Well hello sweet pants! Най-сетне фотоапарата ми е готов за бой. Снощи беше тестван дали е загубил мъжеството си през този един латентен месец – оказа се, че не е.
Бараби Блус Бенд – Кралицата на блуса
Categories
Tag: рок
… ревю за този концерт няма да пиша. За мен денят на концерта беше прекалено емоционален в негативна насока и няма да мога да дам обективна оценка. Имаше много проблеми с организацията и съчетано с моите чувства ще излезе, че това е било най-скапаният концерт.
Затова ви предлагам да видите два видео клипа от концерта “Pill Against Depression Festival” и сами да прецените.
Ако искате да прочетете качествено и безпристрано ревю, може да посетите Metal Katehizis.
Сбогом!
Crematory – Greed ( Pill against Depression Festival – Sofia, 19.09.2009 )
Evergrey – Soaked ( Pill against Depression Festival – Sofia, 19.09.2009 )
Как се пише ревю за група като Rainbow? Не знам и добре, че не трябва да пиша за Rainbow, а за проектът от бивши музиканти и техните синове на английската рок група от 80-те наречена Over The Rainbow.
Какво представлява всъщност проектът Over The Rainbow? Проект е, защото една “група” ще има свои собствени композиции преди да тръгне да концертира, а въпросната дружина няма. Over The Rainbow са 4-ма бивши музиканти на Rainbow начело с Joe Lynn Turner – vocals ( 1981 – 1984 ), Bobby Rondinelli – drums ( 1980 – 1983 ), Tony Carey – keyboards ( 1975 – 1977 ) и Greg Smith – bass ( 1994 – 1997 ). Към тези четирима герои прибавяме и Jurgen Blackmore – син на основателят на групата Rainbow, като китарист. Един бърз поглед над годините, през които музикантите са свирили в Rainbow и разбираме, че само Turner и Rondinelli са се засекли по едно и също време и то за много кратът период. Може ли това, че са се събрали няколко добри музиканта и изпълняват песни от техни отминали периоди със съмнително участие в създаването на песните да се нарече група? Според мен това си е проект и много добра идея!
Може би точно споеменатият от мен по-горе въпрос ме караше да се чувствам доста скептично настроен относно количествот на хората, които ще се съберат на градският площад в Каварна. Дори и най-смелите ми очаквания не предвиждаха повече от 400-500 човека. Денчев, я умножи това число по 10 и ще получи реалната бройка. Наистина – имаше изключително много хора. Куци, сакати, стари, още по-стари и още по-сакати – имаше много народ. Толкова много, че след безумното ми решение да напусна решетките, за които се бях заловил от 19 и нещо, за да пия една бира не успях да се върна на мястото където бях. И не само това, но и както ще си проличи от снимките и видеото по-долу – останах много далеч от мястото на събитието. Но така е, уважаеми Денчев – които си дояжда ( щото аз си и хапнах ) не си доглежда концерта.
Концертът започна с едно-минутно мълчание в памет на загиналите 15 българи в инцидента в Македония. Това беше голямата трагедия на вчерашният ден и тя повлия на всички, въпреки че повечето от присъстващите вече знаеха за това. Изказвам мойте съболезнования на близките на загиналите. Но … the show must go on!
На сцената, малко след 20 часа се качиха българите от група Силует. От музиката им не останах с никакви впечатления, защото бях далеч от сцената, а и честно казано не им обърнах внимание. Въпреки това мацките от групата, понеже имат 3, изглеждат – както казват американците smoking hot! … Отплеснах се по сайта им 🙂
Към 21 и 10 доживяхме и най-вече те доживяха да ни видят – Over The Rainbow! Въпреки изказаното ми мнение относно статуса на тяхната формация това са си вечните песни на Rainbow. Аз не съм израснал с тях и не съм им никакъв фен, но техните песни са хитове откъдето и да ги погледнеш. Голямата звезда на Оver The Rainbow безспорно това е вокалиста Joe Lynn Turner – един вокалист, който е размекнал не едно и две женски сърца, вокалист на чийто песни не едно и две деца са заченати и сега са му фенове ( надявам се, без да знаят този факт 🙂 ) Ха! Добро! Добро както и отварящите две песни на концерта от периода на групата с Ronnie James Dio – Tarot Woman и Kill The King.
И тук вече беше втората трагедия – малка за всички почитатели на рок музиката. Joe Lynn вече няма глас! Пролича си на всички песни, където трябваше да мине в по-горен регистър. След 1-2 секунди и гластът му преминаваш в задавен фалцет, а опитът му да влезе в следващата строфа беше катастрофален – все едно имаше забит нож в гърлото му! Тъжно .. много тъжно, защото Turner има един много лиричен глас и една от песните, които са ми останали ярко в съзнанието това е Stone Cold, която за съжаление не я чухме.
Следващата композиция на генияалният Richie Blackmore, която чухме беше и моята любима песен на Rainbow, а именно Street of Dreams. Имайки впредвид споменатото мнение относно гласът на Търнър, съм много щастлив, че песента беше изпълнена в самото начало на концерта, докато вокалните му възможности бяха на сръвнително добро ниво.
Man On The Silver Mountain ни върна пак в период на Dio. Последвалите Death Alley Driver, Eyes of the World и Ariel ни преведоха през периодите на всички останали вокалисти на Rainbow – Doogie White, който видяхме преди 5 дена в Пловдив и Graham Bonnet. От сцената продължаваха дани стрелят с хитове и да карат по-възрастните фенове да се сещат за младините си. Power, Can’t Happen Here, Jealous Lover, Stargazer …. хит до хит. Някъде сред цялото това меле от песни чухме и I Surrender, но нямам представа къде точно 🙂
Настана време и бандата да се оттегли за “бис”-а, но това се случи, не и преди да чуем емблематичната песен, която знае и малкият Мук и неговият пра-пра-внук, а именно Long Live Rock ‘N Roll.
Кратко оттегляне … ръкопляскания, свиракания, скандирания – We want more и Още, още … знаете как е! Явно горещите скандирания “Още, още” подействаха топло на Over The Rainbow, защото те се завърнаха приключиха концерта си с Since You Been Gone и All Night Long.
Ще си кажете – колко пиян беше, че не спомена нищо за Can’t Let You Go. Ще ви отговоря точно кратко и ясно – песента изобщо не беше изпята! Шоково, нали? И аз така реагирах когато Dream Theater не ми изпълниха Pull Me Under, ама живот – shit happens. И по-добре стана, че не я чухме – с този глас Turner щеше да нанесе поразия сред избледняващите спомени на неговите фенове. Мдаааам … алкохола, годините и дрогата не прощава на никого. Съвет – не остарявайте! 🙂
Over The Rainbow – Street of Dreams ( Live at Kavarna, Bulgaria – 05.09.2009 )
Определението “нов бял дроб” не е сложено само и само, за да се съберат повече органи и карантии в заглавието. София имаше нужда от такова заведение! На 4-ти септември беше откриването и освещаването на новият рок клуб в София с благозвучното име Angel Heart. Намиращото се на адрес Тодор Александров 20 заведение има всички предпоставки да се превърна в съвкупност от всички необходими съставки, за да може българският рокер и фен на по-твърдата музика да си прекара изискано.
Да – може би думата “изискано”, не може да се свърже с думата “рок”, но и двете неща не се самоизключват едно с друго. Атмосферата в клуба предразполага – антични колони, продълговата пещерен стил архитектура, артистични постери по стените и най-важното за такъв род заведения – голяма сцена с доста добър звук.
Единственото нещо, което ми направи не-добро впечатление беше, че както във всеки клуб така и в този музиката е усилена до дупка, което принуждава събеседниците да си шепнат на уше интимни слова, което е ОК ако до теб стои секси гадже, но не и когато се разпиваш с някой по-брадясъл метъл 🙂 Искренно се надявам собствениците на клуба да разберат това и да нагласят силата на звука до такова ниво, което предразполага за приятен разговор. За силна музика си има концерти и стадиони!
Categories
Калиакра рок фест 2009 снимки
Lauren Harris Band
Motley Crue
Edguy
Blind Guardian
Scorpions
Cynic
Dream Theater
Categories
Калиакра Рок Фест, 2009
Ето че вече се знаят основните групи, които ще свирят на таз годишният Калиакра Рок Фест.
- -ви юли – Motley Crue подгрявани от Lauren Harris Bend
- -ри юли – Anthrax, Blind Guardian, Scorpions
- -ти юли – Neal Morse, Dream Theater
Аз не мога да се оплача. Като изключим Anthrax, на всички останали групи съм или голям фен или съм слушал доста неща. Дори при ясни две от групите ( Dream Theater и Motley Crue ) бях готов да отида за трите дни. Така че Scorpions и Blind Guardian са ми “одма”.
Blind Guardian имах щастието да ги гледам преди 2-3 години в зала Фестивална. Тогава, пред доста рехава публика, се представиха като класическа германска хеви метъл група – дойдоха, свириха и ни оставиха с приятни спомени за години напред.
Lauren Harris Band също съм ги гледал. За тези, които не помнят, те подгряваха Iron Maiden през 2007г. на стадион Локомотив. Музиката на групата не е нищо особенно – приятен за ухото звук, но нищо гениално. Смешно ми става като се сетя, че ще подгряват Motley Crue – всеобщо известни свалячи. Дали на красивата щерка на басиста на Iron Maiden ще и се размине? Съмнявам се 🙂 Самата Lauren Harris … у-мама 🙂
За първи път можем да кажем, че “Калиакра Рок Фест” се превръща във фестивал, а не самостоятелни концерти на големи имена в последователни дни. Може би почитателите на по-твърдият звук ще са леко разочеровани тъй като преобладават класически банди с мелодично звучене, но за мен – фенът на прогресивен и мелодичен метъл, това, което ще видим е повече от доволно. Дано на естенният концерт – Trash Till Death, Joker Media успят да се реваншират на тези фенове, които сега се чувстват леко ощетени и може би няма да посетят фестивална именно заради това.
Досега съм ходил само през 2007-ма година, за да видя “Кралете” от Manowar. Миналата година не отидох именно заради второто гостуване на Manowar и заради това, че не слушах нито Slayer нито In Flames ( на които сега съм луд фен ). Това означава, че ще трябва да си търся място за нощувка – на палатка, на квартира, на хотел, на плажа … един Господ знае. За мое щастие намерих една луда глава, в лицето на съквъртиранта ми, с когото ще ходя тази година и си мисля, че каквото и да се случи ще се справим.
Роди се и още една идея – след Калиакра Рок Фест, да отскочим до съседна Румъния, където ще свирят кои … хах, да – Manowar. Дали заради тях, дали заради факта, че не съм ходил в Румъния, дали заради самото изживяване – ходи ми се. А и с оглед на факта, че билета е 45лв. идеята не е далеч от реализиране. Това разбира се ни довежда до нова редица от проблеми – как ще стигнем до Букурещ? От Варна до Русе? до Горна оряховица и след това до Русе? От Русе как се стига до Букурещ? Какво ще правим там и как ще се разбираме. Кога и как ще се върнем?
От 28 до 30 юни има рок фестивал в София с участието на Limp Bizkit, за които ще пиша, когато станат повече ясни неща, но това означава, че от 28 юни до 6-ти юли трябва да си взема отпуска. А дали шефът ми ще е щастлив от този факт? Още не съм го изненадал, но искам да имам ясно изграден план за действие. Но той е пич и се надявам, че няма да има проблеми от негова страна, стига аз да съм изряден.
Май и аз ще си организирам едно малко “бягство към победата”, а? София – Варна – Каварна – Варна – Букурещ – София. Звучи екстремно и доста неразумно от финансова гледна точка – 400лв. може би ще е санитарният минимум за това изживяване – какво път, сега се живее!
Нека да видим как ще се развият събитята обаче. Няма нищо сигурно в наши дни, нали?
Трудно е да се започне ревю на концерт на група, на която си слушал две песни преди изпълнението. Обичам да ходя на концерти, факт. ASIA ги чух съвсем бегло и то може би най-големият им хит – Soul Survivor. Видях ги пак заради Криси. Криси – обичам те!
Малко предистория. С въпросното Криси се разбрахме да отидем в НДК, да се завъртим и ако може да влезем без билети – мнението ни беше, че ASIA са много добра банда, но просто по 30лв. не ни се даваха. За наш късмет Болкан Ентъртеймънт имаха много сериозна организация и не се получи номера. И тъкмо се бяхме отказали когато намерихме дупка в системата и заехме едни доста добри места на стъпалата на пърият балкон.
Вярвам, че за всяко добро направено дело рано или късно добрината се отплаща. Половин час преди концерта дадох парички за каузата на едно болно момиче. Час и половина след това бях в залата – ей така, от нищото. Дано наистина да е така и дано момичето се оправи.
Трябва да си призная, че за да ми харесва един албум или песен или цялото творчество на една банда трябва да го слушам много пъти – да ми олегне, да знам припевите …. С ASIA не е така. Всяка песен, която чух влезе в съзнанието, мелодията е толкова “зарибяваща” или catchy, че още на вторият припев пееш с цяло гърло. Не знам как го постигаха. Още по-интересен ми е въпроса защо, въпреки че слушам изключително голям брой групи, никога не са ми попадали. Грешка, която ще трябва да се оправи.
Зала 1 на НДК има добро озвучение, но ако бяха перфектни инструментали на групата, файда йок от него. Сменяха се китари, йоника … солото на барабаните накрая на концерта .. уау! У-А-У! Майки Терана би трябвало да си води записки.
Това е от мен. За далеч по-описателно и подробно ревю можете да четете Мetal Katehizis.
Aко имам късмета ASIA да дойдат пак в България – няма да се поколебая да си купя билет!
Ех … обичам понеделниците – винаги са изпълнени с много новини. Днес сутринта вметнах, че Rage ще гостуват в България през октомври, а сега отварям Metal Katehizis и какво да прочета …. MOTLEY CRUE на “Kaliakra Rock Fest” на 1 юли? Точно така, бейби. Томи Лии и компания ще разстрасат Каварна на първи юли ( 01.07.2009 ), което ги прави първи, а не втори участник, но това няма значение! Каварна, мразя те, че си ми на три дена път с камили, но пък ще има няколко дена див купон!
Categories
Сгъстена концертна програма през 2009-та
Тази години уж сме в криза, а продуцентските къщи в България се скъсват да канят групи и то групи от световно равнище, които трябва да се гледат. Публикувам кратък списък на концертите, на които ще ходя, като за някои от тях вече имам и билети.
- Sabaton + HammerFall, София, 10 април 2009
- Circle II Circle, София, 17 май 2009
- АC/DC, Белград, 26 май 2009
- In Flames, София, 29 март 2009
- Soulfly, София, 15 март 2009
- Dream Theater, Каварна, 3 юли 2009
- Kenny G, София, 1 май 2009
- Pain, София, 25 април 2009
- Rage, София, Октомври 2009
- Marillion, София, 16 юни 2009
Отделно от това вече идваха Grave Digger, Kreator, Sodom, Sepultura, Firewind и Lordi. В списъкът изключвам предстоящият грандиозен концерт на Madonna, която е далеч от музиката, която харесвам, но ако имах билет ( май свършиха вече ) бих отишъл. Не се знае кого са поканили Joker Media за останалите две дати в Каварна … Изключително богата на концерти е тази година и дано да имам финансовите и физическите възможностти да посетя всичките, защото си заслужават.
Финландските чудовища от Lordi изнесоха невероятно шоу в столичната зала Христо Ботев на 6-ти март ( 06.02.2009 ). След това сухо въведение нека да започна по-разтърсено …
Hard Rock Hallelujah … юху, написах го без да гледам как се пише правилно 🙂
По принцип, за да отида на концерт, ми стига да знам и само една песен на бандата, а на Lordi знаех цели пет – това просто означаваше, че трябва да отида. От друга страна много отдавна не бях ходил на концерти … последният беше на Firewind преди мнооого време.
Най-интересното от концерта, до излизането на Lordi, беше музиката на Iron Maiden, която звучеше по време на паузите. Brandon Ashley And The Silverbugs бяха отвратителни – и като музика, и като “стайлинг”. Ако предположим, че вокалистта се казва “Brandon Ashley” то Brandon Ashley е гей. Пича беше решил, че да му гледаме задника и предника е супер интересно – ако затова са дошли чак от Италия, то това са били грешни пари. Като заключение бих казал, че красивата девойка, която се появяваше от време на време на песните им и по-специално черната й прашка и апетитно дупе дълго време ще са мокрите ми сънища, а за съжаление задникът на вокалиста ще е в кошмарите ми още по-дълго.
Втората “подгряваща” банда беше Fatal Smile, който определено бяха по-добри от италианските им колеги, но определено няма да си сваля нищо тяхно, а още по-далеч съм от мисълта пък и да си купувам. Стабилен сет, стилно облечени, лъхащи на Motley Crue, пичовете си изсвириха това, за което бяха дошли, но не успяха да ме “подгреят”. С голямо нетърпение изчаках да приключи изпълнението им.
За Lordi може много неща да се кажат. Въпреки че пичовете яко копират Alice Cooper и вежедсъщите KISS има нещо в тяхната музика, което грабва сърцето и най-вече ушите на слушащият ги. За първи път ги чух на финала на Евровизия и дори пратих SMS в тяхна подкрепа, а тяхната песен Hard Rock Hallelujah предизвика счупването на дивана. Още си спомням ужасът, който изпита водещата кукличка, когато връчи наградата на Mr. Lordi 🙂
Декорът беше един от най-добрите които съм виждал, а сценичната постановка на групата беше по-скоро смешна, отколкото страшна. Не, не ме разбирайте грешно – супер много й се изкефих, но определено не се уплаших от бутафорната кръв 🙂 Започнах с това, че съм слушал малко песни на Lordi и за мое щастие ми изпълниха всичките до една. Ето и setlist от концертът им снощи, като с удебелен шрифт съм отбелязал песните, на които се кефя 🙂
01. Scarctic Circle Gathering IV (Intro)
02. Girls Go Chopping
03. They Only Come Out at Night
04. Raise Hell in Heaven
05. Bite It Like a Bulldog
06. Who’s Your Daddy?
07. Blood Red Sandman
08. Man Skin Boots
09. Haunted Town
10. The Rebirth of the Countess (Awa’s solo)
11. Deadache
12. SCG3 Special Report (Prelude)
13. Bringing Back the Balls to Rock
14. Monster Monster
15. It Snows in Hell
16. Wake the Snake
17. Amen’s solo
18. Dr. Sin Is In
19. Missing Miss Charlene
————————-
20. Would You Love a Monsterman?
21. Devil Is a Loser
22. Hard Rock Hallelujah
23. Outro
Lordi бяха едно отлично начало на предстоящата ударна музикална година в България с участия на HammerFall, Sabaton, Dream Theater и Circle II Circle. Още едно добре ревю на концерта, а и доста снимки, можете да видите на сайтът на Metal Katehizis.
Aлелуя!