Който се занимава с интернет програмиране малко или много се е налагало да работи със софтуер за електронни магазини. Дали това ще е готово приложение като osCommerce или ZenCart или сам си е написал такова – значение голямо няма. Всъщност има – ако някой е достатъчно добър да си напише сам подобно решение надали ще трябва да чете нататък написаното.
Какво е Magento?
Magento е следващото ниво на PHP създадените магазини за електронна търговия. Изключително добре работещо парче от код, което е написано на много, много високо ниво. Като казвам високо ниво ще спомена, че са включени 245 таблици, приблизително 17 000 ( седемнадесет хиляди ) файла и най-вече че е изцяло обектно ориентиран – от първият до последният ред! Какво има във всичките тях още не съм разбрал, а и надали ще, а и надали ще се заинтересувам да разбера напълно.
Важното е да се знае, че софтуера е напълно безплатен и работи безупречно. Изграден е по такъв начин, че възможностите за разширение на данните към дадена поръчка да са брезкрайни. Но честно казано не съм се занимавал толкова с работа с крайният продукт, колкото с изработването на няколко разширения за него. Ето няколко от нещата, които са включени в пакета.
Site Management
Mobile Commerce
Marketing Promotions and Tools
International Support
Search Engine Optimization
Checkout
Shipping
Payment
Order Management
Customer Service
Customer Accounts
Catalog Management
Catalog Browsing
Product Browsing
Analytics and Reporting
Customer Reviews
Cross-Selling
Customer Tags
Compare Products
Wishlists
Google Base Integration
Google Website Optimizer Integration
И така – каква е идеята в крайна сметка на тази статия? Magento е прекалено нов софтуер и много малко хора са запознати с него и начинът му на работа. Проблемът е липсата на документация. Напоследък ми се наложи да работя с него и прекарах една седмица в истински ад докато разбера кое, как и защо. Ще се опитам да спестя подобен род мъки на колегите, които започват тепърва работа с него.
Търсят се двама човека, по възможност да са живи в момента на влизане в колата ( приемат се и трупове, като за останки с по-малко кости даваме отстъпка ), за невероятно пътуване до Каварна и обратно за концерта на останаките от Rainbow събрани под звучното наименование “Over the Rainbow“, който ще се проведе “Somewhere over the Kavarna square” на 5 септември.
За сега сме двама, а с още двама грубите сметки показват, че ще излезе около 30-35лв. отиване и връщане. Откъдето и да го погледнете с влак от София до Варна ( 11лв ) + маршрутка от Варна до Каварна ( +8лв ) и на обратно +8лв + 11лв. = 38лв. и това е само ако имате 50% намаление на БДЖ. Иначе е към 60лв. …
Тръгва се по някое време от някъде в София и се пристига към по някое време + 7 часа в Каварна. Същите параметри важат и за обратното пътуване на следващият ден.
Ако се интересувате пишете коментар със информация за контакти 🙂
За разлика от концерта на John Lawton и Jorn Lande, който не е на 100% сигурен все още, то концерта на българската група Fyeld e сигурна работа 🙂 Краткото представление ще е част от фестивала “Рок в Рила” и ще се проведе на 29 август, събота, от 18:00 часа. За повече информация за групите посетете сайтa на фестивала “Рок в Рила”. Входът е свободен!
Тази сутрин … или беше обяд, вече не помня, от Криси разбрах новината, че за Нова година в Каварна ще си имаме две подаръчета. Хайде, за по-дъртият подарък се знаеше отдавна, но за новото свежо попълнение се разбра едва днес.
John Lawton ( Uriah Heep ) и Jorn Lande ( Masterplan, Avantasia, Vagabond ) ще изнесат общо забавление на централният площад в любимата на всички софийски метъли Каварна. И тъй като тази година беше препълнена с концерти този изненадващ подарък идва само да покаже, че Дядо Мраз всъщност е Цонко Цонев. За разлика от предишни години, когато за Нова година в Каварна свириха Dio, Saxon и U.D.O. и завършваха старата година с див хеви метъл, този път ще имаме възможността да се разтопим в гласовете на Lawton и Lande.
Нека бъде символизъм – нека двамата да са старта на една нова и по-мека 2010 година!
Не е тайна за никого, че харесвам по-твърдата музика, но ако някой ми беше казал преди време, че ще отида на концерт на Dimmu Borgir щях сега да съм при него да му искам съвети за инвестиция в акции на борсата. И наистина – не съм фен на екстремната музика, въпреки че харесвам някой и друг момент в нея.
Тъй като от около два месеца вече се подвизавам в Metal Katehizis като редактор имах възможността да получа покана за концерта два дена преди датата на събитието – 15 август.
И понеже съм свободен електрон много бързо взех решението – ще се ходи. Дори реших да направя приключението малко “по-екстремно”. В мозъка ми се роди идеята да проверя дали мога да отида до Каварна, да гледам Dimmu Borgir и да се върна до София само за 30лв. Всичко беше изчислено – 11лв. е влакът от София до Варна, от Варна до Каварна и от Каварна до Варна имаше кой да ме закара, а влактът обратно си мислех, че е 11лв., но се оказа календарен ден и е 13.65лв. … въпреки това 11лв + 13.65лв. = 24.65лв. Идеята ми беше да не давам пари за нощувка в Каварна, а да пия кафенце някъде и да си чета книгата “Последната тайна на земята” до сутринта, когато тръгваше моят транспорт, а във влака до София щях да спя.
Уви … както става винаги – нищо не е както по план. Във влака за Варна попаднах в много весела компания с преобладаващи русофили – дядо Николай, който въпреки 70-те си години направи 20 лицеви опори, защото “го боли гърба” ( бих се засрамил, но аз от известно време правя повече 😉 ), една много симпатична девойка от Молдова, Живодар ( страхотно име ) – строител, който е голям фен на Любе и най-сетне колега метъл, който беше 1/2 руснак. И в такава обстановка се започнаха едни песни ( които може да пее ) и така времето до Варна мина абсолютно неусетно.
Въпреки че ми беше изключително приятно не успях да спя във влака и това заплашваше да съсипе плана ми – нямаше да мога да стоя буден две нощи подред.
Възползвах се от отвореният прозорец от време, за да посетя вуйчо и вуйна във Варна, които ме гостиха с невероятни мекички … мммм …. Успях да видя и новата детска площадка в квартал Младост, в която изобилстваше от ( Криси затвори си очите ) – млади майки … охааа.
След като възстанових слюнката, която отделях в изобилие от мекичките и майките, се настаних на една пейка пред катедралата “Успение на Пресвета Богородица” и зачаках свръзката ми с Каварна да се появи.
След пристигането в Каварна плановете за евтино преживяване бързо се изпариха – заедно със силите ми. След известно лутане в търсене на квартира и попадането в един цигански купой, който имаше типичният изглед от криминалните сериали …. бррр …. и изтърпяването на обаждане на агента със звучният прякор “Курешката”, най-сетне намерих една много много хубава квартира, която от съображение за запазване за бъдещи посещения няма да съобщя къде се намира 🙂
Не съм музикален курифей, но смело мога да заява, че първата подгряваща група Serpentine Creation никак не ми хареса. Чуваше се само едно непрекъснато ревене, което никак не ми понесе. Добре, че другите две български подгряващи групи The Revenge Project и Korozy се представиха по-добре ( явно, защото са по-добри ) и ме поставиха в състоянието “Абе, Луци, ти защо не ги слушаш тия по-често?”. Дори The Revenge Project изпълниха една песен, която смело мога да заява, че най-много ми хареса от целият фестивал – 1000 voices. Може да я чуете в тяхната myspace страница http://www.myspace.com/therevengeproject
…. и тъмнината се спусна, мракът се загнезди в малкото праведни души, които се намираха сред мнозинството от покварени призраци … Е, не ми се отдава да описвам черни и епични картини. Въпреки, моята липса на думи Dimmu Borgir изнесоха една добра продукция, но някакси не покриха очакванията ми. Звукът беше на ниво – отдвана не бях чувал толкова силен и чист звук. Пичовете от Dimmu Borgir обаче някак си не се раздадоха – остана впечатление, че са дошли на почивка. Аз си чух двете техни песни, които харесвам, а именно The Serpentine Offering и Puritania и си бих камшика към мястото където положих морна глава ….
Връщането с влак от Варна до Каварна също мина доста бързо. Това се дължеше на факта, че пътувах заедно с двама гърци, момче и момиче, с които си приказвахме доста. Обясних им или поне така си мисля как се подрежда кубчето на Рубик. Странното е, че аз на български не мога да го обесня, пък както мънках на английски кой ме е разбрал и кой не ….
В заключение ще кажа, че от цялата дандация най-много съм доволен от хората, с които се запознах по пътя. Разменихме си контакти с повечето и се надявам някога да се засечем на по-бира или Maiden-две.
Пропадах някъде, но всичко беше истинско –
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Последните два месеца влязох в доста предвидени и непредвидени разходи, така че редуцирах купуването на албуми, но все пак не изневерих на желанието си да си купувам оригинална музика.
Поръчах си новият или първият ( все тая ) албум на Machines of Grace. За тези, които не са запознати с групата, ще кажа че това е първата група на вокалиста на Savatage и Circle II Circle – Zachary Stevens. Първоначално групата се е казвала Wicked Witch и така и не е успяла да издаде песните. В наши дни, когато Закари решава да го издаде, вече има нова група с това име и той решава да го смени на Machines of Grace. Сменя текстовете на част от песните, за да звучат актуално към момента и пускат албума в тираж. Тъй като в България този албум надали ще се появи аз си го поръчах от сайтът им.
Второто ми попълнение се нарича Dream Theater – Metropolis 2000: Scenes From New York и всъщост е DVD. Силно се впечатлих от песента малко по-надолу и тъй като не успях да го намеря нелегално реших да се вътря малко и да си го купя легално 🙂
Сякаш хлопнала врата, зимата си отлетя,
цяла зима бързях аз, нямах време нито час.
Iмам време чак сега, топло време за тъга
от това че твоя ден не е за мен.
Припев:
А къде да дяна свойте дни – погледни
плувам сам сред време – океан.
Накъде през прах и суети бързаш ти
накаде, при кой, направи завой,
нека да поспрем – ако имаш време.
Мястото е точно тук под запрения капчук,
Да си тръгвам от сега край щастливата дъга.
Тук е зона земетръсна, утре може да е късно
отдели еднинствен ден, отдели и за мен.
Припев:…
ако имаш време…
Припев:…
О-о-о, о-о-о, а-а-а-а-а-а /3х/
ако имаш време… и за мен.
Навярно винаги ще те обичам
и ще откривам в теб безброй неща
бъди каквато си, това е всичко
това е тайната на любовта
Бъди загадъчна и пряма
Непредвидима като дъжд
Непостоянна като вятъра –
подухнал изведнъж
Навярно винаги ще те обичам
и ще откривам в теб безброй неща
Бъди една жена, едно момиче
с едно сърце, с безброй лица
Бъди красивата Елена,
която Омир вдъхнови
Бъди Мария Магдалена, но бъди…
Припев:
Знайни незнайни, скрити и явни
вечните тайни, тайните на любовта
Минали, днешни, бъдещи вечните
Всички се срещат във твоето име жена
А ако някога, недай си боже,
Но както често става в този свят
Решиш че повече със мен не можеш
и че не сам ти вече мил и драг
Ще се сбогувам без обида,
а с благодарност за това
че те познавах, че те има и сега
