Поиграх си да направя едно малко проучване – как точно са представени партиите в Интернет и дали се спазват стандартите. Резултатите няма да ви учудят – никой, с изклюение на един сайт, не ги спазва. Нека да уточня какво точно е валидация. Валидирането на сайт е проверка дали кодът, с който е написан спазва правилната спуснати от W3C – консорциумът, който определя настоящето и бъдещето на стандартите за световната мрежа ). Ако сайт спазва тези правила, то въпросният сайт ще достигне до по-широк кръг от хора, хора които ползват различни технологии за отварянето им, хора които имат проблеми с нормалното възприятие на Интернет. Разбира се, валидирането не означава и нищо – една бяла страница също може да е валидирана.
И така. Какво излиза от цялата работа? Май само на “Синята коалиция” и пука за това, че и в Интернет си има правила, че и в Интернет си има норми, и най-важното, че трябва да се спазват. Е, това ако не ви говори нещо за тяхната политика. И тъй като Синята коалиция е обединение на две партии Съюз на Демократичните Сили и Демократи за Силна България се поразрових да видя и техните резултати. Сайтът на СДС също преминава безупречно валидацията, сайтът на ДСБ има само 2 грешки ( пак Иван Костов дъни работата ).
Ще проверя седмица преди 5 юли дали някой от сайтовете има промяна и ако няма в нито един от тях то Синята коалиция ще е моят избор.
P.S. Вижте само цифрата с грешките в сайтът на ДПС. Как да гласуваш за тях ми кажете?
От началото на тази година започнах да си купувам оригинална музика. Въпреки че не ги слушам от там, а само си ги колекционирам. Далеч по-удобно е да си слушам mp3-ките, но знаейки че си имам оригинала някак си чувството е по-различно. Понеже станаха доста вече реших да си ги опиша.
Pain of Salvation – Scarsick
Royal Hunt – Fear
Edguy – Vain Glory Opera
Savatage – Gutter Ballet
Savatage – Streets
Circle II Circle – Burden of Truth
Circle II Circle – Delusions of Gradeur
Manticora – Darkness With Tales to Tell
Manticora – The Black Circus Part 2: Disclosure
Chris Caffery – Faces
Firewind – The Premonition
Freedom Call – Stairway To Fairyland
Freedom Call – Crystal Empire
Dragomir Draganov – Alter Ego
Queensryche – Rage for Order
Jeff Scott Soto – Beautiful Mess
Dream Theater – Images and Words
Замислил съм си вече кои заглавия ще са продължят списъка – Amorphis – Skyforger, Devin Townsend – Ocean Machine. А вече си поръчах Machines Of Grace – Machines of Grace.
Днес за мен не е ден за размисъл. Аз вече съм решил! Решил съм от момента, в който видях кандидатурата на кандидата си. Утре ще гласувам за свободата на словото в интернет, ще гласувам за правата на личната собственост, ще гласувам за една идея по-малко наблюдение от “Големият брат”.
Аз ще гласувам за Богомил Шопов ( 12 ), защото така гласувам с разум, а не по презюмция и партийно убеждение.
След три дневно гледане най-сетне успях да изгледам целият филм Prison Break: The Final Break. Очаквах с нетърпение да видя как точно умира Michael Scofield, защото за толкова години гледане на сериала съм се научил да не вярвам много на видяното. А това, че видяхме няколко човека да слагат цветя на някакъв гроб означава точно нищо. Исках да се уверя с очите си, че той наистина е мъртъв. Не че искам да го видя гушнал букета, но все пак – това бяха решили сценаристите.
Филмът, освен че беше страшно претупан и всичко си идваше на мястото както е удобно на героите, не разкри нищо околко “смъртта” на Michael. Тези, които не са го гледали, моля да не четат следващите изречения. В крайна сметка това, че Scofield хвана двата кабела и евентуално ги насочи един към друг, също не показа нищо. Имаше експолозия, но не показаха как точно Рибката умира. След това в следващите 5-10 минути показваха прискърбените му приятели – но трупът му така и не го видяхме. С това си свършване на сериалът и пояснителният филм, сценаристите са оставили голяма вратичка за по-късно връщане на сериала.
Може би в момента интересът към сериалът е намалял. Определено сюжетната линия към краят почна да се губи и да правят всичко възможно, за да я завършват. Ще си дадат няколко години почивка и ще се появи гръмкото заглавие – Новият сезон на Prison Break. Michael всъщност не е умрял, а агентът на ФБР го е издърпал малко преди да събере кабелите. Агентът всъщност е потавено лице на Генерала и естествено си искат обратно Scilla. Примерно!
Но дори да бяха показали трупът му нямаше да повярвам! Единственият начин да ме убедят, че той наистина умира е като си приказват със Сара, двамата са безумо щастливи и той да си извади пистолета и да се застреля пред нея. И то като си пръсне мозъка.
Така че, след няколко години, пак да видим познатите ни герои! Дано!
Имах честта и удоволствието да присъствам на имровизирано събиране на куп на най-добрите членове на рок група Епизод – Dimmi Argus ( Димитър Аргиров ) – вокали и бас, Драгомир Драганов – китара, Стоян Петров – барабани, Мирослав Гълъбов – китара и вокали
След краят на изпълнението на групата на Dimmi Argus – Logard, самият той помоли Драго, Стоян и Мирослав да се качат на сцената и да изпълнят нещо заедно. Не трябваше да ги моли дълго, а на тях им трябваше точно една минута да се настроят на инструментите на предишните музиканти. Драго даде тон за Злите Езици, а веднага след краят й, пак той не даде възможност на Дими да прекрати концерта и започна отново Молете се.
За мое голямо съжаление бях изщракал почти цялата си памет и с много мъки успях да запиша краят на Молете се.
Доживяха ни! AC/DC направиха 30 години творческа кариера, за да имат възможността да видят българският фен в цялата му прелесет – в Белград …
Часът е 22 и малко след това. Нагласил съм си багажа преди цял един час – яке, анурак, втора тениска, храна – сандвичи, вода и тестве карти. Шапката на главата, очилата върху шапката. Почесвам си брадата, снимам се и с мисълта, че всичко ми е наред – потеглям към ЖП Гара – София.
Часът е … Ха де? Колко е часът? Как да знам като не съм си взел телефонът?! Малка засечка … връщам се и започвам отначало. Let there be rock!
Пристигнах на гарата както и да е и започнах да си чакам групичката. Кола, кафе и бърз сандвич от претъпканите бутки на гарата. Все още чакам мойте хора да се появят. Кафето свършва, колата е на половина, а сандвичът отдавна е на едно топло място под колата и между кафето. Продължавам да чакам, но вече сит и разбуден от толкова кофеин и захар, че не ми прави впечатление надигащото се негодование от закъснението им. Ето че се обадиха: “Къде си, бре”, “Е как къде. Пред гарата и ви чакам”, “Ама ние сме във влакът и теб те чакаме”. Серсемска му работа, ей. Почесвам се зад врата, ритам една празна бутилка от минерална вода и потеглям и аз през препусквателните пунктове – мдам, имаше такива, където 10 полицая гледаха празно в една точка, а 11-тият вяло проверяваше дали имаш талонче или задграничен паспорт – по избор.
Настанявам се неудобно на една от седалките в малката клетка, която са ни отпуснали от БДЖ, удрям няколко могъщи глътки кола …. и ето, че чудото се случи – влакът потегли точно на минутата! Юпиии. И може би щеше да е по-дълго това иииииииииии ако влакът не пристигна с 2 часа закъснение. Все тая – отивам на AC/DC – несгодите на българските държавни железници не могат да ми повлияят на настроението. Преминахме границата изключително бързо – само с две проверки на това дали физиономията ми е също толкова грозна колкото тази от паспорта. Явно не съм погрознял много за 2 години – пуснаха ме! Иначе щяха да ми берат гайлето на безлюдната си спирка. Пък и добре, че не ми пребъркаха чантата, че щяха да ми задигнат безценните сандвичи – двойно запечени. Ха-ха … подиграх се в очите им като омахах два до Белград. За мое здраве!
Пристигнахме доста уморени в столицата на Сърбия, но явно адреналинът си казваше думата и безпроблемно се качихме в обещаните организирани автобуси. Хвала! За 10-15 минути и вече бяха пред стадио Партизан. Със слизането обаче направи впечатление не липсата на фенове ( все пак беше 12 часът – в България щяхме вече да псуваме организаторите, че не са отворили вратите ), а дългата шатра със скара – и то не каква да е да е плескавица! Ох, на батко. Ох, на кака. Ох на всички роднини по съребрена линия. Не се престраших да си взема от тях, но само миризамата ме накара да потърся по-хигиенично място. Тук се намесиха доста добре старите кучета от компанията ( б.а. като изключим мен и Криси и още едно девойче всичките бяха набори на Брайн Джонсън ). Та въпросните кръстоносци, вряли и кипяли в хапването преди събития от такъв род веднага намериха прохладен ресторант, с наливна бира ( Кригла – ей това е бирата ) и топла плескавица. Ех, как хубаво си хапнах ….
А когато човек си хапне хубаво какво следва? Разбира се – едно хубаво поспиване. Не съм кокона – сянката на дърветата в близкият парк бяха като майчина милувка за мен. Метнах се върху се върху проскубането си кожено яке, запасах си гащите да не ми виждат задника много много и поспах час два. Тъкмо като се събудих и останових, че всичките ми такъми са покрай мен, стана време да влизаме в стадиона. Едно много бързо Йелен Пиво ( един от малкото ми спомени от предишното ми ходене в Белград ) и бях готов за бой.
Най-голямото ми притеснение беше как да обесня на сърбите наличието на фотоапарат в мен. Дали щяха да бъдат разбрани, че съм “булгар” и пътувам с “рок влакот” и няма къде да си оставя “фотопаратот”? Скрих го межу все повече намаляващте ми сандвичи, завих го добре с всичките налични дрехи вътре и се наредих на гмежта ( б.а. опашка ). Само че гмеж нямаше. Гмеж има само в България. Влязох си като у нас през проверката за билети, а през “страшната” проверка за невалидни вещи минах с – “храна и дрехи”. “Аааа .. добре”. Мисля си, че със същият успех щях да мина и с гранатомет и няколко шашки, а с малко повече нахалство и ножове можех да жунглирам и да пърдя газ гризу – на тия нямаше да им направи впечатление.
Това беше първата ми забележка към организаторите. Втората беше, че поне 20 минути се лутахме от охрана на охрана докато най-сетне някой от тях разбра, че това място, което пише на билетите ни е точно това, в което се намираме. Е, не са сериозни забележките ми, нали? От тук насетне всичко беше приказка!
И както всяка приказка си има скапана прелюдия докато обеснят кои са главните герои, защо не дават на красавицата да се ожени за бедният момък и защо на Аладин му се е претъркала ръката от лъскане ( на лампата ), така и тази приказка си имаше. Някакви си две банди се опитаха да се забележат, но никой не им обърна внимание – защо само се пречкате на големият лош вълк? Разкарайте се и направо давайте ножът на прасенцата да си резнат гръклянчето. The earth was quicking ….
One hot angel .. one cool devil … С това “старчетата” започнаха своето шоу! Има някои неща, за които просто не може да се напише достатъчно. И Иван Вазов да беше жив и Стивън Кинг и Дан Браун да му помагат пак не могат да опишат това, което близо 50 000 души на стадион Партизан в Белград, Сърбия видяхме. Огромна сцена, четири екрена, които сигурно се виждаха от МКС, озвучение в стил “диск на групата на Creative у нас си”, светлинни ефекти, за които ми дойде само едно сръвнение – Благодаря ти, о, създателю мой, че си ми дал очи да видя толкова милиони цветове! Ибреее. Как да не се кефиш в такива моменти, а? Лично аз чух всичките си любими песни без една. Списъкът ми включваше Rock’n’Roll Train, You Shook Me All Night Long и Thunderstruck, Back in Black. Само Who Made Who ми липсваше. Песните на AC/DC наистина са като стрелката на компас, обаче компас, който работи безгрешно повече от 30 години! Никога не съм бил на събитие от такъв мащаб и мога само да бъда благодарен на всички, които спомогнаха това да се случи! For those about to rock we salute you … fire … salute … fuck … salute! Поклон!
Какво стана след краят на изпълнението им ли? Това е само запълване на празни дупки, в опит да достигна най-големият ми пост до сега.
Пак имаше автобуси, които да ни закарат до гарата. Хвала! Мисля си също така, че освен AC/DC видях и Шумахер, защото автобусът взимаше завоите на трета ( щях да напиша, че прескача копите на 5-та, ама те в Бълград нямат копки по улиците си ). Влаците бяха пълни със заспали метъли, всичко миришеше на крака и пот, на малкото будни не им се мърдаше от местата … руски боен газ беше пуснат сякаш. Аз обаче се направих на “истински мъж” и скокнах да намеря от второто нещо, с което помня Белград – Аqua Viva – ей това е напитката. Не! Това не е скъп алкохол, а вода с лимон и захар – страшно разхлаждащо е!
Въпреки страшно еротичните пози от страници 10 до 15 от Камасутра, които прилагах в опити да се наместя в продължаващата да бъде неудобна седалка, заспах! И въпреки събужданията ми през 45 минути спах близо 7 часа. Събудих се тъкмо навреме за закуска – да си изям и последният от сандвичите. Май изпуснаха изяждането на един от тях, ама успокойте се – изядох си всичко. Като добро прасенце. И пак с два часа закъснение пристигнахме на Централна Гара – София. София и теб те обичам! Мръсна си, неуредена си, разкопана си, хората в теб са цинични, леко простовати, винаги сърдити и начумерени, но мамка му – обичам когато си пристигам … вкъщи!
Очевидно за мен четвъртък се превръща в тенденциозен за ходене на кино ден. Не че тогава имам специално свободно време, не че тогава имам огромно желание. Просто тогава в Cineplex, което е най-близкото до мен кино, имат промоция и прожекциите преди 18:00 са по 4лв, а след това по 5лв., което си е чиста далавера при положение, че в другите дни са по 8лв. – това са 2 коли или 2 бири или 2 мак доналдса, които да се дъвчат по време на прожекцията.
Миналата седмица изгледах X-Men: Wolverine, а тази беше ред на Star Trek. Фен съм на поредицата до толкова до колкото обичам фантастични сериали ( Star Trek Enterprise, Stargate SG1, Stargate Atlantis ). От друга страна някои филми просто си заслужават да се гледат на голям екран – най-малкото, за да добиеш реална представа за мащабността на продукцията. Понякога ме е яд, че не съм имал възможно да гледам Денят на независимостта, Властелинът на пръстените и След утрешният ден на кино … тези сцени и ефекти няма как да те грабнат толкова на малкият 15 инчов дисплей, който предлага моят лаптоп.
И така – няколко думи за самият филм. Когато гледаш филм или сериал от поредицата на Стар Трек винаги трябва да очакваш нещо праволинейно – попадат на ново място където лошата раса тормози добрите хорица. Ентерпрайс търпи поражения, сериозни при това, но корабът винаги оцелява и доброто побеждава. И в този филм не беше нещо по-различно, но аз харесвам такава сюжетна линия. Имаше достатъчно комедийни елементи, които да разведрят обстановката, достатъчно ефекти, за да си заслужат някоя и друга номинация за оскар и невероятен избор на актьори.
И точно изборът на актьори и тяхното пресъздаване на героите ми направи най-силно впечатление. Всеки си имаше свойте странности – нещото, с което се запомнят ( кажете ми пък, че като чуете Жан-Луй Пикард не се сещата за неговата плешивост 🙂 ). Отидете и изгледайте филма, докато все още е в прожекция, за да разберете кой с какво се характеризира.
Според мен с този филм просто подготвиха публиката за следващият, където ще развият някаква супер интересна сюжетна линия.
Днес беше един изключително натоварен с емоции ден за мен. Както добре си личеше от целият ми блог на 17 май в София концерт щяха да имат Circle II Circle. Кои са те и каква музика свирят – това се опитах да ви покажа през последните месеци, а през последният месец по-интензивно. Знаейки, че ще бъда на техният концерт, нощта преди това не можех да спя. За първи път му се случва толкова много да се притеснявам и да чакам с нетърпение да настъпи часът, в които ще видя любимците си. Заспах към 1 часа, събудих се към 5, въртях се, гледах Numb3rs … пак заспах, а като се събудих изгледах последният епизод на Prison Break, чийто край мен лично много ме разстрой – живях с героиите близо четири години и не мога да си представя, че повече няма да ги виждам.
След конската доза емоции от сутринта се забих в рок клуб Болярка още ранните часове на следобяда – към 15:30. А там вече имаше няколко човека! Много ме зарадва този факт, предвид малкото хора, които изявиха желание да отдадат почит и уважение към един най-големите гласове в рок музиката – Zak Stevens. Това по-ранно отиване ми даде възможността да присъствам на sound-check-а на датчаните Manticora. Аз правих интервю с Kasper Gram и явно той ме позна, защото като влязохме с Криси и той веднага ми се усмихна и повдигна палец 🙂
Търпеливо изчаках да приключат проверката си преди тактично да си тикна в ръцете на Kasper и на Lars Larsen техният албум Darkness With Tales to Tell, който предвидливо си бях купил няколко дена по-рано 🙂 И с това се започна една епопея с влизане и излизане, взимане на автографи и правене на снимки с почти всички членове на Burning Black и Manticora и с всички на Circle II Circle. Ех, голямо чакане беше на този Зак 🙂
Първи на сцената се качиха италианските хеви метъли от Burning Black. Самата сцена беше леко преустроена, тъй като оригиналната на заведението беше прекалено малка и това не позволи на нито една от групите да се разгъне напълно, но това пък изглежда не беше проблем за професионалистите и те се чувстваха чудесно. Италианците изсвириха доста агресивен хеви метъл и оставиха добро впечатление за уменията си. Имат един дългосвирещ албум и за малкото време, което съм го слушал мога да кажа, че прилича на албум на Gamma Ray – яки резачки, но абсолютно еднообразни.
За Manticora мога да кажа само едно – чудовищни веселяци. Усмивката на падна от лицата на Kasper и на Lars въпреки огромната умора, която им се е насъбрала. Въпреки преговорите ми с Lars да изсвирят целият Darkness With Tales to Tell – това не се получи. Получих само затварящата песен Shadows With Tales To Tell и получи възможността да я уповестя, а по време на самото й изпълнение Lars ми даде микрофона да се провикна няколко пъти. The Gypses’ Dance part I и part II са две ужасно дълги композииции, но показват до огромна степен качеството и уменията на изпълнителените. След издаването на следващият си албум през пролетта на 2010-та година имат възможността и желанието да ни посетят през септември месец отново. Така че ако сте ги изтървали поради основателна причина ще имате отново шанс!
Няма как да изпусна и най-възторженият за мен момент – излизането на Circle II Circle и по-специално гласището на Savatage – самият Zachary Stevens. Има много групи харесвам и които мога да нарека любими. Има много хора от въпросните групи, с които искам да се снимам и поговоря. Не мога да убедя хората, защо Savatage са най-великата група за мен, но съм готов да тръгна на кръстоносен поход заради тях. Техните песни ми доставят това необходимо чувство, с което да се боря както с несгодите на живота, така и да се наслаждавам на хубавите моменти. Появата на Zak ме накара да стоя като препариран за първите 3 или 4 песни. Стоя на едно място и си казвам – “О, Боже! Зак е на една ръка разстояние от мен!”. След като преодолях шокът започнах лудо да куфея на всички песни на Circle II Circle и пак да се разплача на изключителната балада на Savatage – If I Go Away и пак ми останаха сили да се размажа на Edge of Thorns, с която Circle II Circle приключиха втората си визиата у нас.
Искренно се надявам и трите групи да са си прекарали добре в София. Надявам се да са останали с добри впечатления от феновете, колкото и малко да бяхме. Надявам се следващият път когато една от легендите на рока посети страната ни всички хейтъри да замълчат за малко и да сведат глава пред геният им. Надявам се хората вече да разчупят оковите на скованността в предпочитанията си и да не са като коне с капаци и да започват да интересуват от повече неща, а не само Manowar. Надявам се, че тази нощ никога няма да я забравя и че ще мога да разказвам за нея на идните поколения … защото това беше шоуто на Zachary Stevens!
Най-накрая, но не и на последно място трябва да изкажа изключителните си благодарности на ABV Pro за техният професионализъм и много добро чувство за това, кои групи да поканят и как да организират самото събитие. Бидейки имал малко по-близък контакт с работата на ABV Pro напоследък, мога да заявя че те правят сериозна заявка да станат най-добрият български промоутър. Казвам един от най-добрите, защото тази година и Joker Media ми правят много добро впечатление. ABV Pro – очакваме нови групи като Kamelot, Firewind, HammerFall и Circle II Circle на хоризонта!
Остават два дена до концерта на прогресарите Circle II Circle, Manticora и Burning Black и още 11 дена до концерта на AC/DC в Белград. Времето окъсява и трябва “фенщината” да се подготви добре. След като тениските ми за концертът на Circle и Manticora пристигнаха реших, че трябва и албум на Manticora трябва да си купя. Darkness With Tales To Tell за мен е най-добрият им албум и за мой късмет го имаше в S.M.F. на изключително ниската цената от 15лв.
“… from Far Beyond”
“The Chance of Dying in a Dream”
“Dynasty of Fear”
“Dragon’s Mist”
“Felice”
“The Nightfall War”
“The Puzzle”
“Critical Mass”
“Lost Souls”
“The Twilight Shadow”
“Shadows with Tales to Tell”
И с това съм готов за размазващият концерт на 17 ти в клуб Болярка.
Но трябва да започна и приготвленията за невероятното приключение, което ме очаква на 26 май, наречено AC/DC – на живо в Белград, с любезното съдействие на Rock’n’Roll Train!
Тази година имаме не един, а два повода да отидем до изборителните урни и да дадем гласът си за промяна. Първият случай това да се случи е на 7 юни 2009 ( Неделя ) когато са изборите за Европейски парламент, където имаме честта ( или нещастието ) да сме там. Вторият сгоден случай за това и по-важният за всички ни е един месец по-късно – на 5 юли 2009 ( Неделя ), когато пък са изборите за Народно събрание.
Всичко това е чудесно. Важното е да реша за кого да гласувам. Дълго време си мислех, че няма да пусна вота си. Не мислех, че нещо ще се промени – дори и нови да дойдат колко по-добре ще стане? Последните седмици обаче се убедих, че трябва да упражня това си право. Не заради друго, но поне да се сменят текущите, които не направиха кой знае какво. А и всеки път като се появят нови лица на хоризонта все нещо добро правят първите месеци.
За Евро-пармент ще гласувам за партията на Зелените и по-точно за Богомил Шопов. Това е едно потвърждение на добрият принцип на мажоритарният вот – познавам Богомил, не сме особенно подробно, но знам, че си върши ангажиментите доста съвестно и е доста забавен и позитивен човек. Така че, Бого, имаш един глас от мен.
И докато първият вот ми беше решен не по съвест, а по “маса” или по “блог” 🙂 то вторият е малко по-труден да се направи. За нито една от партиите в тройната “коалиция” в момента няма да гласувам.
БСП – като чуя БСП се сещам за социализъм, от там пък за комунизъм, а от там пък за ограничаване на правата на хората. Може и да не го правят и може и да съм предубеден и това е причина да НЕ гласувам за тях.
ДПС – не искам етническа партия да ме управлява
НДСВ – дори и малкото читатели на блогът ми са повече от симпатизантите на тази партия. Те изкараха един пълен мандат и не сме мръднали и на йота от това, което ни оставиха “десните”.
Говорейки за “десните” трябва да видим какви са ми алтернативите.
СДС + ДСБ … Тия само се карат, делят нещо, съдят се и един друг се обвиняват. Приличат на малки деца, а Иван Костов изглежда толкова корумпиран и егоцентричен, че само видът му ме спира да гласувам за тях.
Зелените – След като ще гласувам за тях на изборите за Европарламент, защо да не го направя и за Народно събрание? Да де, но са много млада партия. За първи път чух за тях преди два месеца. Как би могла да се справи с всичките проблеми в държавата?
ГЕРБ – Гербовецете изглеждат най-стабилни към момента, въпреки че Бойко Борисов повече приказва отколкото да върши работа. Улицата пред блокът ми е все така разнибидетена, а от нас до Стрелбище пътувам за 40 минути в огромното задръстване по Свети Наум.
Повече партии не съм чувал 🙂 От изброените по-горе в крайна сметка ще гласувам за ГЕРБ. Не че им симпатизирам, не че виждам бъдещето на България в техни ръца. Според мен те са нужният инструмент да измъкнат страната ни от кризата, а вече на по-следващите избори ще се види кой кум, кой сват и кой на булката е брат.
