Categories
Черна дупка .. ой ой ой

Както рекох – така и сторих

Ех …. обичам когато си изпълнявам обещанията! Два поста по-рано казах, че имам намерение да започна да си купувам оригинална музика. Днес най-целенасоченот отидох в SMF и си купих първият албум в живота ми: Pain of Salvation – Scarsick. Няма такова удоволствие да махнеш целуфана, да отвориш капака, да погледнеш книжката и да я хвърлиш, да завъртиш един път CD-то на мястото му, да го извадиш, да се огледаш на обратната страна и да го сложиш .. в моя случай в DVD-то, и да чуеш сладките звуци на любимата си група.

Е … написано може би звучи префърцунено, но друго си е да знаеш, че купувайки оригинала ти даваш своят лепта за бъдещето на групата. Някой ще каже “да бе, ама те имат милиони – за какво са им мойте 20лв.”. Хмм … те ги имат тези милиони, защото други милиони хора са решили да си закупят техните албуми, защото са сметнали, че музиката им си заслужава. Аз също!

Другият месец ще си купя два албума – Pain of Salvation – Remedy Lane и Dream Theater – Images and Words. Надявам се с времето да събера пълните им дискографии и един ден да си взема и хубава уредба, на която да им се наслаждавам.

На път за SMF свърших и малко друга работа. Минах през пощенска банка и си направих нова сметка. Не знам дали това е политика на банката или изиксване за всички банки, но не ми хареса обслужването. Трябваше да попълвам три различни молби / декларации за сметката, дебитната карта и електронното банкиране. В ДСК всичко ставаше с една заявка. Дано тяхното електрнно банкиране не е повредено като това на ДСК.

Минах през Пингвините и си взех малко учебници за предостоящата сесия, а докато бях в SMF се сетих, че там се продават билети от мрежата на Eventim и си взех за концерта на Firewind в петък.

Посетих и новото ( поне за мен ) рок кафе до съдебната палата. Първо – малко зор го намерихме, след това се минава през една много тясна ( за мен ) вита стълба, а самото заведение е измамно голямо от сминмките, които съм гледал. Два реда маси, един голям екран, на който се проектираше всичко друго, но не и рок, и в края – бар с алкохол. Наливният им Хайнекен не е лош, но не може да замаже противното държане на персонала, който стоеше зад бара, четеше вицове в интернет и се заливаше от смях … извинете ме, но от страни изглежда много просташко.  Съмявам се дали правеха кафе изобщо, но преди да ги отпиша тотално следващият път ще отида по-късно .. към 21 – дано тогава да е по-ОК ситуацията.

Стига писанки – хапвам и сядам да уча.

One reply on “Както рекох – така и сторих”

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.