Ето че най-сетне клипът от първият албум на Драгомир Драганов след раздялата му с Епизод е факт. Aлбумът ще излезе на 8 май и ще бъде представен в клуб “Blue Box” с концерт на Драго и негови колеги музиканти. Насладете се и ако искате да чуете повече посетете събитието. Билети и за него може да намерите в мрежата на Eventim ( човек би си помислил, че за тях работя 🙂 )
Интервю на Маруш „Луци” Денчев
с Kasper Gram от Manticora
Kasper Gram е най-младият и най-новият член на датските прогресивни музиканти от Manticora. Изключително словохотлив, Kasper беше повече отзивчив даде интервю за българските почитатели на групата.
Маруш „Луци” Денчев: Здравей, Kasper. Приготвяте ли се за турнето?
Kasper Gram: Приключихме с подготовката. Тъкмо си идвам от последната репетиция в новото ни студио и съм много доволен от чутото, така че сме готови! Развълнувани сме доста, защото първият ни концерт ще бъде на родна почва, тук в Копенхаген. Имали сме концерти пред 5000 човека тук, но сега очакваме около 3000. Надявам се да направим един добър старт.
Какво е Manticora за Дания? Нещо като Gamma Ray, Helloween или Scorpions за Германия?
(Смее се) Няма как да се срaвни с тези групи. В Дания метъл музиката не е толкова популярна. По-известни групи са Mercenary, King Diamond, Royal Hunt, но като цял тук повече се слуша поп и рап.
Знаете ли нещо за България?
Знам, че имате отбор – Левски София, който загуби от FC Copenhagen преди няколко години. Знам, че имате много красиви курорти по Черноморието …. Златни пясъци, Слънчев бряг и имате град на име Бургас. Знам го, защото сме кацали на летището там. Знам също така за Стоичков, че играеше в Барселона, Лечков. Вие сте бивша социалистическа държава и сега сте членка на Европейският съюз и НАТО. В общи линии това, което знае всеки средностатистически човек. Аз съм най-oсведоменият за вашата държава в нашата група ( смее се ).
Какъв ще бъде setlist-ът ви? Постоянен ли ще е или ще го променяте по време на турнето?
По принцип ще свирим само 7 песни, като в някой държави ще свирим 6. Не сме много сигурни колко точно ще свирим в България. Това турне не е промоция на албум и е само за нашите фенове. Затова мислим да извирим две песни от първият ни албум и след това по една от останалите ни албуми.
Не е ли малко досадно да свирите всеки път едно и също – отново и отново?
В един момент когато си на турне и то продължи над два месеца и когато свириш пълен setlist започва да става леко досадно, наистина. Когато сме на сцената ние сме изключително радосни от този факт.
В последният момент отменихте концертът си в Париж. Защо?
(Смее се) Причината няма да я спомена, но така ще имаме повече време да остане в Германия и да пием от тяхната хубава бира.
Кое е било най-голямото или най-доброто турне, на което сте били?
О, това определено беше турнето ни през 2004-та когато свирихме заедно с бразилците от Angra. Получи се много хубаво турне и имаше места, като Мадрид и Барселона, на които сме свирили пред 10 000 човека.
А най-лошото? По-скоро от техническа гледната точка?
Сещам се за два случая. Единият беше в Мюнхен, Германия където свирихме пред само 7 човека. Беше ни много тъжно. Другият случай, за който се сещам, беше с Jon Oliva’s Pain, където пред 2000 души ни се разпаднаха барабаните и трябваше да спираме, за да ги оправим. Но не зависимо дали сме пред 50 или 2000 ние винаги се стремим да свирим на 100%.
Кои са ти любимите групи? От кои групи си черпил вдъхновение?
Голям фен съм на Helloween. Бил съм на техни концерти повече от 10 пъти. Имам снимка с Маркус когато съм на 10 години ( б.а. Kasper е на 29 години в момента ) и тя стои на desktop-а на мониторът ми. Също така харесва много Gamma Ray, Blind Guardian, Iced Earth, Symphony X, Dream Theater. Няма как да пропусна Iron Maiden, разбира се. Като малък свирих в Iron Maiden джем банда. Веднъж се срещнах с Bruce Dickinson и си взех автограф от него. Имам и снимка Adrian Smith. Мисля че съм видял всичките си любими групи достатъчно пъти ( Iron Maiden -5, споменах за 10 пъти на Helloween, близо толкова и на Gamma Ray ), за да твърдя че това наистина са моите любими групи и не изкагарям от желание да ходя на други ( смее се ).
Споменаваш Helloween – ти си техен фен от малък. Били ли сте на турне с тях и какво беше чувството да си до идолите си?
Manticora отваряше на Hellish Rock Tour ( Helloween + Gamma Ray ) в Америка. Ние бяхме част от това турне и за нас беше огромна чест и възможност. След краят на концертът отидох при тях и им казах, че ги слушам от десет годишен, а те почнаха да се смеят. Изпихме няколко бири и си поприказвахме. Това беше една от най-великите нощи в животът ми … да, една от най-великите.
Какво мислеше семейството ти когато започна да се занимава с рок музика?
Майка ми и баща ми бяха много горди с мен. Всъщност баща ми, който също е музикант, ми купи първата бас китара на осем годишна възраст. Интересен случай беше преди години когато бях роуди на концертър на Alice Cooper, а майка ми стоеше в публиката с тениска на Manticora. Семейството ми винаги ме е подкрепяло. Всъщност аз не съм само музикант, а си изкарвам прехраната по друг начин. Работя на половин ден с малки деца от 6 до 10 години – играем футбол, голф, тенис. Те знаят, че свиря в рок група и се опитват да ми подражават. Преди няколко дена разбраха, че заминаваме на турне и те бяха „Ооо … не отивай! Не ни оставяй! Искаме да дойдем с теб”. Децата са големи сладури.
Как празнувате празниците в Дания?
Последните две години всъщност живеех в Америка, защото бившата ми приятелка беше от там, така че скоро време не съм празнувал в Дания. Но както всяко обикновено семейство – събираме се цялата фамилия, особенно за Коледа, когато е задължително. Иначе за другите празници с приятели – доста често празнуваме с групата. То и те сами семейство вече на мен ( смее се).
Вие ще отваряте на Circle II Circle. Вие сте група с повече опит и стаж от тях. Не е ли малко странно това?
(Смее се) Наистина те имат по-малко албуми от нас, но са изключително отдадени музиканти. По-възрастни са от нас и ние много ги уважаваме. Мисля, че тяхната музика говори сама за себе си и те са заслужили успехът си. Нямаме нищо против да отваряме за тях. Те са професионалисти и велики хора. Няма никакво завиждане.
Какво е бъдещето от тук за Manticora?
В момента искаме да започнем и завършим успешно турнето. След това се прибираме в Дания и си правим почивка от няколко седмици. След това започваме работата по новият ни албум. Ние даже имаме вече песни за него. Есента също имаме няколко фестивала, които трябва да посетим – предимно в Германия. Планираме да издадем новият ни албум в началото на следващата година, след това ще сме на турне в Америка, което ще се пренесе по-късно в Европа.
Как би описал вашата музика на едно малко дете?
(Смее се) На едно малко дете наистина няма да мога. Имам четири годишен племенник, който ме следва по петите и постоянно се прави, че свири на китара. Спред мен ние свирим по-интелектуален метъл. Не сме така първични като Helloween, например. Нашата музика е следващото ниво, но много малко хора знаят за нас, а имаме цели шест албума вече.
Напоследък се носят много слухове за предполагаемо събиране на Savatage. Какво мислиш по въпроса?
Да си призная честно – не съм голям фен на Savatage – приятелката ми се опита да ми ги пробута. Нямам някакъв момента в животът ми, който да свързвам с тяхната музика толкова дълбоко. Мога веднага да спомена Hall of the mountain king и Edge of Thorns. Повече съм запознат с работата на Зак от Circle IICircle и Jon Oliva’s Pain и мога да кажа, че и двамата са големи пичове. С две думи – евентуално тяхно събиране няма да ми повлияе по никакъв начин. Бих искал Helloween да се съберат в оригиналният си състав с Kai Haisen, но това няма как да стане.
Какво би казал на една тълпа от хора, която трябва да я убедиш да дойде на вашият концерт?
Manticora е сравнително млада и изключително енергична група. Нашият вокалист Lars е източникът на тази енергия на сцената, защото не спира да се мята – също като Bruce Dickinson. Много сме магнетични и няма да съжалявате ако дойдете на нашият концерт.
Припомням за пореден път, че Manticora ще свирят със Circle II Circle на 17 май в клуб Blue Box. Билети може да намерите в разпространителната мрежа на Eventim.
Б.А. Това интервю нямаше да се случи, ако не беше приятелката ми Криси. Благодаря ти!
Преди малко си говорих с Кasper от Manticora, подгряващата група на Circle II Circle и от него научих, че предварителните продажби на билети са много зле ( това се потвърди и от страницата на Eventim, ако погледнете билетите са още на промоционалните цени от 32лв. ), а това означава, че шоуто може да бъде отменено. Искам да помоля всеки, които мисли да ходи на концертът и е оставил да си купи билет в последният момент да го направи колкото се може по-рано, за да не се окажа, че по-късно няма да има тази възможност.
Manticora – Playing God
Circle II Circle – Watching In Silence ( Live )
Categories
Защо добавих lifestyle.bg
Тъй като всяка връзка, която съм добавил в списъка с връзки, си има някаква история то каква ще е историята на Lifestyle.bg?
Като чуя сайт, който съдържа “lifestyle” в себе си, неминуемо се сещам за розов сайт изпълнен с клюки и жълтини за български и чуждестранни представители на медийното и не чак толкова пространство. Посещавам lifestyle.bg само защото чета новините от news.bg, а те имат изнесено каре с най-интересните новини от другите сайтове на медията. Забелязвам, че в последните няколко месеца от lifestyle.bg избират за песен на деня изключително качествена музика – разбирай рок. Виждал съм песни на Iron Maiden, Ozzy Osbourne, Red Hot Chili Peppers, AC/DC.
Днес обаче чашата преля когато видях, че за песен на деня са избрали Circle II Circle – Revelations. Ей, хора, напълнихте ми душата. Явно не съм само аз фен на Зак Стивънс и компания!
Да напомня, че Circle II Circle ще имат концерт в София, клуб Blue Box на 17 май, а билети могат да бъдат закупени в мрежата на Eventim.
HammerFall live Any Tour Necessary 2009
Благодаря на Криси и на HammerFall за великопната нощ!
Ех .. детство … Покрай празникът ми се намери малко повече свободно време, особено след хубаво хапване, което мога да отделя за гледане на филми. Реших, че искам малко българско кино да гледам. И какво по-хубаво начало от “Войната на Таралежите“. Класически мини сериал за едни мини герои …
Сериалът е изключително забавен ( все пак е по сценарий на братя Мормареви ) и има много приятни моменти и реплики:
От академиците по прости хора няма – Пантата
Що бийш ма? Пикла! – Маляка
Абе каквото и да ми разправяте, все на бой отива работата – Камен
Това за Колумб не било лаф. – Пантата. Кое, бе? – Камен. – За Америка. Че я е открил.
Ако те пипне онази с кацата …
По-ценното в случая е, че ме върна в не чак толкова далечното минало … има няма 15 години, когато и аз бях такъв палачор. И аз се страхувах като щяха да ме изпитват и този страх не премина докато не завърших, а и сега като съм студент ( то пък един студент ) пак го има, но вече е по-различно. Ех, да имаше как да се върна в 3-ти или 4-ти клас … щях да уча, а не да зяпам мухите и да бягам след топката. Нямаше да го има това блъскане на няколко фронта с едничката цел да имаш нещо повече от хапване и подслон.
Да, хубаво детство си беше. Отиваш на училище, срещаш се с приятелите си, започвате да фантазирате и да се надлъгвате, да се хвалите и оплаквате, да преписваш домашните в посленият момент и да лъжеш класната, че кучето ти е изяло тетрадките ( не, наистина ). Моментите когато разпуснат класът и поемеш към вкъщи с няколко другарчета в твоята посока, ритайки чантите и бележникът, в който се мъдрят две шестици …. Мъчното писане на домашните, трудното споделяне, че си изпитан и имаш … две, защото предишният ден си играл до късно с приятелите си, шамарът от мама, успокойтелното нехайство на татко …
Когато си малък искаш бързо да порастнеш, а като порастнеш разбираш, че може би не си е заслужавало бързането. Можеш да правиш хиляди неща, но да мечтаеш само за едно – да има какво да ядеш, а като си дете – мечтаеш за милион желания и правиш само едно – да акаш.
Categories
Подлъгващ бизнес модел
В българското интернет пространство се намират няколко ( аз поне на два съм попадал ) сайта за “online изповед”. Идеята е проста – влизаш в сайта и ако имаш нещо, което човърка съвестта ти, имаш възможността да се “изповядаш” като публикуваш своят проблем. Всичко звучи чудесно, ако не се замисли човек какво точно е изповед. Моето определение за изповед е споделяне с близък човек или човек, на който можеш да се довериш, че ще ти запази в тайна твоето признание.
Какво точно се получава? Публикувайки своето признание то става достояние на хиляди хора – хора, които не познаваш т.е. от изповед се превръща в съобщение за масмедиите. А тъй като има и хора, които злоупотребяват с получената трибуна – изповедта става хвалба.
Създателите на сайта са оцелили добре нишата си – хората обичат да знаят какво правят другите “тайно”. Дали съседът пребива жена си когато се напил като свиня, дали младата булка на брата на баджнакът ти му изневерява с доведеният син на майката на зет ти, дали някой се пръска от яд, че ти имаш пакет вафли повече отнего. Те го знаят добре и правят всичко възможно да е по-удобно на посетители на сайтът им да четат по-удобно. Има си категории, но за съжаление няма търсачка. Тюх да му се невиди!
По-лошото не е, че някой ни лъже в услугата, която предлага, а това че има хора, които се вълнуват от това!
Categories
Нова визия – не се плашете
След повече от половин година със старата визия и няколко идеи за разширение на блога ми, трябваше да намеря нов изглед.
Спрях се на текущят, защото е по-широк в главната колона и може по-големи снимки и повече информация да се показва. Има три колони, като във десните две има възможност да слагам повече информация, която няма да стига чак до краят на блога. Имам възможност да направя блога си по-персонализиран – имам своя снимка, така че това, което казвам е с още една идея по-сигурно. Вече има и “tag cloud”, което наложи да се върна стотина публикаций по-назад и да слагам тагове ( не знам защо не съм го правил до сега ). Не на последно място е и факта, че тази тема е далеч по-красива от старата, въпреки че се наложи да бутна тук таме, за да я направя идеална.
Не се плашете – блогът е същият, а това съм аз 🙂
Знам как изглежда на пръв поглед. Ще си кажете – абе стига си ходил по концерти, бре! Добре де, нямам жена, деца, нито сериозна приятелка или сериозни академични амбиции. Имам добра работа и огромно желание да виждам, изпитвам и научавам нещо ново всеки ден.
Часът е 23:30, мястото е клуб Backstage – напълно изолирано от външният свят място ( без GSM покритие, без Wi-Fi сигнал, без FM сигнал ). Пет момчета, предвождани от един огромен гръб и къдрава коса, си проправят пътя сред тълпата в изключително задушното помощение. Jeff Scott Soto държеше китарата си, оправи си микрофона и …. ни вкара в 21 век с отварящото парче от неговият нов солов албум beautifulmess, а именно – 21 century. Още на второто изпълнение, Sото ми показа защо съм отишъл да го гледам – Duran Duran – I wanna take you higher. Двете първоначални песни показаха фънки звученето на групата. Малко истински мелодичен метъл със Soul Divine от албумът му от 2004 – Lost in Translation. Последва и нова композция от новият албум, Our Song.
Всички фенове на Soto знаят, че той прави изключително много кавъри. Тази вечер също не беше изключение. Madonna – Frozen, Prince – Purple Rain, Seal – Crazy, Wild Cherry – Play That Funky Music, Queen – We will rock you, Steel Dragon – Stand Up And Shout, Joan Jett – I Love Rock’n’Roll са само част от песните, които успях да запомня. Разбира се, бяха разхвърляни порядъчно между останалите песни като Eyes of Love, Hey, Broken Man.
Може би беше майтап от негова страна, че е болен и гласът му не е наравнище. Такова нещо просто нямаше. За него нямаше разлика дали ще е висок или нисък тона. Пееше така, както го помня от годините, през които беше в Axel Rudi Pell и Yngwie Malmsteen. Въпреки, че наистина кашляше. Поклон!
Разказа ни една много весела случка. Тази вечер е имало две причини да не се състои концерта. Първата – заболяването му, а втората е онази “малка” държава Румъния. Във въпросната страна преди два дена, Soto и неговата група са изнасяли представление. На идване към България, с идеята да пийната биричка вчера с колегите им от HammerFall, румънските митничари нещо се заяли с разнородната банда, която е събрал един американец ( двама бразилци, двама испанци ) и ги запратили към най-близкията град в Румъния. А там – четири часа задръстване. Дошли едва днес сутринта към 4 часа.
Друг весел момент беше и надпяването с Наско от Б.Т.Р., което май се превръща в запазена марка на концертите на Soto в България. И на коя песен да го направят, ако не на любимата ми – I’ll be waiting. Наско, съжалявам, но ще се наложи да отсекат главата на Scott Soto, за да пееш като него 🙂 Разбира се, това е кръгът на шегата, защото и двамата имат чудесни гласове.
Голям зевзек. На мен ми беше за първи път и може би затова намирах майтапите му за изключително смешни. Постоянно имаше заигравки с групата си, заучени фрази на български език, неприлични жестове, а върховният момент беше, когато забеляза две момичета, които искаха да се снимат с него за фон, а той отиде при тях, за да се снимат с него 🙂
Новият албум толкова много ми хареса, че реших да си го закупя още на място! Всеки фен на мелодичният и фънки звук няма да сбърка ако направи същото.
Тъй като вече съм подминал отдавна етапа когато мечтите ми са изпълнени с блян – без никакво “но” и “обаче”, затова ако можех пак да бъда пет годишно момче и бях на концерта на Jeff Scott Soto, щях да кажа “Мамо, като порастна искам да бъда Jeff Scott Soto“.