Днес за мен не е ден за размисъл. Аз вече съм решил! Решил съм от момента, в който видях кандидатурата на кандидата си. Утре ще гласувам за свободата на словото в интернет, ще гласувам за правата на личната собственост, ще гласувам за една идея по-малко наблюдение от “Големият брат”.
Аз ще гласувам за Богомил Шопов ( 12 ), защото така гласувам с разум, а не по презюмция и партийно убеждение.
Някой може ли да ми каже с какво Twitter е толкова популярен? Днес си направих профил – от нямане какво да правя. E не съм виждал сайт, който толкова много да има проблеми ( освен vbox7 или тези, които аз правя 🙂 ).
Всеки втори линк, който отворя се чупи, или ми показва, че имало прекалено много tweets. След като съм почнал да следя някого, не ми се показват досегашните му съобщения. Качих си аватар – пише максимална големина на файла 700к. Поиграх си с photoshop-а да си направя < 700к снимка – то пък взе, че ми я смачка с “width” и “height” атрибути. Е, бива глупост, ама чак пък такава не съм виждал.
Пуснали са обяви за работа. Прегледах изискванията им – напълно разбирам защо имат тоолкова много изисквания – явно търся хора, които си разбират от работата.
Така може ли да се ползва тази услуга? Наистина – не виждам с какво е успял да има толкова много “followers”. Услугата просто не работи.
Какъв е проблема на България? Като се замисля директно нищо не ми е направила държавата. Не ми е дошла да ми вземе апартамента, нито колата, нито компютъра. Времената на комунизма наистина са отминали. Можем сравнително да си казваме всичко – поне до сега никой не ме бил или задържал затова, че си казвам мнението било то на публично място или “под сърдинка”.
От вън като ни гледат изглеждаме добре. В Европейският съюз сме. В НАТО сме. Не участваме във война, никой не се заяжда с нас. Ходим си на работа, връщаме се. Хапваме и гледаме всякакви глупости по телевизорите си. Широкоекранни разбира се. Последен писък на модата. Всичко ни е ОК.
Мдаааам … Така би ни описал един средностатистичски пухкав американец. Ще си доизяде Burger King-а, ще смръкне за отскок и в училище ще получи A ( по нашему 6 ) на темата си “Защо куцо и сакато иска да идва в САЩ”. Но за съжаление истината не е такава.
Докато пътувах във влака, който преди 30 години е бил с “изтекъл срок на годност” и бях сложил лаптопа си върху масичката той се разтресе неописуемо. След около минута или две се успокои, но през 20-30 минути го имаше този “3, 2, 1 излитаааме” ефект. Две от болтчетата на лаптопа ми се развиха. Споменах ли, че пътуването Павликени – София ( около 200км. ) е 4 астрономически часа? Като съм почнал с транспорта – много хубави автобуси имаме – Чавдар – гордостта на комунистическа България. Да не дава Господ, да завали докато се возите.
Работата ми е свързана с комуникация с колеги от Англия. Тази връзка се осъществява през Skype, но се случи един път, че не можехме да ползваме Skype, а трябваше да си звъним на стационарните телефони. Да де, но аз нямам. Хайде през Gizmo ще звънна. Пак проблем – свърши ли ми кредитите. “Няма проблем. До десет минути съм готов”. Къде ти – VISA-та ми от Пощенска банка беше отхвърлена, а транзакцията на ДСК беше удобрена на следващият ден. Добре, че не берях душа …. Разговор от час и половина с колегата в Англия, през Gizmo, ми излезе точно 1.88 долара, което грубо казано е около 3лв. Ако трябваше да говоря час и половина с някой познат в България, на текущата ми тарифа, от Мтел, щеше да ми излезе около 30лв.
Вица “Ало, Енергото ли е? Не, тук е ВиК. Абе и на вас да ви еба мамата”, го знаете. Заместете Енергото и ВиК, с която и да е институация в България и вицът ще продължава да бъде смешен.
В София има доста молове ( malls ) или в превод на български – алеи. Името наистина е подходящо, защото този род магазина са изградени на принципът на алеите – дълги прави с подредени лъскави магазини на няколко етажа – лошо няма. В столицата ни има четири активни ( Mall of Sofia, City Center Sofi, ЦУМ и SkyCity ) както и поне още 8 подобони, които са в проект на изграждане.
Какво е хубавото на подобен род магазини? Може би наличието на магазини от всякакъв тип на едно и също място – не. Може би това е наличието на кино салони в тях – …. е това от части да. Лично аз за това ги ползвам. Може би заради наличието на красиви жени …. Бога ми, не! Най-много харесвам моловете в София, защото може да се използват като публични тоалетни.
Това винаги ми е било проблем – където и да отида никъде не може да се намери публична тоалетна. Не е ли естества нужда това? Трябва да се стискам и да търся някое по-затънтено местенце ли? Обаче като отидеш в мола отиваш в прекрасно измита тоалетна, с хартийката му, със сапунчето и духалката за ръце.
Кое поддикна написването на тази статия? Готиният писуар в City center-а, който не знам как, но ме хвана като си го изтръсквам и сам пусна водата 😀
P.S. Госпожо Трифонова, ако четете това, извинявам се за простащината си.
От днес имам вече нови зъби
и ченето ми не трака.
Седмицата ми престой в Павликени се оказа ползотворна за устната ми кухина и напразна за математическото ми развитие.
Използвах момента, че трябваше да се прибера на Павликени и отидох при личният си зъболекър, защото две седмици преди това единият от горните ми зъби се счупи и просто трябваше да отида. Обаче освен него се оказа, че съм имал още два от другата страна и един под тях. Ужас!
Като казах “ужас” повечето думи на лекарката ми повреме на леченеието бяха … “Ужас”, “Леле леле”, “Ц ц ц” и “Мммммм”. Неприятно, нали? Май трябва да си ги мия по-редовно. Не че има голям ефект. То като ти е такъв гена. Косата ми, която пак ще пускам дълга, но този път по-умерно, както и зъбите ми са много тънки и слаби – при малко повече напрежение се късат.
Въпреки всичко и трите зъба вече са пломбирани, а единият даже е и без нерв. Но остана уговорката краят на февруари месец да се върна, за да ми вземат мярка за коронки и две седмици след това да ги поставят. Ще олекна още повече. Металокерамичните коронки са ~100лв. и тъй като са два броя .. вие направете математиката. За сега за 4-ри пломби – 135лв., което беше половината от сумата, която бях заделил. Но по-добре да си направя зъбите, че после може и да нямам пари, нали?
Аз подкрепям протества, въпреки че няма да мога да отида пред парламента. Ще кажа обаче няколко неща.
По дяволите вашата липса на оригиналност и отговорност!
По дяволите вашите опити да ни контролирате!
По дяволите вашият конфорт, за сметка на нашият!
По дяволите вашите обещания!
Ние сме усмихващи се хора.
Ние сме умни хора.
Ние сме красиви хора.
Ние сме хора, които се храним и искаме да ни е топло.
Въпреки всичко ние сме само хора! Вие сте тези, които имат властта, но не и умението да подобрите нашите условия за живот.
Майната ви!
Ех …. обичам когато си изпълнявам обещанията! Два поста по-рано казах, че имам намерение да започна да си купувам оригинална музика. Днес най-целенасоченот отидох в SMF и си купих първият албум в живота ми: Pain of Salvation – Scarsick. Няма такова удоволствие да махнеш целуфана, да отвориш капака, да погледнеш книжката и да я хвърлиш, да завъртиш един път CD-то на мястото му, да го извадиш, да се огледаш на обратната страна и да го сложиш .. в моя случай в DVD-то, и да чуеш сладките звуци на любимата си група.
Е … написано може би звучи префърцунено, но друго си е да знаеш, че купувайки оригинала ти даваш своят лепта за бъдещето на групата. Някой ще каже “да бе, ама те имат милиони – за какво са им мойте 20лв.”. Хмм … те ги имат тези милиони, защото други милиони хора са решили да си закупят техните албуми, защото са сметнали, че музиката им си заслужава. Аз също!
Другият месец ще си купя два албума – Pain of Salvation – Remedy Lane и Dream Theater – Images and Words. Надявам се с времето да събера пълните им дискографии и един ден да си взема и хубава уредба, на която да им се наслаждавам.
На път за SMF свърших и малко друга работа. Минах през пощенска банка и си направих нова сметка. Не знам дали това е политика на банката или изиксване за всички банки, но не ми хареса обслужването. Трябваше да попълвам три различни молби / декларации за сметката, дебитната карта и електронното банкиране. В ДСК всичко ставаше с една заявка. Дано тяхното електрнно банкиране не е повредено като това на ДСК.
Минах през Пингвините и си взех малко учебници за предостоящата сесия, а докато бях в SMF се сетих, че там се продават билети от мрежата на Eventim и си взех за концерта на Firewind в петък.
Посетих и новото ( поне за мен ) рок кафе до съдебната палата. Първо – малко зор го намерихме, след това се минава през една много тясна ( за мен ) вита стълба, а самото заведение е измамно голямо от сминмките, които съм гледал. Два реда маси, един голям екран, на който се проектираше всичко друго, но не и рок, и в края – бар с алкохол. Наливният им Хайнекен не е лош, но не може да замаже противното държане на персонала, който стоеше зад бара, четеше вицове в интернет и се заливаше от смях … извинете ме, но от страни изглежда много просташко. Съмявам се дали правеха кафе изобщо, но преди да ги отпиша тотално следващият път ще отида по-късно .. към 21 – дано тогава да е по-ОК ситуацията.
Стига писанки – хапвам и сядам да уча.
Вече съм 47 ниво – Амазонка. Тъкмо си намерих лък с Very Fast Attack Speed, 30% faster attack speed, 8% life stolen per hit и 35 мана ( който е играл с амазонка знае защо толкова се радвам ) и още глупоти 🙂 Юпиии …
Операционните системи в наши дни са много – Microsoft Windows, Mac OS, Linux, Solaris … списъкът е дълъг. Всички те на външен вид си приличат изключително – каквото и да направим изчакат прозорци със заглавна лента, на която има бутони за затваряне и смаляване на прозореца. На всичките графичният интерфейс е подобен, а за незапознатият потребител изглеждат напълно еднакви. И все пак, ако беше истина това, защо има толкова много операционни системи и какво ги прави различни?
Ще започна с това какво е операционна система. Операционната система ( OS ) е софтуерен компонент, който управялява инфраструктурата на компютърната система и е отговорна за разпределението на възможностите и ресурсите на компютъра. Тя върши работата на интерфейс между нас и железарията ( ако мога така да се изразя ). Без операционна система компютърът е безполезен за нас. Не само компютрите използват такава! Погледнете вашият мобилен телефон, вашият музикален player или видео-игра. Всичките на определено ниво имат операционна система. Това, че няма “Start” бутон, не означава,че няма 🙂
Трябва да отбележа, че няма най-добра операционна система, както и по-добра. Всяка една си има своето предназначение. Бизнес потребителите предпочитат Windows, хората занимаващи се с графични или видео обработки – Mac OS, а тези, които се занимават с мрежи – Linux. Ако питате всеки един от тях защо предпочита тази ОС сигурно ще ви пили на главата надълго и широко. Същото е като при лекарите – с едно оплакване, трима различни доктора с три различни специалности ще ви дадат три различни диагнози. Аз няма да давам оценка коя е по-добра, а обективно ще се опитам да представя всяка от четирите водещи операционни системи как се справя с най-важните за една модерна операционна система елементи. Кои са те?
Прекъсвания ( Interrupts ) – позволяват на ОС да се справя с неочаквани действия от страна на активните програми. Дори и най-простият хардуер поддържа прекъсвания. В модерните операционни системи прекъсванията се управляват от ядрото ( kernel ).
Защитен и надзирател метод ( Protected and Supervisor Mode ) – това е характерно за най-новите процесори, но все пак трябва да има и операционна система, която да се занимава с тях. Защитеният модел позволява на системният софтуер да се справя с определени сегменти – виртуална памет, странициране ( прехвърляне на страници ( информация ) между главната памет ( RAM ) и допълнителната ( хард диск ), безопасна мулти-задачност. Създаден е, за да увеличи контрола на операционната система над проложенията. Надзирателният метод позволява на даден знак да се задава на задачите или нишките, които са към операционната система, но не и на приложенията на потребителите.
Разпределяне на паметта ( Memory Management ) – ядрото на операционната система трябва да отговоря за правилното разпределение на паметта между програмите. Това подсигурява програмата, че тя няма да се намесва в паметта използвана от друга такава.
Виртуална памет – изполването на разпределение на виртуалната памет означава, че ядрото може да избира на коя програма, колко памет да задели, във всеки един момент, позволявайки на операционната система да използва същото количество памет за многозадачност.
Многозадачност – пускане на много независими програми по едно и също време.
Достъп до диска и файлова система – характерно и много важно за всяка операционна система. Информацията се съхранява във файлове по диска по определен начин.
Драйвери за устройства – специфичен софтуер, който позволява на операционната система да взаимодейства с външно устройство.
Мрежова свързаност – Интернет и не само 😉
Сигурност – операционната система трябва да знае кои заявки са позволени ( да ги пропуска ) и кои не ( и да не ги допука ).
Графичен интерфейс – Това е първото нещо, което всеки потребител на съвременна операционна система забелязва. Технически погледнато графичният интерфейс не е част от операционната система, но вграждането му в ядрото ( Windows и Mac OS ) позволява да се намали броят на превключванията, които прави интерфейса, за да възпроизведе картинка :).
За повече, ама много повече информация ето списък със сайтовете, които може да посетите:
Чудех се какъв подарък да направя на колегите ми от ФМИ по случай празниците. Не успях да измисля 🙂 По-късно започнах да се подготвям за сесията ми и с какво да почна първо, ако не с това, което разбирам, а именно Структури от Данни и Програмиране ( СДП ). Започнах да си преглеждам лекциите и упражненията. Който учи във ФМИ знае, че имаме система Moodle, в която преподавателите качват лекциите ни, но е малко неудобно, ако искаш да имаш всичките на куп. И така аз почнах най-прилежно да си свалям всичко. И тогава ме озари – защо не пусна архива публичен като подарък за колегите. Речено сторено.
Няколко оточнения.
1. Включени са материалите до ( включително ) седмица 11. По-късно ще качвам периодично и останалите 4 седмици.
2. Всяка седмица е разделена на три части – Лекции, Упражнения и Домашно.
3. Приготвил съм два вида архива – единият е със включени книги за четене, а другият не. Тъй като книгите за четене не трябва да се дават на публично достояние ( изискване на доцент Кръстев ), аз реших да си направя една закачка, подобно на тази за рожденният ден на Богомил, и да сложа парола на въпросният архив. Когато измисля задачката и създам паролата ще публикувам и как да стигнете до нея. Надявам се, доцент Кръстев да не се сърди :).
Вторият архив е с абсолютно всичко необходимо за успешно полагане на изпита т.е. всичко каквото е в пълният архив, но без книгите ( които не са задължителни )
Структури от данни и програмиране – Лекции и материали + Книги ( Пълен архив )
Структури от данни и програмиране – Лекции и материали ( Стандартен архив )