист на чийто песни не едно и две деца са заченати и сега са му фенове ( надявам се, без да знаят този факт 🙂 ) Ха! Добро! Добро както и отварящите две песни на концерта от периода на групата с Ronnie James Dio – Tarot Woman и Kill The King.

И тук вече беше втората трагедия – малка за всички почитатели на рок музиката. Joe Lynn вече няма глас! Пролича си на всички песни, където трябваше да мине в по-горен регистър. След 1-2 секунди и гластът му преминаваш в задавен фалцет, а опитът му да влезе в следващата строфа беше катастрофален – все едно имаше забит нож в гърлото му! Тъжно .. много тъжно, защото Turner има един много лиричен глас и една от песните, които са ми останали ярко в съзнанието това е Stone Cold, която за съжаление не я чухме.

Следващата композиция на генияалният Richie Blackmore, която чухме беше и моята любима песен на Rainbow, а именно Street of Dreams. Имайки впредвид споменатото мнение относно гласът на Търнър, съм много щастлив, че песента беше изпълнена в самото начало на концерта, докато вокалните му възможности бяха на сръвнително добро ниво.

Man On The Silver Mountain ни върна пак в период на Dio. Последвалите Death Alley Driver, Eyes of the World и Ariel ни преведоха през периодите на всички останали вокалисти на Rainbow – Doogie White, който видяхме преди 5 дена в Пловдив и Graham Bonnet. От сцената продължаваха дани стрелят с хитове и да карат по-възрастните фенове да се сещат за младините си. Power, Can’t Happen Here, Jealous Lover, Stargazer …. хит до хит. Някъде сред цялото това меле от песни чухме и I Surrender, но нямам представа къде точно 🙂

Настана време и бандата да се оттегли за “бис”-а, но това се случи, не и преди да чуем емблематичната песен, която знае и малкият Мук и неговият пра-пра-внук, а именно Long Live Rock ‘N Roll.

Кратко оттегляне … ръкопляскания, свиракания, скандирания – We want more и Още, още … знаете как е! Явно горещите скандирания “Още, още” подействаха топло на Over The Rainbow, защото те се завърнаха приключиха концерта си с Since You Been Gone и All Night Long.

Ще си кажете – колко пиян беше, че не спомена нищо за Can’t Let You Go. Ще ви отговоря точно кратко и ясно – песента изобщо не беше изпята! Шоково, нали? И аз така реагирах когато Dream Theater не ми изпълниха Pull Me Under, ама живот – shit happens. И по-добре стана, че не я чухме – с този глас Turner щеше да нанесе поразия сред избледняващите спомени на неговите фенове. Мдаааам … алкохола, годините и дрогата не прощава на никого. Съвет – не остарявайте! 🙂

[Show as slideshow]

Over The Rainbow – Street of Dreams ( Live at Kavarna, Bulgaria – 05.09.2009 )