Маруш "Луци" Денчев

И каква стана тя? Тъкмо бях нагласил всичко. Бяхме се уговорили с Драго да изсвирят точно определени мои любими песни в първият половин час, за да може да бягам след това и да хвана началото на концерта на Jeff Scott Soto. Уви, преди малко Драго ми се обади да ми каже да не ходя на концерта им, тъй като такъв няма да има. Жалко … обичам екстремните ситуации, а сега трябва да отида просто на концерт на Сото …

Напоследък г-н Трифонов е постоянно из пръстите ми, но аз никога не съм крил, че харесвам и одобрявам това, което прави – шоу, формати, музика, социална ангажираност. Въпреки, че ме уволни, аз не преставам да го … харесвам ( явно не мога да измисля друга дума ).

За какво става въпрос този път. Слави имаше беседа, не лекция, в Технически Университет – София, със студенти от университета. Официалното заглавие беше “пролетно почистване”, но на всички им ставаше ясно какво се крие зад тази метафора – ще говорим за политика, нашите виждания за бъдещето на България и какво можем да направим. Г-н Трифонов дойде в точно уреченият час и без много да увърта обясни за какво е дошъл.

Ясно е, че ние младите хора, сме бъдещето на България и очевидно, че ние трябва да направим нещо. Слави е идеалист и за пореден път се опитва да направи нещо за собствената си държава – нещо, което трябва да правят други хора, а той да прави програми, които да забавляват хората. За мое, наше и всеобщо съжаление, тези, които трябва да го правят, се крият зад партии и организации и прехвърят топката от една инстутуция на друга. Всъщност, не знам дали трябва да употребявам изобщо думата “институция”, защото “институцията” е форма, която управлява и се грижи за общесвеният живот. Посочете ми една институция в България, към която може да се обърните за помощ и съдействие?

Аз нямах смелостта да изкажа публично мнението си по въпроса или по-скоро то се формулира след като други изказаха своето. И може би това е проблема на повечето българи … нямаме мнение и не сме социално ангажирани. Обичаме да си пием биричката, да гледаме поредният слаб мач от родното футболно първенство и след това да прекараме три паметни минути в леглото със жената – опитвайки се да покажем, че поне едно място управляваме. Слави и преди го е казвал и сега пак затвърди – не трябва да казваме “ние”, а да персонализираме нещата със “аз”. “Аз искам това”, “аз ще направя това”. След като човек е казал нещо пред хората и има малко доблест и чувство за отговорност – нещата може и да се случат както ние искаме.

Какво всъщност искаме ние? Искаме в държавата да се спазват законите – да се преминава на зелено ( не само автомобили, но и пешеходци ), когато е извършено нарушение компетентните органи да се намесят веднага и своевременно да отстранят проблема.

Но то всичко е въпрос до манталитет. Слави разказа интересна случка, която му се е случила във Франкфурд, Германия. Стои си на пейката в зоопарка, взема едно листо, свива го на топче и го хвърля на паважа. Няколко минути след това минава германец, взима листото, изсумтява “кой е оставил това тук” и го хвърля в кошчето за буклук. Замислете се дали вие или някой около вас би го направил това?

Все пак основна тема беше и провежданата от него и екипът му подписка за промяна на парламентарната система ( дано да се изразявам правилно ), чрез референдум. За съжаление само 65 000 човека са се подписали. Дали затова е виновно мисленето ни “Ами то това какво ще промени?” Аз също мисля така, че това нищо няма да промени и от групово избиране на маймуни – ще избираме персонални маймуни. … Ох, в сложна сфера се забърках. Както и да е – аз се подписах и се надявам с това поне малко да съм помогнал на г-н Трифонов в поредният негов опит да промени системата.

А какъв е моят метод за промяна? А какъв е твоят?

Ех, знам, че ще си навлека много паразитни посещения, но няма как да не спомена за сънят си 🙂

Та сънувах снощи, че съм сред екипа на Слави Трифонов .. какво правех и аз не знам, но знам, че бяхме на някаква полянка, а до нас – горичка. Из цялата поляна бяха пръснати хора – явно снимахме нещо. Явно бях пил нещо в повечко, защото на 2-3 пъти ходих по малка нужда в горичката и някъде по декорите също. Из цялата тази суматоха някак си правих секс с една от балерините му върху батут.

Но ето, че неизбежното се случи и Слави ме викна при себе си. Започна да ми говори обичайните си неща за мирогледа си .. ала-бала и стигнахме до същината. Пита ме – “Защо съм пикал върху декорите?”, а аз смело отговорих – “Ама аз и в горичката, а това си е класика!”. Не оцени чувството ми за хумор, но направи съркастична забележка, че съжалявал, че съм правил секс само с една от балерините му.

“Трябва да прекратим взаимоотношенията си”, каза той. “Благодаря Ви предоставената възможност за изяява”, казах аз. Поклоних се и напуснах полянката. И след това се събудих.

Като се замисля – с пълно право ме уволни 😀

Май Соломон ( Мони ) Паси е прекалил със шоколадовите бонбони и захарта е повределила временно мозъка му, защото не виждам как може политик от висшият ешалаон да нарече “простотии” мненията на своят собствен народ.

За какво става дума? Иван Бедров чете най-интересните теми из блоговете през изминалият ден в началото на предаването си. Соломон Паси е на гости и е помолен да коментира току-що чутото и той излиза с отговора, че това било, цитирам “Простотии”.

Нека да размишляваме логично и последователно. Какво са блоговете? Блоговете са лесен, удобоен и достоверен начин на активното и будното българско интернет общество да изказва мнението за случващото се в държавата им. Най-важното за тях е, че блоговете не могат да се контролират от политически интереси. Има широк кръг от новинарски агенции, но те представят нещата, както е удобно на партията, която стои за агенцията. Социалните проучвания – също така, могат да бъдат манипулирани. Съобщението, което излиза от даден блог е лично на собственика на блога и той малко или много ангажира четящите с него.

Има изключително много кадърни и можещи блогъри в България – хора, които освен да пишат могат и да действат. А и дори мнението да не е писано от професионален блогър, то то е мнение на човек, който мисли и живее в тази държава. Така че, аз ако напиша, че държавта е скапана, значи го мисля. В този ред на мисли и колегите блогъри не пишат просто ей така – да става писанката. Това е тяхната лична позиция по въпроса.

Та значи господин ( ууупс, май наруших закона ) Соломон Паси нарича моето мнение “простащина”? Не е чудно, че мисли така. Изглежда всичките, които са се събрали в поличитеските среди не се интересуват от мнението на народа, на хора, които са ги избрали. Няма нужда да влизам в такива монологични пререкания сам със себе си. Ясно е, че е така. Защо, питам аз, Иван Бедров да не чете мненията на хората? Трябва само на Бойко Борисов и Сергей Станишев ли да чуваме желанията и изисикванията. Наслушахме се. То на обещания вече не вярваме. С какво Станишев е по-добър от мен, от теб, от твоите приятели и колеги? Май това, което отличава политиците от хората е късата памет.

Какво е казал Соломон Паси всъщност е от без значение за мен. След кратки, ама изключително кратки размисли решех да не гласувам на изборите за държавна власт или да гласувам с невалидна бюлетина. Наистина всичките са един дол дренки.