Category: Музика

Categories
Видео Музика

Най-очакваните от мен групи в България

През годините в България се състояха страхотни рок концерти. Имаше много големи – AC/DC (2010), The Big 4 – Metallica, Slayer, Megadeth, Anthrax (2010), Bon Jovi (2013), имаше просто големи – Iron Maiden (1995, 2007, 2014, 2016), Scorpions (1993, 2005, 2009, 2010, 2013, 2016). Повечето от споменатите съм посетил, други не съм по една или друга причина, а има ище много много други, които не съм споменал (Roger Waters, Lenny Kravitz, Whitesnake …)

Същевременно у нас рядко идват групи, които са в пика на кариерата си. Дали защото са си мислили, че тук ядем доматите с колците, дали защото не могат да вместят в турнето си държави толкова далеч от обичайните им маршрут – трудно ще намерим еднозначен отговор. 

Благодарение на Европейския съюз и нашите лични карти, а и заради ултра евтините билети на Ryanair, WizzAir и подобни, винаги можем да скокнем на самолета и да отидем в Европа и да гледаме любимите си групи там, но няма по-добра от българската публика и българските кръчми за довършване. Точно затова съм избрал групи, които са ми любими, но още не са идвали в България.

Volbeat

Volbeat са толкова популярни в момента, че е цяло чудо, че никой не ги е поканил до сега. Датчаните имат поне 10 радио хита и са сред любимите групи за турне на Metallica. Арена Армеец ги зове!

Gojira

Ако Ал Бънди “твореше” по същото време като Gojira, може би нямаше да има чак толкова негативно отношение към французите. Gojira са толкова добри, че чак имат Grammy за най-добър рок албум! Представяш ли си? Толкова ли пък не заслужаваме да ги чуем? 

Mastodon

Американците от Maston явно не са чак толкова до’бри като Gojira, че чак Grammy да спечелят, но са номинирани цели 3 пъти. Като казваше другаря Тодор Живков “Тази година  – завод за полупроводници, догодина – за цели проводници!”. 

Bad Omens

Тези пичове са моя голяма гордост, защото аз ги открих! Е, не е като да съм им продуцент, но не е и като някой да ми е казал за тях. Търсех си добра metalcore група и се появиха Bad Omens. Предвид, че нямат даже wikipedia страници, шанса да ги видим из нашите ширини е супер малка, но пък ако се закачат в турнето на Bring Me The Horizon …

Bring Me The Horizon

… тогава ще стане истинско мазало! В смисъл, че британците са толкова горещи и актуални в момента, че топят всички класации. И макар, че вокалиста Оливър Сайкс да има лице, което просто ти иде да удряш, това се преживява и даже дава повече мощ на погото. Така де, като не може да удряш него, поне да се сбуташ с другарите.

За тези 5 групи съм готов да извадя пари от джоба си за билет. А ти?

Categories
Музика

За какво се пее в рок и чалга песните

Споминих си един разговор с приятелка от преди няколко години. С нея не се бяхме виждали от много време и обсъждахме всякакви теми, за да наваксаме пропуснатото. Една от темите беше каква музика слушаме и се оказа, че тя слуша чалга, а аз слушам рок (не станах от масата веднага :)). Тогава тя ме попита: За какво се пее в рок музиката? Веднага в съзнанието ми изникнаха разни дракони и кръв, но реших да мина по-простичко и казах “За любов“. Тя каза: “Ами то и в чалга музиката се пее за това – защо не слушаш чалга тогава?“.

След като се сетих за този момент от разговора ни, реших да проверя малко по-задълбочено за какво точно се пее в чалга песните и за какво се пее в рок песните. Разбира се, подобно срaвнение е трудно да се направи. Рок песни милиони, чалга или поп-фолк … хиляди. Не може да се изследват всичките. Затова отворих Last.fm, избрах два тага: “chalga” и “rock” и прочетох текстовете на песните, а след това се опитах да побера с една дума/изречение значението на песните.

1. Алисия – Палиш ме
Тема: любов

1. Muse – Madness
Тема: любов

2. Камелия – Стрелките спират
Тема: любов

2. The Black Keys – Lonely boy
Тема: любов

3. Анелия – Само мене нямаш
Тема: любов (тук вече се открива шаблона)

3. Red Hot Chilly Peppers – Californication
Тема: тъмната страна на Холивуд

4. Камелия – Луда по тебе
Тема: любов

4. Muse – Survival
Тема: желанието да бъдеш най-добрия

5. Деси Слава – Бели нощи
Тема: любов

5. The White Stripes – Seven Nation Army
Тема: Трудно е да се определи еднозначно …За вътрешната борба на човека сам със себе си.

6. Теодора – Шумно ли го правя
Тема: секс

6. Red Hot Chili Peppers – Other Side
Тема: пристрастеността към наркотиците

7. Азис – Няма
Тема: любов

7. Red Hot Chili Peppers – Scar Tissue
Тема: пристрастеността към наркотиците

8. Азис – Обичам те
Тема: любов

8. Muse – Panic station
Тема: показването на воля, за да постигнеш жаланието си

9. Теодора – Изневерявам ти
Тема: любов
(между другото, текстът е покъртителен)

9. Foo Fighters – The Pretender
Тема: как правителствата мачкат хората, а всъщност ние сме важните

10. Софи Маринова – Аз и вятъра
Тема: … любов

10. Foo Fighters – Everlong
Тема: любов

За да дефинирам темите на чалга песните нямах никакъв проблем. Текстовете бяха сравнително кратки, с доста прости рими, а темата се разбираше още на първия, може би на втория куплет. Не искам да омаловажавам труда на авторите им, нито да обиждам любителите на тази музика, но … малко по-сериозно, моля!

Текстовете на рок песните бяха по-трудни за разгадаване. Да кажем, че английският ми език не е перфектен, въпреки това ми отне време да вникна в смисъла на някои от песните. За част от тях (The White Stripes – Seven Nation Army, Muse – Panic Station) дори се наложи да потърся мнения на други хора, защото не може да се дефинира еднозначно. А това всъщност е страхотно – всеки човек може да избере сам какво означава текста на песента за него. Всеки е минал през различни изпитания през живота си. Някой “виждат” в текстовете любов, други смърт, трети страх, четвърти не виждат нищо – просто се наслаждават на музиката.

В крайна сметка това не е статия за или против чалгата. Аз съм за свободата на личен избор (и за свободата човек да прави грешки). Аз съм направил моята грешка вече. Чуйте я 🙂

Update: Докато разлиствах 9gag …

Categories
Музика

Брой 3 на Metal Hammer Bulgaria!

Последният четвъртък на август се очертава като не само горещ, но и много тежък, с новия брой 3 на “Metal Hammer Bulgaria”! След като обявихме официалния старт на сайта ни metalhammer.bg преди броени часове, сега ви предлагаме кратко резюме на всичко, което ви очаква в поредните ни 80 страници.

Този път можем спокойно да твърдим, че имаме най-красивата корица, защото на нея е Tarja, с която имахме удоволствието да поговорим (за съжаление, само по телефона) по повод първото й DVD.

Ето, по ред на страниците, с какво още очакваме да ви заинтригуваме в брой 3:

  • BreakNeck News – най-важните новини от света на рок музиката през последния месец;
  • Discs of Doom – Dani от Cradle Of Filth ни каза кои са любимите му албуми и защо;
  • Masterclass – Jus Oborn от Electric Wizard и Lee Dorian от Cathedral ще ви убедят, че в дуум-а е истината;
  • Tatts Life – снимахме гол Шута от Vendetta! Оказа се, че има доста татуировки. Има ли изненадани?;
  • Новият завет – ако все още не се разтреперватe от вълнение при мисълта за реюниъна на Black Sabbath, JB от Grand Magus ще ви обясни защо това не е нормално;
  • Black Sabbath – дългоочакваното завръщане на „кръстниците”;
  • Ola Englund – какво разбрахме за новия китарист на Six Feet Under;
  • Red Hot Chili Peppers – ще ви разкажем за групата, чието гостуване очакваме да завърши по подобаващ начин това ужасно горещо лято;
  • Grave Digger – Chris Boltendahl се оказа чудесен събеседник. Новият албум на „гробокопачите” беше поводът да се убедим в това;
  • Разберете кои са 20-те най-добри блек метъл албуми според “Metal Hammer Bulgaria”;
  • След най-екстремните страници в този брой, няма как да не ви разведрим с Tarja;
  • Поговорихме си с Vincent Cavanagh от Anathema, малко преди гостуването им в Пловдив;
  • Metal Hammer Хроники: луд ли е наистина Devin Townsend? И ние не сме съвсем сигурни…
  • Metal Classics – поредната разходка назад в историята със Звезди, ще ви запознае с The Song Remains The Same на Led Zeppelin;
  • Ревюта на всички албуми, които заслужиха място на страниците ни този месец, както и на две страхотни книги;
  • “The Hammer Live” – мнението ни за концерта на Korn на “Spirit Of Burgas”;
  • Live Evil – предстоящи концерти;
  • Субкултура – прочетете защо Стивън Кинг е толкова метъл;
  • Old-School Death Metal Special – читателите с най-здрави нерви, слух и вратни жили ще разберат защо старата школа в крайна сметка доминира;
  • Asia – размисли, впечатления и тайната на успеха според John Wetton;
  • На какви китари свири Tony “The Riffmaster” Iommi?;
  • Признания – какво няма да пропусне да направи Silenoz от Dimmu Borgir, ако пак му хрумне да изхвърли телевизора през прозореца;


Приканваме ви да следите инициативите ни във Фейсбук, където вече сме над 1500, както и в официалния ни сайт – www.metalhammer.bg

Цената на “Metal Hammer Bulgaria” е 4,95 лв. Ще можете да го намерите на вестникарските сергии и будки в цялата страна, а също и по бензиностанции, в молове, музикални магазини и др. Броевете ще излизат всеки последен четвъртък от месеца, освен ако не е обявено друго.

Очаквайте го на 30 август!

Raise the Hammers!

Categories
Видео Лични Музика Ревюта снимки

Project Arcadia

По една или друга причина не съм голям поддръжник на българската музика. Дали защото продукта не е достатъчно добър, дали защото аз не мога да го оценя, но е факт, че предпочитам добре известни и утвърдени метъл групи. По неведоми пътища обаче се запознах преди няколко години с Пламен Узунов – Пацо и неговата група Project Arcadia. С него станахме приятели, а аз слушах от време на време single-ите, а след това и дългосвирещия им албум – From The Deserts of Desire. Проектът, който вече е постоянна група, успява да разчупи стандартните представи за българска рок музика (разбирай трима до петима мустакати чичковци, които подрънкват на инструментите в тръст).

На 4 този месец (юни) Project Arcadia направиха концерт в клуб The Box, където представиха и видеоклипа към Shadows of The Night. В сайта на Metal Katehizis може да прочете малко повече информация как е преминало събитието, а тук ви предлагам възможност да видите клипа и малка галерия със снимки.

Categories
Видео Музика

Официално е! Children of Bodom и Ensiferum – 19 Април 2011, София, зала Универсиада

Needles to say more! Chidren of Bodom and Ensiferum live in Sofia, Bulgaria – 19.04.2011

Categories
Лични Музика

Преживяването Wacken Open Air

Ако следите блога ми най-вероятно ви е направо впечатление, че съм почитател на определен тип музика. Метъл музиката. От декември месец, миналата година, планирам посещението си на най-големия метъл фестивал в Европа – Wacken Open Air. В страницата на Metal Katehizis може да прочетете моят разказ за преживяното. Галерия със снимки от фестивала и от групите може също да намерите в сайта.

Categories
Видео Музика

Майтап да видиш …

Идеята зад клиповете на In Flames и Soilwork ме израдва много 🙂

In Flames – Trigger

Soilwork – Rejection Role

Categories
Ревюта

Ювиги представиха дебютния си албум „Сива пустиня“

Българската прогресив група ЮВИГИ представи дебютния си албум „Сива пустиня“. Арена на събитието беше столичният клуб R.B.F., а присъствалите близо 100 човека, които преодоляха пролетния дъжд, бяха залети не с вода, а с професионализъм.

Едно от многото неща, които дърпат българските групи назад, е липсата на сериозно отношение. ЮВИГИ направиха всичко възможно да се справят с това и ефектът беше на лице. От избора на място, през фино направения „artwork” (покани, плакати, myspace профил и дизайн на албума), до прекрасните видеоклипове, които се прожектираха по време на тяхното изпълнение. Да, това са странични неща и най-важното за една група е музиката, която прави, но тези дребни детайли изпъкват и показват едно по-специално отношение към феновете.

Поводът, поради който се състоя концертът, беше промоцията на техния първи албум „Сива пустиня“. Албумът, чието ревю ще можете да прочетете по-късно на сайта ( б.а. ревюто е писано за Metal Katehizis ), се продаваше много ефектно от красиви девойки, а от музикалния пулт Кирил Янев (БАЛКАНДЖИ) с плътен глас подканваше присъстващите да се насочат към въпросните девойки.

Специални гости бяха други български дебютанти – OVERGAME. Шестимата музиканти показаха приятни ритми и силно желание за изява, но вероятно неопитността им бе причината звукът да бъде силно преекспониран, което пък попречи да добием правилна представа за тях.

Малко преди 22 часа или с други думи – точно с първия съдийски сигнал за началото на финала на Шампионска лига, ЮВИГИ се появиха в състав Явор Пачовски (клавири, вокал), Валентин Моновски (китара, вокал), Панайот Солаков (вокал, бас) и Спаз Генев (барабани). Без никакви приказки „великия хан“ започна своето пътешествие. Като приятен аспект към представянето на дебютните си песни, ЮВИГИ бяха решили да прожектират, на два екрена, кадри, концептуално свързани с албума. Сетлистът беше около 45 минути, колкото е и дължината на албума, но пък звукът беше на ниво и това кратко (за прогресив група) изпълнение беше качествено! Все пак присъстващите получихме и бис – една песен от предстоящата да излезе втора част на албума!

Ще завърша с думите на един приятел след края на концерта: “Вече има и друга силна прогресив група в България.”

Categories
Ревюта

Axel Rudi Pell – The Crest ( 2010 ) ( ревю )

Axel Rudi Pell - The Crest

“Without a warning. I’m a prisoner of love.” Ех, погуби се този човек с неговата любовна мъка. Не знам как става сутрин от леглото… Последното му творение “The Crest” е доказателство, че по-емоционален стил от рок/метъл музиката няма! Четиринадесетият студиен албум в кариерата на германския китарист Axel Rudi Pell съдържа много емоция, любов и чист, неподправен хеви метъл!

Любителите на прогресива могат да пропуснат албума с чиста съвест, а в този ред на мисли – и всичките му останали – стилът на Axel Rudi Pell не е мръднал от първия му албум (“Wild Obsession”) през далечната 1989 година. Формулата от последните албуми не се е променила. Първата песен “Prelude of Doom” е кратка прелюдия – предимно инструментална (все пак има гласове за фон). „Too Late” ще се хареса на любителите на бързите парчета с лесно запомнящ с текст и красиво китарно соло някъде по средата (формулата всъщност е ясна – сега остава и да мога да свиря като Axel ). „Devil Zone” не се различава много, но тук темпото е малко по-умерено. Същото темпо се запазва и в хита, според моето скромно мнение, на този албум, а по-точно „Prisoner of Love”. Откакто за първи път чух „The Crest”, солото и краткият припев “I hear you calling. Calling out my name. Without a warning. I’m a prisoner of love.” са се запечатали в съзнанието ми и не мога да спра да си ги тананикам. “Glory Night” е поредната прекрасна балада, където тандемът Johnny Gioeli и Axel Rudi Pell показва какво е нещастна любов чрез чисти вокали, меланхолична китара и пиано – за цвят. „Dark Waves of the Sea” е нов прочит на “Oceans of Time” (едно от безспорните попадения от дългата и славна кариера на Axel Rudi Pell). Последната композиция е “The End of Our Time” – тежка и мрачна песен, в която Johnny Gioeli показва завидните си гласови умения за пореден път.

„The Crest” е най-доброто, което са правили Axel Rudi Pell и компания след Shadow Zone (2002).  Оригиналността никога не е била силната черта на виртуоза, но албумът е подходящ, ако някоя красива девойка ви е разбила сърцето или просто си обичате хеви метъла в неговата истинска форма. А за женската половина й остава да се наслаждава на Johnny …

Categories
Видео Музика

Van Canto – Wishmaster

Малко акустичен метъл 🙂