В българското интернет пространство се намират няколко ( аз поне на два съм попадал ) сайта за “online изповед”. Идеята е проста – влизаш в сайта и ако имаш нещо, което човърка съвестта ти, имаш възможността да се “изповядаш” като публикуваш своят проблем. Всичко звучи чудесно, ако не се замисли човек какво точно е изповед. Моето определение за изповед е споделяне с близък човек или човек, на който можеш да се довериш, че ще ти запази в тайна твоето признание.
Какво точно се получава? Публикувайки своето признание то става достояние на хиляди хора – хора, които не познаваш т.е. от изповед се превръща в съобщение за масмедиите. А тъй като има и хора, които злоупотребяват с получената трибуна – изповедта става хвалба.
Създателите на сайта са оцелили добре нишата си – хората обичат да знаят какво правят другите “тайно”. Дали съседът пребива жена си когато се напил като свиня, дали младата булка на брата на баджнакът ти му изневерява с доведеният син на майката на зет ти, дали някой се пръска от яд, че ти имаш пакет вафли повече отнего. Те го знаят добре и правят всичко възможно да е по-удобно на посетители на сайтът им да четат по-удобно. Има си категории, но за съжаление няма търсачка. Тюх да му се невиди!
По-лошото не е, че някой ни лъже в услугата, която предлага, а това че има хора, които се вълнуват от това!