Categories
Музика Статии

AC/DC – А вие чухте ли ги???

<SAMSUNG DIGITAL CAMERA>

Доживяха ни! AC/DC направиха 30 години творческа кариера, за да имат възможността да видят българският фен в цялата му прелесет – в Белград …

Часът е 22 и малко след това. Нагласил съм си багажа преди цял един час – яке, анурак, втора тениска, храна – сандвичи, вода и тестве карти. Шапката на главата, очилата върху шапката. Почесвам си брадата, снимам се и с мисълта, че всичко ми е наред – потеглям към ЖП Гара – София.

Часът е … Ха де? Колко е часът? Как да знам като не съм си взел телефонът?! Малка засечка … връщам се и започвам отначало. Let there be rock!

Пристигнах на гарата както и да е и започнах да си чакам групичката. Кола, кафе и бърз сандвич от претъпканите бутки на гарата. Все още чакам мойте хора да се появят. Кафето свършва, колата е на половина, а сандвичът отдавна е на едно топло място под колата и между кафето. Продължавам да чакам, но вече сит и разбуден от толкова кофеин и захар, че не ми прави впечатление надигащото се негодование от закъснението им. Ето че се обадиха: “Къде си, бре”, “Е как къде. Пред гарата и ви чакам”, “Ама ние сме във влакът и теб те чакаме”. Серсемска му работа, ей. Почесвам се зад врата, ритам една празна бутилка от минерална вода и потеглям и аз през препусквателните пунктове – мдам, имаше такива, където 10 полицая гледаха празно в една точка, а 11-тият вяло проверяваше дали имаш талонче или задграничен паспорт – по избор.

Настанявам се неудобно на една от седалките в малката клетка, която са ни отпуснали от БДЖ, удрям няколко могъщи глътки кола …. и ето, че чудото се случи – влакът потегли точно на минутата! Юпиии. И може би щеше да е по-дълго това иииииииииии ако влакът не пристигна с 2 часа закъснение. Все тая – отивам на AC/DC – несгодите на българските държавни железници не могат да ми повлияят на настроението. Преминахме границата изключително бързо – само с две проверки на това дали физиономията ми е също толкова грозна колкото тази от паспорта. Явно не съм погрознял много за 2 години – пуснаха ме! Иначе щяха да ми берат гайлето на безлюдната си спирка. Пък и добре, че не ми пребъркаха чантата, че щяха да ми задигнат безценните сандвичи – двойно запечени. Ха-ха … подиграх се в очите им като омахах два до Белград. За мое здраве!

Пристигнахме доста уморени в столицата на Сърбия, но явно адреналинът си казваше думата и безпроблемно се качихме в обещаните организирани автобуси. Хвала! За 10-15 минути и вече бяха пред стадио Партизан. Със слизането обаче направи впечатление не липсата на фенове ( все пак беше 12 часът – в България щяхме вече да псуваме организаторите, че не са отворили вратите ), а дългата шатра със скара – и то не каква да е да е плескавица! Ох, на батко. Ох, на кака. Ох на всички роднини по съребрена линия. Не се престраших да си взема от тях, но само миризамата ме накара да потърся по-хигиенично място. Тук се намесиха доста добре старите кучета от компанията ( б.а. като изключим мен и Криси и още едно девойче всичките бяха набори на Брайн Джонсън ). Та въпросните кръстоносци, вряли и кипяли в хапването преди събития от такъв род веднага намериха прохладен ресторант, с наливна бира ( Кригла – ей това е бирата ) и топла плескавица. Ех, как хубаво си хапнах ….

А когато човек си хапне хубаво какво следва? Разбира се – едно хубаво поспиване. Не съм кокона – сянката на дърветата в близкият парк бяха като майчина милувка за мен. Метнах се върху се върху проскубането си кожено яке, запасах си гащите да не ми виждат задника много много и поспах час два. Тъкмо като се събудих и останових, че всичките ми такъми са покрай мен, стана време да влизаме в стадиона. Едно много бързо Йелен Пиво ( един от малкото ми спомени от предишното ми ходене в Белград ) и бях готов за бой.

Най-голямото ми притеснение беше как да обесня на сърбите наличието на фотоапарат в мен. Дали щяха да бъдат разбрани, че съм “булгар” и пътувам с “рок влакот” и няма къде да си оставя “фотопаратот”? Скрих го межу все повече намаляващте ми сандвичи, завих го добре с всичките налични дрехи вътре и се наредих на гмежта ( б.а. опашка ). Само че гмеж нямаше. Гмеж има само в България. Влязох си като у нас през проверката за билети, а през “страшната” проверка за невалидни вещи минах с – “храна и дрехи”. “Аааа .. добре”. Мисля си, че със същият успех щях да мина и с гранатомет и няколко шашки, а с малко повече нахалство и ножове можех да жунглирам и да пърдя газ гризу – на тия нямаше да им направи впечатление.

Това беше първата ми забележка към организаторите. Втората беше, че поне 20 минути се лутахме от охрана на охрана докато най-сетне някой от тях разбра, че това място, което пише на билетите ни е точно това, в което се намираме. Е, не са сериозни забележките ми, нали? От тук насетне всичко беше приказка!

И както всяка приказка си има скапана прелюдия докато обеснят кои са главните герои, защо не дават на красавицата да се ожени за бедният момък и защо на Аладин му се е претъркала ръката от лъскане ( на лампата ), така и тази приказка си имаше. Някакви си две банди се опитаха да се забележат, но никой не им обърна внимание – защо само се пречкате на големият лош вълк? Разкарайте се и направо давайте ножът на прасенцата да си резнат гръклянчето. The earth was quicking ….

One hot angel .. one cool devil … С това “старчетата” започнаха своето шоу! Има някои неща, за които просто не може да се напише достатъчно. И Иван Вазов да беше жив и Стивън Кинг и Дан Браун да му помагат пак не могат да опишат това, което близо 50 000 души на стадион Партизан в Белград, Сърбия видяхме. Огромна сцена, четири екрена, които сигурно се виждаха от МКС, озвучение в стил “диск на групата на Creative у нас си”, светлинни ефекти, за които ми дойде само едно сръвнение – Благодаря ти, о, създателю мой, че си ми дал очи да видя толкова милиони цветове! Ибреее. Как да не се кефиш в такива моменти, а? Лично аз чух всичките си любими песни без една. Списъкът ми включваше Rock’n’Roll Train, You Shook Me All Night Long и Thunderstruck, Back in Black. Само Who Made Who ми липсваше. Песните на AC/DC наистина са като стрелката на компас, обаче компас, който работи безгрешно повече от 30 години! Никога не съм бил на събитие от такъв мащаб и мога само да бъда благодарен на всички, които спомогнаха това да се случи! For those about to rock we salute you … fire … salute … fuck … salute! Поклон!

Какво стана след краят на изпълнението им ли? Това е само запълване на празни дупки, в опит да достигна най-големият ми пост до сега.

Пак имаше автобуси, които да ни закарат до гарата. Хвала! Мисля си също така, че освен AC/DC видях и Шумахер, защото автобусът взимаше завоите на трета ( щях да напиша, че прескача копите на 5-та, ама те в Бълград нямат копки по улиците си ). Влаците бяха пълни със заспали метъли, всичко миришеше на крака и пот, на малкото будни не им се мърдаше от местата … руски боен газ беше пуснат сякаш. Аз обаче се направих на “истински мъж” и скокнах да намеря от второто нещо, с което помня Белград – Аqua Viva – ей това е напитката. Не! Това не е скъп алкохол, а вода с лимон и захар – страшно разхлаждащо е!

Въпреки страшно еротичните пози от страници 10 до 15 от Камасутра, които прилагах в опити да се наместя в продължаващата да бъде неудобна седалка, заспах! И въпреки събужданията ми през 45 минути спах близо 7 часа. Събудих се тъкмо навреме за закуска – да си изям и последният от сандвичите. Май изпуснаха изяждането на един от тях, ама успокойте се – изядох си всичко. Като добро прасенце. И пак с два часа закъснение пристигнахме на Централна Гара – София. София и теб те обичам! Мръсна си, неуредена си, разкопана си, хората в теб са цинични, леко простовати, винаги сърдити и начумерени, но мамка му – обичам когато си пристигам … вкъщи!

Categories
Circle II Circle Музика Статии

Rocked up and ready to roll

Остават два дена до концерта на прогресарите Circle II Circle, Manticora и Burning Black и още 11 дена до концерта на AC/DC в Белград. Времето окъсява и трябва “фенщината” да се подготви добре. След като тениските ми за концертът на Circle и Manticora пристигнаха реших, че трябва и албум на Manticora трябва да си купя. Darkness With Tales To Tell за мен е най-добрият им албум и за мой късмет го имаше в S.M.F. на изключително ниската цената от 15лв.

darkness_with_tales_to_tell

  1. “… from Far Beyond”
  2. “The Chance of Dying in a Dream”
  3. “Dynasty of Fear”
  4. “Dragon’s Mist”
  5. “Felice”
  6. “The Nightfall War”
  7. “The Puzzle”
  8. “Critical Mass”
  9. “Lost Souls”
  10. “The Twilight Shadow”
  11. “Shadows with Tales to Tell”

И с това съм готов за размазващият концерт на 17 ти в клуб Болярка.

Но трябва да започна и приготвленията за невероятното приключение, което ме очаква на 26 май, наречено AC/DC – на живо в Белград, с любезното съдействие на Rock’n’Roll Train!

sdc10999

sdc10995

sdc10998