Трудно е да се започне ревю на концерт на група, на която си слушал две песни преди изпълнението. Обичам да ходя на концерти, факт. ASIA ги чух съвсем бегло и то може би най-големият им хит – Soul Survivor. Видях ги пак заради Криси. Криси – обичам те!
Малко предистория. С въпросното Криси се разбрахме да отидем в НДК, да се завъртим и ако може да влезем без билети – мнението ни беше, че ASIA са много добра банда, но просто по 30лв. не ни се даваха. За наш късмет Болкан Ентъртеймънт имаха много сериозна организация и не се получи номера. И тъкмо се бяхме отказали когато намерихме дупка в системата и заехме едни доста добри места на стъпалата на пърият балкон.
Вярвам, че за всяко добро направено дело рано или късно добрината се отплаща. Половин час преди концерта дадох парички за каузата на едно болно момиче. Час и половина след това бях в залата – ей така, от нищото. Дано наистина да е така и дано момичето се оправи.
Трябва да си призная, че за да ми харесва един албум или песен или цялото творчество на една банда трябва да го слушам много пъти – да ми олегне, да знам припевите …. С ASIA не е така. Всяка песен, която чух влезе в съзнанието, мелодията е толкова “зарибяваща” или catchy, че още на вторият припев пееш с цяло гърло. Не знам как го постигаха. Още по-интересен ми е въпроса защо, въпреки че слушам изключително голям брой групи, никога не са ми попадали. Грешка, която ще трябва да се оправи.
Зала 1 на НДК има добро озвучение, но ако бяха перфектни инструментали на групата, файда йок от него. Сменяха се китари, йоника … солото на барабаните накрая на концерта .. уау! У-А-У! Майки Терана би трябвало да си води записки.
Това е от мен. За далеч по-описателно и подробно ревю можете да четете Мetal Katehizis.
Aко имам късмета ASIA да дойдат пак в България – няма да се поколебая да си купя билет!