Month: January 2009

Мдам … въпреки, че бях казал, че няма да отида – отидох. Отидох, защото имам гражданска позиция. Отидох, защото имах мнение. Отидох, защото имам нужди. Я по-добре да си трая!

Протеста си вървеше по абсолютно канел ред включвайки нормалните за подобен род освирквания, дюдюкания и подхвъряния. Малко снежни топки по дебелите каски на жандармеристите … голям праз, ще го преживеят – дори и аз хвърлих. Пределелно ми е ясно, че няма нищо да постигнем. Парламента беше по-празен и от “нормален” работен за депутатите ден. Ясно ми беше и че никой няма да си надигне задника, за да дойде при нас и да приеме исканията ни. Майната им!

Майната им и на онези, които насъскаха жандармерията срещу нас. Кой го ебе, че имаше майки и пенсионери. Важното е жандармерията да разпръсне “неприятаната сган”, която се е насъбрала пред окопите им.

Майната им и на онезе ултраси, които удряха фоторепортерка.

Протеста от мирен се превърна в милитаризирана разправа с народа. “Мачкаме го финансово, дай сега да го смажем и физически. Ние можем!”. Майната ви!

Много добър коментар от Дарик за газовата криза. Прочетете или го чуйте тук.

На път за ФМИ направих една голяма глупост. Вървя в срещуположната на движението лента по бул. Симеоновско шосе, с качулка на главата, слушалки в ушите и четях лекциите си по ДУ. Все предпоставки да бъда смазан от фучащите коли. Добре, че се сетих на време за глупостта, която върша и спрях поне четенето. Деца, неправете това!

Наложи ми се да пускам SVN сървър под линукс. Не съм гуру, но се оправям. Ето как се прави за Ubuntu за WebDAV ( достъп през http ):

1. Изтеглете subversion и libapache2-svn

sudo apt-get install subversion libapache2-svn

2. Създайте хранилище ( repository )

sudo svnadmin create /svn

3. Направете си групата на апачето да е собственик на хранилището:

sudo chown -R www-data /svn
sudo chmod -R g+rws /svn

4. Отворете конфигурационният файл на webdav модула с любимият си редактор:

sudo nano /etc/apache2/mods-enabled/dav_svn.conf

5. Редактирайте го, така че да се получи:

<Location /svn>
DAV svn
SVNPath /svn
AuthType Basic
AuthName “Can’t touch this!”
AuthUserFile /etc/apache2/dav_svn.passwd
require valid-user

<LimitExcept GET PROPFIND OPTIONS REPORT>
Require valid-user
</LimitExcept>
</Location>

6. Направете си парола:

sudo htpasswd2 -cm /etc/apache2/dav_svn.passwd <username>

7. Рестартирайте апача:

sudo /etc/init.d/apache2 restart

8. Вече трябва да имате инсталиран SVN. При мен обаче се получи един проблем: “Could not open the requested SVN filesystem“. Това се оправя така:

8.1 – Копирайте двете библиоетеки: mod_dav_svn.so и mod_authz_svn.so ( ако не може да ги намерите изтеглете си tar.gz архива от http://subversion.tigris.org, разархиврайте и ги вземете от там ) в директорията с модулите на апача:  /usr/lib/apache2/modules

Навръщване от концерта на Firewind си взех такси. По принцип се доверявах само на три компании ( Yellow Taxi, OK Supertrans и 91280), но от днес оставям само първите две, а 91280 ги зарязвам, защото техните шофьори явно не знаят правилника.

След като се качих в таксито, шофьора ме попита закъде съм. Дианабад. След като ме попита откъде да минем и аз му казах “бул. Черни връх и Симеоновско шосе” той зяпна “Ъ, че къде беше Черни връх”. Разбира се, това не е проблем. На кръстовището на бул. Христо Ботев и бул Сливница, нашият герой най-културно тръгна да изпреварва спряла кола на червен светофар и то по трамвайната линия. За негов късмет точно на това кръстовище имаше патрулка. “Добър вечер, полицай Иванов. Документите за проверка.” – бяха нормалните реплики на проверяващият, а таксиджията вместо да каже “Добър вечер, заповядайте” и да ги отика максимално бързо, за да може да ме обслужи мен, той почна най-нахално да се оправдава. “Ама той спре!”. Ами ще спре, бе! Нали е червен светофара. Полицаят на два-три пъти му направи забележка “Млъкни, че ме дразниш вече”, а таксиджият продължава да намила. Малко след репликата “Ще направя всичко възможно повече да не караш кола.”, аз си платих натрупаната до момента сума от 2лв. и напуснах автомобила.

Аман от некадърници!

Започна се! Концертната 2009-та, поне за мен, започна с невероятното изпълнение на гръцките метъл богове Firewind. Но нека всичко си има начало …

За първи път чух за Firewind, когато Kamelot гостуваха в България през 2008г. Оставиха добри спомени у мен за чудесни вокални и инструментални възможности на групата. Естествено се сдобих с дискографията им и от време на време си ги прослушвах. Не мога д кажа, че съм голям фен, но бандата определено си залужава. Затова, когато разбрах, че ще имат самостоятелен концерт у нас и за миг не се поколебах дали ще отида. За мой късмет, официалната дата ( 12 декември 2008г. ) беше отменена за 9 януари 2009г. и така се оказа, че те откриха годината за мен.

Организатори, както и на предишното им представление бяха ABV Pro … до сега май не съм имал сблъсък с компания, която да има Pro ( от professional ) в името си и наистина да са професионалисти. Е … ABV Pro са! Имаха малко закъснение от дватесетина минути, но на фона на часовете, което правят другите фирми те са най-добрите. Звукът беше кристално ясен, бира имаше, а топлото беше 17 градуса.

Първи на сцената се качиха българите от Project Arcadia. Разбира се, не бях чувал за тях. Грешка! Много стабилна група. Добри китарни сола, прилични тектове на английски език – не знам защо не са ми попадали досега. Българският хеви метъл има бъдеще!

След тях веднага забиха Eldritch – италиански пауър-траш метъли. В деня преди концерта си намерих някакви техни песни из YouTube и веднага ме грабнаха. Даже казах и през целият ден на концерта, пред приятели, обесняхвах, че отивам заради тях 🙂 Харесаха ми определено, но някакси, към средата на изпълнението им, се сетих защо всъщност спрях да слушам подобна музика и преминаха на прогресивна.

Firewind разбиха тотално представите ми за ударно начало. Аполо е велик вокалист – грещи, дере се, вика … страшна работа е. Gus G ( не знам как е на български 🙂 ) не спираше да затопля струните на своята китара, а от това се повишиха и градусите в залата ( буквално – 18 градуса при повторно измерване ). Някои от песните не ги бях чувал, но на тези, които бях се разбих тотално. Бисът им беше като машина – Maniac, Breaking the Silence ( with Tera Teresa ) и Falling to Pieces ( with Tera Teresa ). Успях да се здрависам с Аполо, Тера и Боб. Ех, Тера 🙂

След това ударно начало не мога да си представя какво ни очаква друго тази година. Знае се само за HammerFall.

Long live Rok’N’Roll!