Looking down into those eyes, I know, I’ll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die,
kiss me twice and I will never leave your side?(if) Dreams Come True
Dreams come true … наистина е така. Всички мечтаехме HammerFall да посетят страната ни, всички мечтаехме да видим истинска шведска стомана в България. Е – видяхме я! И ако HammerFall бяха стоманата, то определено пеща и наковалнята бяха Bloodbound и Sabaton. За мен имаше три headliner-а тази вечер!
За мен събитието започна повече от добре. Добрах се до Meet & Greet с HammerFall ( и както се оказа малко по-късно и с всички останали ). Попаднахме в зала Универсиада докато HammerFall правеха sound-check. Всички почнахме да снимаме, но от екипът им набързо ни казаха да понамалим темпото, докато приключи проверката на звука. След около 45 минути наблюдаване на групата как изпипва всеки детайл и останах с впечатлението, че концерта вечерта ще е перфектен. “Светлините угаснаха” и HammerFall, един по един, се появиха при нас – усмихнати, доволни, отзивчиви и изпълнявайки всяка наша прищевка. Снимки, автографи, прегръдки, разговори … ех, да имаше по една биричка да изпием … За мой късмет в това време и Sabaton и Bloodbound дойдоха да си правят sound-check-а и веднага ги лепнахме за същата доза звезден допир 🙂 Луд фен съм и на двете банди, но имената на изпълнителите не ги знаех, затова се обръщах с “Sabaton guy” и “Bloodbound guy” 🙂 Чувствам се на седмото небе!
Реших да си бия камшика след около час и половина, защото исках да се видя с компанията отвън. Това е и първият концерт, на който ходим около 10 човека. В шеги и закачки някак си едночасовото закъснение на концерта не се забеляза толкова остро и в 19:50 светлините наистина огаснаха …
От тъмнината се появиха младите и доста енергични Bloodbound. За краткото време, което имах да се запозная с творчеството им, останах изключително изненадан от качеството на power метъла, който правят. Започнаха със Sweet Dreams, песен от още не излезлият им албум, заедно със Take One, което чухме малко по-късно, между великолепните Меtal Monster и The Book of the Dead. За последно, в техният доста кратък сет за съжаление, те оставиха Nosferatu – песен, от едноимеммният им албум, която ми стана любима от първият път, когато я чух. Мога да пожелая само успех на тази млада, но изключително перспективна група.
Десет минути по-късно и ето, че вторият headliner се появи на сцената. Бойните и войнствени – Sabaton. Преди концерта бях слушал доста мнения, че повечето хора отиват за Sabaton и като бонус получават HammerFall. Така че малко или много бях подготвен за това, което се случи – 3000 фена, включая и мен, изригнаха под звуците на отварящото парче Ghost Division. Както казва Сън Дзу – “Ако познаваш врагът си и познаваш себе си – ще спечелиш всяка битка. … “. Явно Sabaton изобщо не ни познаваха, защото след The Art of War видяха силата на българската публика. Залата се затресе в тропане на крака, пляскане с ръце и мощно скандиране “Sabaton, Sabaton, Sabaton … ” и лицата на групата засияха в усмивки. Няколко минути стояха втрещени и най-вероятно, ако бяха наистина враг, да бяха загинали вече. Joakim се извини на феновете им от България, които са посетили концертът им в Гърция и са им обещали невиждана публика у нас, ако ни посетят – явно не е повярвал. Концертът продължаваше със страшна сила и въпреки огромните ни напъни да получим нещо повече от тях, след 50 минути Sabaton напуснаха сцената, но нямам съмнение, че скоро ще се върнат и ще изнесат самостоятелен концерт. Ако си спомняте концерта на Кamelot миналата година публиката също беше подивяла. Вижте това клип и заменете Kamelot със Sabaton и ще добиете много малка представа от ужаса, който изпитаха Sabaton. Очевидно е, че ABV Pro знаят кого да поканят!
И ето, че дълго очакваният концерт на шведски хеви метъл богове ( и нека да лежа в ада за това си сръвнение ) започна. Punish and Enslaved, Crimson Thunder … Joacim Cans, с неговият меден глас, води колоната от войни … Legion, Bloodbound, Hallowed be my name … дайте ни почивка, за Бога! Може би на Last Man Standing вече бях мъртъв или поне бях в друго измерение, а по-вероятно е да бях пуснал нещо в гащите си. От позицията където бях аз звукът влизаше в ушите ми, минаваше през всяка гънка на мозъка ми, пътуваше по цялото ми тяло с кипналата ми кръв и караше кожата ми да настръхва … I refuse the let them go!
Мr. Jocansson give me some drums, каза Cans и Mr. Drummer започна да наказва барабаните. Върнаха ни и още по-назад с прочувствената балада с два клипа, от които нито един не е пуснат – Glory to the brave. Nothing on earth stays forever, but none of your deeds were in vain. Deep in our hearts you will be live again. You have gone to the home of the brave. Припева на песента описва точно и най-добре, това което са HammerFall за мен, а и за всички останали. Момчета, никога няма да ви забравим!
Дори и тук да бяха спрели щях да съм доволен, но неее. Майната им на сърбите. HammerFall имаха още много да свирят за нас. Най-новото попълнение на HammerFall, китаристът Пунтус, реши че е време да покаже, защо е китарист на хеви метъл легенди като HammerFall. Something For The Ages e брилятно соло и въпреки, че Стефан ми липсваше, Пунтус е перфектен за бандата. Може би като дойдат за втори път и няма да ми е толкова непознат.
Пичовете свираха още и още и още, а аз вече издишах дори и преди краят на Sabaton. Откъде намериха толкова сили за цели 20 парчета? Setlist-а можете да го видите от предишният ми пост, тъй като той не беше променен.
След близо 7 годиша хегемония на HammerFall в моят живот най-сетне доживях да ги видя на родна земя. Просто нямам думи … думите ми не стигат да опиша това, което видях за час и половина пред очите си. Професионалисти? Не – това не е точната дума за тях. Най-добрите? Великолепните? Не и Не. НЕ! Една дума не може да опише HammerFall. Аз не мога да квалифицирам концерта. HammerFall, Обичам ви!
