Categories
Статии

Защо Франция напуска НАТО

Ех, как се дразня на новини, които не дават пълна информация. Във всички новинарски сайтове пишат, че Франция се връща в НАТО, но никой от тях не дава пълна информация, защо се е оттеглила. На мен ми стана интересно да разбера и се поразравоих малко из Wikipedia …

Франция се оттегля от НАТО през 1958/1959 година, когато е управлявана от Шарл де Гол. Той намира връзката между САЩ и Обединеното кралство във пакта за прекалено силна и изпраща меморандум, на 17 септември 1958г.,  до Айзенхауер ( президен на САЩ ) и Харолд Мичман ( премиер-министър ), в който настоява Франция да бъде добавена като трета страна в тази връзка, а също така и за разширяване на НАТО, което да обхване географски зони, които са от интерес за Франция, като Алжир например.

Отговорът, който получава не го задоволява и, имайки впредвид нахлуването на Източна Германия в Западна Германия, той започва да строи независима защита на Франиця. На 11 март 1959г., той изтегля Средиземноморският флот от командването на НАТО, а три месеца по-късно, през юни, Де Гол забрянява позиционирането на чуждестранни ядрени оръжия на френска почва.  Това кара САЩ да изтегли 200 самолета от Франция и да си възвърне контролна на 10 въздушни бази, които се намирали там.

Това е в общи линии. Може да прочете повече в Wikipedia.

Categories
Без коментар Лично творчество Статии

Очила за черно и бяло виждане

Искало ли ви се е някога да носите такива? Поне за малко? Не? Хех .. да, цветно всичко е по-хубаво. Поне не пръв поглед. Виждате по руменяването на бузите на приятелката си като й кажете, че я обичате, виждате зеният цвят на сфетофара и знаете, че е безопасно да пресечете, виждате красивите пейзажи в близката градинка …

Всъщност това са неща, които възприемаме за даденост. Изобщо не се замисляме защо виждаме цветно и дали наистина виждама цветно. Ами ако всичко е оптична измама? Грешка на генният код от хиляди години насам и всъщност червеното е зелено, синьото е жълто, а оранжевото е лилаво?

Какво ще стане, ако тази снимка ….

nature-1

… всъщност трябва да я виждате така?

nature-2

Или така?

nature-3

Цветовете са доста лъжливо нещо. Бихме могли да хванем предмета, да го почувстваме, да разберем формата му и да се убедим, че кубът е куб наистина, а острието е острие. Но откъде сме сигурни, че зеленото е зелено?

Идеята за черно-белите очила се роди точно от такива мисли. Дори и да се лъжем за черното и бялото и вариациите на сивото, поне в компютърният свят са 256. А колко реално цвята може да възприеме човешкото око? Така и не намерих точен отговор. Различни източници твърдят от 4 хиляди, през 35-50 хиляди, 10 милиона, та чак до 100 милиона. Който и от отговорите на въпроса за цветното възприемане на човешкото око да е верен, шансовете да бъдем “излъгани” са в пъти повече.

Вижте тази снимка.

nature-4

Виждате същото както и на горните три, нали? Гора и езеро.

Categories
Без коментар

Нов чифт гърди

Покрай зъбните ми проблеми пак трябваше да гоня влака за Павликени. Изминалата седмица беше много тежка – много работа и безсънни нощи, които ме скапаха. Затова реших през четирите часа от София до Павликени да поспя малко. Влакът беше претъпка и добре, че имах запазено място иначе щях да седя прав и щеше да е мъкааа. Настаних се, пуснах си малко In Flames и … заспах.

Някъде към Мездра се събудих от група хора, които замениха старите ми съпътници. До мен седна една добре оформена в гръдната област девойка. Естествено си избрах друга позиция в седалката, така че да имам добър изглед към красивата гледка. Шпионското ми дебнене с едно око не продължи дълго и заспах пак доволен …

След известно време пак се събудих. Знаейки какво има до мен, инстинктивно погледнах и … ужас – имаше цици, но те бяха нечиий други. Не че бяха лоши и те, но все пак … дами, моля ви. Това беше повратна точка в моето пътуване и докрая се стремях да правя всичко друго, но да не попадам в същият “цици” капан :).

Отделно от тази иначе приятна случка, с моето пристигане в Павликни донесох само беди на съгражданите си. Първо вчера имаш земетресение, но като знам часът, в който е започнало – 14:32 и взема под предвид сядането на първата “мъчителка” до мен, мисля, че знам кой е стартирал земетръса.

Тази сутрин – сняг на парцали. Утре сигурно жаби ще падат от небето, затова се омитам и се връщам в София да сея смърт, болести, бедствия и заплахи.