Искало ли ви се е някога да носите такива? Поне за малко? Не? Хех .. да, цветно всичко е по-хубаво. Поне не пръв поглед. Виждате по руменяването на бузите на приятелката си като й кажете, че я обичате, виждате зеният цвят на сфетофара и знаете, че е безопасно да пресечете, виждате красивите пейзажи в близката градинка …
Всъщност това са неща, които възприемаме за даденост. Изобщо не се замисляме защо виждаме цветно и дали наистина виждама цветно. Ами ако всичко е оптична измама? Грешка на генният код от хиляди години насам и всъщност червеното е зелено, синьото е жълто, а оранжевото е лилаво?
Какво ще стане, ако тази снимка ….
… всъщност трябва да я виждате така?
Или така?
Цветовете са доста лъжливо нещо. Бихме могли да хванем предмета, да го почувстваме, да разберем формата му и да се убедим, че кубът е куб наистина, а острието е острие. Но откъде сме сигурни, че зеленото е зелено?
Идеята за черно-белите очила се роди точно от такива мисли. Дори и да се лъжем за черното и бялото и вариациите на сивото, поне в компютърният свят са 256. А колко реално цвята може да възприеме човешкото око? Така и не намерих точен отговор. Различни източници твърдят от 4 хиляди, през 35-50 хиляди, 10 милиона, та чак до 100 милиона. Който и от отговорите на въпроса за цветното възприемане на човешкото око да е верен, шансовете да бъдем “излъгани” са в пъти повече.
Вижте тази снимка.
Виждате същото както и на горните три, нали? Гора и езеро.
Един път е прецедент, втори път е рецидив. За втори път ми се случва да объркам транспорта, с който ще пътувам. Бива да съм заблеян, ама чак пък толкова …
Първият път беше преди две години, когато се връщах от Каварна ( след чудесният концерт на Gamma Ray ). Качих се във влакчето от Варна за София, пуснах си З-Рок, хапвах си мазна баничка, пийвах си бозичка и си четях някаква книга, която не помня вече коя беше. По разписание влакът трябваше да тръгне в 7:40, а в 7:35 беше безлюдно празен, но си помислих, че просто няма пътници толкова рано. Уви … в 7:40 моят влак, влакът в който трябваше да бъда потегли, а аз го изтегледах от съседната композиция. Веднага скочих и попитах наблизо минаващият кондуктор в какъв влак съм се качил и се оказа, че съм във влака Варна – София, но който потегля в 10:00. Ех, да се еба. Добре, че беше заместник-началник гара и ми завери билета за следващият възможен трейн към София. Просто се върнах в старото си купе, напсувах предишният обитател, че е оставил толкова кори от баница по пода и .. май заспах 🙂
Днес се случи за втори път, но сега беше с автобус. Трябваше да се кача в 280, но не обърнах никакво внимание кой автобус дойде на спирката ( до Фантастико в Студентски Град ). И пак най-спокойно си седнах на мястото и секунда преди да продупча билетчето си ми дойде една мисъл “Ами ако не съм в правилният автобус. Я да видя на къде ще завие”. И тук пак “уви” – зави наляво. На следващата спирка слязох и пак се върнах от там където тръгнах.
Два леки транспортни инцидентента, но показват, че човек винаги трябва да си събира акъла когато пътува. Следващият път ще направя подобно нещо със самолета от Зимбабве. Дано зимата там е мека ….
Какъв е проблема на България? Като се замисля директно нищо не ми е направила държавата. Не ми е дошла да ми вземе апартамента, нито колата, нито компютъра. Времената на комунизма наистина са отминали. Можем сравнително да си казваме всичко – поне до сега никой не ме бил или задържал затова, че си казвам мнението било то на публично място или “под сърдинка”.
От вън като ни гледат изглеждаме добре. В Европейският съюз сме. В НАТО сме. Не участваме във война, никой не се заяжда с нас. Ходим си на работа, връщаме се. Хапваме и гледаме всякакви глупости по телевизорите си. Широкоекранни разбира се. Последен писък на модата. Всичко ни е ОК.
Мдаааам … Така би ни описал един средностатистичски пухкав американец. Ще си доизяде Burger King-а, ще смръкне за отскок и в училище ще получи A ( по нашему 6 ) на темата си “Защо куцо и сакато иска да идва в САЩ”. Но за съжаление истината не е такава.
Докато пътувах във влака, който преди 30 години е бил с “изтекъл срок на годност” и бях сложил лаптопа си върху масичката той се разтресе неописуемо. След около минута или две се успокои, но през 20-30 минути го имаше този “3, 2, 1 излитаааме” ефект. Две от болтчетата на лаптопа ми се развиха. Споменах ли, че пътуването Павликени – София ( около 200км. ) е 4 астрономически часа? Като съм почнал с транспорта – много хубави автобуси имаме – Чавдар – гордостта на комунистическа България. Да не дава Господ, да завали докато се возите.
Работата ми е свързана с комуникация с колеги от Англия. Тази връзка се осъществява през Skype, но се случи един път, че не можехме да ползваме Skype, а трябваше да си звъним на стационарните телефони. Да де, но аз нямам. Хайде през Gizmo ще звънна. Пак проблем – свърши ли ми кредитите. “Няма проблем. До десет минути съм готов”. Къде ти – VISA-та ми от Пощенска банка беше отхвърлена, а транзакцията на ДСК беше удобрена на следващият ден. Добре, че не берях душа …. Разговор от час и половина с колегата в Англия, през Gizmo, ми излезе точно 1.88 долара, което грубо казано е около 3лв. Ако трябваше да говоря час и половина с някой познат в България, на текущата ми тарифа, от Мтел, щеше да ми излезе около 30лв.
Вица “Ало, Енергото ли е? Не, тук е ВиК. Абе и на вас да ви еба мамата”, го знаете. Заместете Енергото и ВиК, с която и да е институация в България и вицът ще продължава да бъде смешен.
След кратък спор с дизайнера ми дали може да се използва определен шрифт, реших да проверя колко и какви са шрифовете, които могат да се използват безопасно т.е. кои са най-широко разпространените в операционните системи. Най-често до сега съм използвал Verdana и Arial, но се оказа, че има приличен избор.
Не забравяайте, че за заглавия и за по-малки количества от текст, може спокойно да използвате и javascript алтернативи, като Facelift и sIFR.
Наистина е много просто. Основният проблем е, че ако се използват неправилните методи или няма да работи при всички browser-и ( fscommand ) или ще иска потвърждение ( getURL ).
Има метод, който работи без посочените горе проблеми. Метода се нарича ExternalInterface, а в посочената по долу таблица е описано, в кои browser-и работи.
Предполагам, че на всеки, който се е занимавал малко или много с Flash му се е искало да използва регулярни изрази, но ActionScript не ги поддържа. Или искате да разберете какво се случва по страница, чрез ваша си собствена JavaScript функция? Или чисто и просто имате по-добри JavaScript отколкото ActionScript такива.
Които и отгорените случаи да имате ето какво трябва да направите.
Във actions панела, където описването събитията, импортирайте external библиотеката.
import flash.external.*;
Във следващият ред става магията:
ExternalInterface.call( “JavaScript функцията, която ви вълнува”, “Параметри разни” );
Трябва разбира се и във HTML документа да напишете функцията и какво точно ще прави, но това е бял кахър 🙂 Публикувате си флаша и е готово.
В следващата статия ще разкажа и как се прави обратното, а именно да се извика ActionScript функция от JavaScript. Готино, нали?
Актуални setlist-ове на HammerFall и Sabaton от концерта им на 11-ти март 2009-та година в Мюнхен, Германия.
Sabaton
Sun Tzu Says
Ghost Division
Panzer Battalion
40:1
Cliffs of Gallipoli
Attero Dominatus
The Price of a Mile
Primo Victoria
Metal Machine / Metal Crüe
HammerFall
Punish and Enslave
Crimson Thunder
Legion
Bloodbound
Renegade
Hallowed be my Name
Last Man Standing
Heeding The Call
Glory To The Brave
Something for the Ages
Any Means Necessary
Carved in Stone
Keep The Flame Burning
Between Two Worlds
Riders Of The Storm
Trailblazers
Let The Hammer Fall
Hearts On Fire
Yes, baby. Напомням на всички, че “Sofia will be burning” на 10 април, а пожарът ще започне от зала Универсиада. Умоляват се всички дами да дойдат с възможно по-малко дрехи.
По-късните фенове на Savatage, които са леко разочеровани от Poets & Madmen, първият албум на групата без вокалиста им Зак от дълги години, ще имат много поводи за радост с албума Watching in Silence – първият албум на групата на Стивънс. Всъщност това може да мине и за албум на Savatage, като се има впредвид, че клавиририста/вокалистa/композиторa на Savatage – Jon Oliva и китариста Chris Caffery също Savatage имат пръст в написването и на 10-те песни.
Тези нови песни звучат като песните на старите ни приятели – тъй като Стивънс е подбрал стегната банда от музиканти, които са повлияни от музиката на Savatage – използвайки гласовите техники, които Стивънс е научил през престоят си в Savatage, а именно нежното започване на песните с нежни вокали, които постепенно се увеличават докато достигнат своят бум ( Out of Reach ), влизайки в сложни контрапунктове ( Fields of Sorrow ) и изполвайки огнестрелно стакато, за да направи ефекти ( Forgiven ). Гласът на Стивенс, силен както никога до сега, може буквално да обикаля в кръг около този на Jon Oliva, които поема вокалите за Poets & Madmen.
Имайки впредвид музикантите, които са замесени в тази творба Watching In Silence, можем смело да заявим, че завръщането на един от най-драматичните метал вокалисти на всички времена, ще донесе на слушателите часове наслада.
01. Out Of Reach 02. Sea Of White 03. Into The Wind 04. Watching In Silence 05. Forgiven 06. Lies 07. Face To Face 08. Walls 09. The Circle 10. F.O.S. (Fields Of Sorrow)
След добрият старт с Watching in Silence, Circle II Circle издават техният втори албум – The Middle of Nowhere. Този албум е повлиян по-слабо от творчеството на Savatage ( за добро или лошо ). Композициите са по-добри от първите, за което огромно влияние оказва смяната на целият състав, без Закари. Не може да се отрече, че има много близко звучене с първият албум, но поне The Middle of Nowhere е по-личностен – има по-голям характер.
Със сигурност този албум е по-добър от първият. Записването и мастерирането са добри. Обложката не е лоша, класическа, но е ОК. Албумът е добър, но му липсва заряд, който да го изтреля от класически, към нещо нечувано досега.
01. In This Life 02. All That Remains 03. Open Season 04. Holding on 05. Cynical Ride 06. Hollow 07. Psycho Motor 08. Faces in the Dark 09. The Middle of Nowhere 10. Lost
2006 – Burden of Truth
Следвайки добрите отзиви от първите два албума Зак и компания намират нов начин да задоволят както феновете на Savatage така и да съберат нови такива. “Burden of Truth” е базиран на същите теми, както и доста популярната книга “The DaVinci Code” от Дан Браун – тъмната история на Йисус и Мария Магдалена. Ако не сте човек, който харесва концептуалните албуми то няма защо да се притеснявате – няма прекъсвания на песните, нито започване или свървашване със сух глас. Целият албум е с чиста метъл музика от началото до края, а посланието е закодирано дълбоко в текстовете на песните.
Трябва да се отбележи, че има огромно развитие от старите албуми до сега. Музиката е баланс между електрическа и акустична китара, а също така и клавири. Всичко си е намерило точното място, което прави разликата със старите албуми. Тук няма “запълвачи”, а всяка песен си е отделна сама за себе си, което е огромен плюс. Китаристите Пол Стюард и Андрю Лии трябва да бъдат поздравени за работата им тъй като и ритъм секцията и солата са великолепни. Двете отварящи песни ( Who Am I To Be, A Matter of Time ) са чудесен пример за тяхната брилянтност. Трябва ли да се споменава, че и тук Закари се е справил повече от добре?
Песните са много различни и всяка има какво да покаже. Очевидно е, че някои песни ще бъдат по-добри от други. Първите две и последните три са най-добрите от целият албум, а като че ли и от цялото творчество на Circle II Circle до сега. “Who Am I To Be” включва много акустични китари, което дава изключителната възможност да се покаже колко точно са добри вокалите. “Revelations” е тежка песен с брилянтни барабани, а заглавната песен ( Burden of Truth ) съдържа запазената марка на Зак – многослойните вокали. Текстовете са писани в екип и са много вдъхновяващи и смислени.
Както песните, така и продукцията е претърпяла голямо развитие от предишните албуми с изчистен звук където акустичната китара има същият заряд както и електрическите. Това е албума, които отделя Circle II Circle от Savatage и показва, че групата е намерила своят стил на музика.
01. Who Am I To Be? 02. Matter Of Time 03. Heal You 04. Revelations 05. Your Reality 06. Evermore 07. The Black 08. Messiah 09. Sentenced 10. Burden Of Truth 11. Live As One
2008 – Delusions of Grandeur
Поредният албум на Circle II Circle изпълнен с добри песни. Прави се кръстоска между европейсият и американският метъл, като се намират доста от прогресивните елементи на Savatage. Песен като “So many reasons” с големият и риф е пример за южноамерикански метъл, докато “Fatal Warning” показва европейското звучене – големи и силни двойно басови барабани и много комерсиален припев. Това е чист хеви метъл с елементи на мелодични рифове и отлични вокали.
01. Fatal Warning 02. Dead Of Dawn 03. Forever 04. Echoes 05. Waiting 06. Soul Breaker 07. Seclusion 08. So Many Reasons 09. Chase The Lies 10. Every Last Thing 11. Stay
Б.а – След кратка битка със себе си между това да използвам професионалните ревюта на албума и да ги преведа на български или да използвам свои думи, то аз се спрях на първото. Ако използвах свои думи всичките щяха да имат “О, да. Велик албум. Най-добрият на Circle II Circle”. Последните три ревюта са взети от Мetal Storm, но съм съкратил голяма част от тях, тъй като авторите изполват изключително много личносто си мнение за албумите, а то не съвпада с моето 🙂
Покрай зъбните ми проблеми пак трябваше да гоня влака за Павликени. Изминалата седмица беше много тежка – много работа и безсънни нощи, които ме скапаха. Затова реших през четирите часа от София до Павликени да поспя малко. Влакът беше претъпка и добре, че имах запазено място иначе щях да седя прав и щеше да е мъкааа. Настаних се, пуснах си малко In Flames и … заспах.
Някъде към Мездра се събудих от група хора, които замениха старите ми съпътници. До мен седна една добре оформена в гръдната област девойка. Естествено си избрах друга позиция в седалката, така че да имам добър изглед към красивата гледка. Шпионското ми дебнене с едно око не продължи дълго и заспах пак доволен …
След известно време пак се събудих. Знаейки какво има до мен, инстинктивно погледнах и … ужас – имаше цици, но те бяха нечиий други. Не че бяха лоши и те, но все пак … дами, моля ви. Това беше повратна точка в моето пътуване и докрая се стремях да правя всичко друго, но да не попадам в същият “цици” капан :).
Отделно от тази иначе приятна случка, с моето пристигане в Павликни донесох само беди на съгражданите си. Първо вчера имаш земетресение, но като знам часът, в който е започнало – 14:32 и взема под предвид сядането на първата “мъчителка” до мен, мисля, че знам кой е стартирал земетръса.
Тази сутрин – сняг на парцали. Утре сигурно жаби ще падат от небето, затова се омитам и се връщам в София да сея смърт, болести, бедствия и заплахи.
Circle II Circle са американска хеви метъл банда от Тампа, Флорида. Бандата е основана от бившият вокалист на Savatage, Закари Стивънс ( Zachary Stevens ), през 2001-ва година. Свирят различни стилове включително heavy, power и прогресив метъл.
За период от 8 години от 1992 до 2000г. Закари Стивънс е вокалист на Savatage. След четири албума с тях той напуска групата като изтъква за причина семейни причини. През зимата на 2002/2003 година той се завръща към музиката като написва ( заедно с Jon Oliva и Chris Caffery ) песните за дебютният албум на бандата му Circle II Circle, Watching In Silence.
Албумът е добре приет от хард рок и метъл феновете, достигайки до високи пизоции в класациите за “Най-добър нов артист”.
Заради различия между членовете на бандата от една страна и Зак и продуцентът Дан Камбел, всички членове на бандата напускат след издаването на Watching in Silence. С повечето от тях Jon Oliva създава своята банда Jon Oliva’s Pain.
Вторият албум на Circle II Circle включва Зак като вокалист и новите членове Поул Майкъл Стюард, Анди Лий, Том Дренан и Ивън Кристофър. Албумът също е приет добре в рок и метъл средите и също постига високи места в класациите през 2005-та година.
Третият албум на бандата е концептуален – Burden of Truth – и в него се разказва за потомците на Ийсус. Издаден е на 13 октомври 2006г.
На 12 юли 2007. Дан Камбел ( Global Artists ) е освободен от поста мениджър на бандата. В момента CIIC имат договор с Intromental Menagment. Четвъртият албум на бандата излиза на 25 април 2008г. и се казва Delusions of Grandeur.