Много се радвам, че първият ми пост за новата година е за тази група. Прочетох за тях в една новина от Metal Katehizis, но тя беше че може би се разпадат. Никога не бях ги слушал до тогава и не ми направи силно впечатление – групи се събират и разпадат постоянно. Въпреки това реших да чуя нещо тяхно. По канел ред си намерих дискографията им, но тя така си и остана не чута от мен дълго време. Само парчето Undertow грабна вниманието ми и когато ми писваше да слушам друго си го пусках – за самото слушане.
Така продължих до Коледа. Реших да сложа новата Prince of Persia, но се оказа, че ми трябват 16 GB свободно място … и почна голямото триене – я някой филм, я някоя забравена голяма директория с ненужни файлове, я малко музика, която вече не слушам. Стигнах до папката на Pain of Salvation, но се спрях и си казах – я да ги прослушам първо. И добре, че го направих!
Невероятна банда. В крайна сметка, ако кажа, че ми харесаха на първото прослушване няма да излъжа много. От доста време вече не слушам толкова много хеви и пауър, а се преориентирах към прогресивният метъл. Pain of Salvation ми дават точно това – нужната доза енергичен прогресивен рок. Стилът им е много близък до този на Dream Theater, но имат няколко откачени песнички, които ги приближават към “клоунският метъл” на Edguy, а вокалите на Даниел Гиндельов ( дано го превеждам правилно ) на места се приближават и до финският/пеган метъл на Finntroll. Този микс някакси прави музиката на групата уникална.
В този ред на мисли, ако можех да се върна назад във времето със знанието, което имам в момента, бих искал това да е през 2004-та година, за да отида на ProgPower, за да гледам Pain of Salvation и Edguy един след друг. Но тъй като не мога ще си го пожелая за 2009-та 🙂
Ако трябва да отлича албуми това определено ще са Remedy Lane и Starsick, а за песни Undertow, Starsick, Disco Queen, Beyond the Pale, America.
От известно време искам да почна да си купувам оригинална музика и мисля,че Starsick на Pain of Salvation ще е едно чудесно начало!