Month: January 2009

Categories
Музика

Pain of Salvation – Cribcaged

The only cribs that we should care for
are the ones that we are here for
the ones belonging to our children
that do what we do
scar from our wounds
the only cribs that make a difference
where the magic really happens
don’t come with a Mercedes Benz
or a wide screen showing nothing
showing nothing…
I’m sick of home control devices
sick of sickening home designers
sick of drugs and gold and strip poles
sick of homies
sick of poses
despite the nodding staff that serves you
despite your name on clothes and perfume
despite the way the press observes you
you’re just people…
successful people
dressed up people
smiling people
famous people
red carpet people
wealthy people
important people
but still just people
so fuck the million dollar kitchen
fuck the Al Pacino posters
fuck the drugs the gold the strip poles
fuck the homies
fuck the poses
fuck the walls they build around them
fuck the bedroom magic nonsense
I don’t want to hear their voices
as long as they vote with their wallets
fuck the silly “throw you out” joke
fuck the framed cigar DeNiro smoked
fuck their lack of originality
and personality
fuck this travesty
fuck this new norm
fuck conformity
fuck their Kristal
fuck their sordity
fuck the way they fuck equality
fuck their freebie gear
fuck the ones they wear
you’re just people…
successful people
dressed up people
smiling people
famous people
red carpet people
wealthy people
important people
but still just people
messed up people
shallow people
stupid people
plastic people
meta people
theta people
therapyople
Entropiople
oh, fuck the ones they wear
I’m cribcaged
cribcaged
the only cribs that we should care for
are the ones that we are here for
the ones belonging to our children
that do what we do
scar from our wounds

Categories
Музика

Pain of Salvation

Много се радвам, че първият ми пост за новата година е за тази група. Прочетох за тях в една новина от Metal Katehizis, но тя беше че може би се разпадат. Никога не бях ги слушал до тогава и не ми направи силно впечатление – групи се събират и разпадат постоянно. Въпреки това реших да чуя нещо тяхно. По канел ред си намерих дискографията им, но тя така си и остана не чута от мен дълго време. Само парчето Undertow грабна вниманието ми и когато ми писваше да слушам друго си го пусках – за самото слушане.

Така продължих до Коледа. Реших да сложа новата Prince of Persia, но се оказа, че ми трябват 16 GB свободно място … и почна голямото триене – я някой филм, я някоя забравена голяма директория с ненужни файлове, я малко музика, която вече не слушам. Стигнах до папката на Pain of Salvation, но се спрях и си казах – я да ги прослушам първо. И добре, че го направих!

Невероятна банда. В крайна сметка, ако кажа, че ми харесаха на първото прослушване няма да излъжа много. От доста време вече не слушам толкова много хеви и пауър, а се преориентирах към прогресивният метъл. Pain of Salvation ми дават точно това – нужната доза енергичен прогресивен рок. Стилът им е много близък до този на Dream Theater, но имат няколко откачени песнички, които ги приближават към “клоунският метъл” на Edguy, а вокалите на Даниел Гиндельов ( дано го превеждам правилно ) на места се приближават и до финският/пеган метъл на Finntroll.  Този микс някакси прави музиката на групата уникална.

В този ред на мисли, ако можех да се върна назад във времето със знанието, което имам в момента, бих искал това да е през 2004-та година, за да отида на ProgPower, за да гледам Pain of Salvation и Edguy един след друг. Но тъй като не мога ще си го пожелая за 2009-та 🙂

Ако трябва да отлича албуми това определено ще са Remedy Lane и Starsick, а за песни Undertow, Starsick, Disco Queen, Beyond the Pale, America.

От известно време искам да почна да си купувам оригинална музика и мисля,че Starsick на Pain of Salvation ще е едно чудесно начало!