Tag: Музика
Kenny G … кой би предположил?
Кой би предположил, че ще започна да слушам музика различна от хеви метъл?
Кой би предположил, че ще започна да слушам Kenny G?
Кой би предположил, че той ще дойде няколко месеца след това?
И кой би предположил, че след такава фортуна от концерти, които съм посетил ще кажа “Най-доброто шоу, на което съм присъствал!”
Туу туу туу ту .. ту ту … тууту ту ту дта ти дааа … нещо такова излиза от инструментът на този вълшебник. Това, което така нескопосано се опитах да изтананикам с писано слово беше началото на Songbird – определено най-добрата песен на Kenny G. Но за нея малко по-късно. А сега – към началото.
А началото беше дадено малко след 20 часа когато светлините в препълнената зала 1 на НДК угаснаха и се появиха един по един виртуозите, почти магьосници, от бенда на Kenny G. Но той, великият, за когото само се говори го нямаше никакъв. Бенда започна да свири някакъв приятен джам, но къде е той … или откъде по дяволите се чуваше този саксофонен звук? Тълпата се разбунтува, но не отнегодование, че не вижда любимецът си на сцената, защото той беше точно сред нея! Точно така – Kenny G влезе през един от страничните входове, за да се смеси с феновете си, докато свиреше първото си парче за нощта – Home.
Прожекторите едва успяваха да уловят къде точно е Kenny – провиращ се сред хората. Ето, че най-сетне успя да стигне до едно малко пространство, където той беше над хората, но не успях да обърна внимание, защото започна следващата песен – Силует. А в нея освен необоходимото количество романтика се появи и момента, който гарантира място на Kenny, ако не сред най-великите джазмени в света, то поне в книгата на рекордите Гинес, защото човекът си посвири 5-6 минутки само една нота … а рекордът му е 45 минути и малко отгоре.
Една от най-забавните части на вечерта се оказа момента, в който той спря за малко почивка и започна да ни говори на … български. Но не това, което виждаме редовно по метъл концертите на групи, които се опитват да ни залъжат, че поне малко ги е еня къде свирят и ни казват едно “Наздраве” или “Благодаря”, или “Ракия” … и ние всички викаме “Уау!”. Не! Kenny G се беше постарал много сериозно. Доста добре се справи с близо 3-4 изречения, с които с много леки запънки, смешни физиономии и подсказки от страна на публиката, ни каза че за първи път е в България и че цялата група са много … ссст… ъъъ .. щаастливи 🙂 да ни видят. Мдам, голям сладур с невероятно чувство за хумор!
Are you ready for Havana? – каза Кени, след като мина най-сетне на английски. Yes, отговорихме ние … yes ли, йес ли, да ли .. но всъщност не бяхме готови за това, което последва! Започна едно лудо надсвирване с перкусиониста Ron Powell, което по-късно премина и в соло от страна на ударникът. А пичът знае как се удря по перкусиите и определено знаеше как се забавлява и впечатлява публиката. Може би аз не следя толкова джаз животът в България, но според мен не идват толкова известни имена, както е в рок музиката например. Ама как да не се впечатлиш след едно подобно изпълнение? И то когато срещу теб има 3000 фена и ти знаеш как да ги накараш да ръкопляскат в такт с теб.
Последваха G-Bop, Forever in Love и ето че Kenny реши да ни представа групата си и пак с много чувство за хумор – за всеки един бяха избрали смешни снимки от детсвото им. А снимката на Kenny G беше .. хайде да не ви казвам всичко – да сте били там и да сте се смели от сърце. Музикантите, които ни правиха кефа в продължение на над два часа бяха Rob Damper – пиано, Vail Johnson – бас китара, Daniel Bejaran -барабани, Ron Powell – перкусии и John Raymond – китара.
Нямаше как – трябваше и да чуем песни от новият му албум Rhytm & Romance, който не може да закупите в България – “все още”. Аз лично не бях изненадан от чутото – все същият лиричен, мелодичен и леко меланхоличен звук, който те кара да разцелуваш гаджето до теб, което пък с малко повече късмет ще доведе до увеличаване приръста на населението. Да … правилно сте ме разбрали ( не че съм го крил ) – музиката на Kenny G е само за секс. Ама който е пробвал да пише коментари как е – аз имам опит само с метъл :). Чухме Tango, Sax-o-loco и Besame Mucho от новият му албум.
Благодарение на архивни кадри на Лоуис Армстронг чухме и пеене в залата.В акомпанимент на Kenny G беше изпънена What a Wonderful World. Още едно чудесно решение, което мен лично малко ме натъжи ….
Почна да ми се губи редът на събията, затова ще ги пиша пък, ако има някой който е ходил и мисли, че не са били така – да ме поправя. Kenny G пак избега на някъде и този път се появи на балкона. Какво правеше там малко трудно се виждаше, но пък се чуваше чудесно – явно свиреше. И пак изчезна … за да се появи точно до мен 🙂 Какво свиреше – не знам. Аз от джаз музика разбирам колкото и от ракетостроене, но знам, че ракетите излитат направо и че като се каже джаз музикант – едно от първите имена на почти всеки ще е Kenny G!
Последното би било чудесен завършек на ревюто, нали? Но мисля, че пропускаме една песен, за която всички бяхме чували по седенки и магазини, от приятели и близки, от класации и от телевизии. Cadenza … е определено не говорим за нея, но тя беше прелюдията, а и показа много добре възможностите на Kenny G като музикант с 41 години кариера. Не е зле за 52 годише мъж, а? Ако си мислите, че ще кажа, че всички сме очаквали да чуем Pick Up The Pieces ще сте наполовина прави – чухме я, но малко по-рано. Просто забравих да го спомена 🙂 Разбира се, че става на въпрос за вездесъщата Songbird. Чухме я най-сетне и на живо. Ако някой див хеви метъл е зарязал бирата си и чете тези ми слова, ще му ( ти ) кажа, че Songbird е нещо като Paranoid за Black Sabbath, Another Brick in The Wall за Pink Floyd и като Pull Me Under за Dream Theater т.е. песен с която инициираш дадена група веднага щом й чуеш името и песен, която е направила групата световно известна ( да ме прощават лудите фенове на цитираните по-горе групи ).
Ако не си държах главата да не падне, то ръцете ми определено щяха да ми събират ченето от земята. Който каквото ще да мисли за Kenny G, но той направи шоу, което ще се помни от всички присъстващи и най-вече от мен като най-доброто събитие, на което съм бил … или поне до следващото такова.
Много снимки от концерта може да видите в сайтът на Vesti.bg.
И като заговорихме за събития – с тази вълшебна феерия, която видяхме се отвори един изпълнен с концерти месец. Какво по-точно ми предстои да посетя този месец. Лекции? Не! ( А трябва! ). На 8-ми май е концертът на Драгомир Драганов ( билети ). На 9 и 10 май ще има Цвете за Гошо в южният парк, на което никога не съм ходил и мисля най-сетне да поправя тази си грешка ( тук “белет” ти не требе ). На 17 май ще гледаме моите любимци ( както се забелязва ) от Circle II Circle и Manticora, че и Burning Black ( билети ). На 22 май е концертът на Хоподил, Контрол и Ревю в Зимният Дворец ( билети ), а на 26 май с Криси и още 3000 потни метъла ( не че Криси е потен метъл 🙂 ) отиваме в Сърбия за да гледаме гяволите от AC/DC ( а тук “белети” отдавна няма … или май има нейде из Зеткащото Радио ). С това се изчерпват концерите, на които “живот и здраве” 100% ще отида. Иначе на 28 съм канен от sic да гледаме Gabana ( ония с “Аз съм пълен кретееен” ) и AWAKE в Swingin’ Hall, а на 30 май е концертът на Guano Apes ( с билетите с цени като за Metallica – билети ). Е колко повече метъл за един месец, а?
Турнето на Circle II Circle и Manticora започна. Първото шоу беше на 29 април в Копенхаген. Може да се насладите на няколко песни преди въпросните групи да ни отнесат на 17 май в клуб Blue Box. Побързайте да си купите билети, докато все още можете!
Clare Torry – Great Gig In The Sky
Това е изпълнителката, която изпява Great Gig In The Sky ( без думи ) в албумът The Dark Side of The Moon на прогресив рок легендите Pink Floyd. Tук може и да не свирят Pink Floyd, но гласът и определено си заслужава слушането – все пак той е най-важният в тази песен. Насладете му се!
Знам как изглежда на пръв поглед. Ще си кажете – абе стига си ходил по концерти, бре! Добре де, нямам жена, деца, нито сериозна приятелка или сериозни академични амбиции. Имам добра работа и огромно желание да виждам, изпитвам и научавам нещо ново всеки ден.
Часът е 23:30, мястото е клуб Backstage – напълно изолирано от външният свят място ( без GSM покритие, без Wi-Fi сигнал, без FM сигнал ). Пет момчета, предвождани от един огромен гръб и къдрава коса, си проправят пътя сред тълпата в изключително задушното помощение. Jeff Scott Soto държеше китарата си, оправи си микрофона и …. ни вкара в 21 век с отварящото парче от неговият нов солов албум beautifulmess, а именно – 21 century. Още на второто изпълнение, Sото ми показа защо съм отишъл да го гледам – Duran Duran – I wanna take you higher. Двете първоначални песни показаха фънки звученето на групата. Малко истински мелодичен метъл със Soul Divine от албумът му от 2004 – Lost in Translation. Последва и нова композция от новият албум, Our Song.
Всички фенове на Soto знаят, че той прави изключително много кавъри. Тази вечер също не беше изключение. Madonna – Frozen, Prince – Purple Rain, Seal – Crazy, Wild Cherry – Play That Funky Music, Queen – We will rock you, Steel Dragon – Stand Up And Shout, Joan Jett – I Love Rock’n’Roll са само част от песните, които успях да запомня. Разбира се, бяха разхвърляни порядъчно между останалите песни като Eyes of Love, Hey, Broken Man.
Може би беше майтап от негова страна, че е болен и гласът му не е наравнище. Такова нещо просто нямаше. За него нямаше разлика дали ще е висок или нисък тона. Пееше така, както го помня от годините, през които беше в Axel Rudi Pell и Yngwie Malmsteen. Въпреки, че наистина кашляше. Поклон!
Разказа ни една много весела случка. Тази вечер е имало две причини да не се състои концерта. Първата – заболяването му, а втората е онази “малка” държава Румъния. Във въпросната страна преди два дена, Soto и неговата група са изнасяли представление. На идване към България, с идеята да пийната биричка вчера с колегите им от HammerFall, румънските митничари нещо се заяли с разнородната банда, която е събрал един американец ( двама бразилци, двама испанци ) и ги запратили към най-близкията град в Румъния. А там – четири часа задръстване. Дошли едва днес сутринта към 4 часа.
Друг весел момент беше и надпяването с Наско от Б.Т.Р., което май се превръща в запазена марка на концертите на Soto в България. И на коя песен да го направят, ако не на любимата ми – I’ll be waiting. Наско, съжалявам, но ще се наложи да отсекат главата на Scott Soto, за да пееш като него 🙂 Разбира се, това е кръгът на шегата, защото и двамата имат чудесни гласове.
Голям зевзек. На мен ми беше за първи път и може би затова намирах майтапите му за изключително смешни. Постоянно имаше заигравки с групата си, заучени фрази на български език, неприлични жестове, а върховният момент беше, когато забеляза две момичета, които искаха да се снимат с него за фон, а той отиде при тях, за да се снимат с него 🙂
Новият албум толкова много ми хареса, че реших да си го закупя още на място! Всеки фен на мелодичният и фънки звук няма да сбърка ако направи същото.
Тъй като вече съм подминал отдавна етапа когато мечтите ми са изпълнени с блян – без никакво “но” и “обаче”, затова ако можех пак да бъда пет годишно момче и бях на концерта на Jeff Scott Soto, щях да кажа “Мамо, като порастна искам да бъда Jeff Scott Soto“.
Looking down into those eyes, I know, I’ll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die,
kiss me twice and I will never leave your side?(if) Dreams Come True
Dreams come true … наистина е така. Всички мечтаехме HammerFall да посетят страната ни, всички мечтаехме да видим истинска шведска стомана в България. Е – видяхме я! И ако HammerFall бяха стоманата, то определено пеща и наковалнята бяха Bloodbound и Sabaton. За мен имаше три headliner-а тази вечер!
За мен събитието започна повече от добре. Добрах се до Meet & Greet с HammerFall ( и както се оказа малко по-късно и с всички останали ). Попаднахме в зала Универсиада докато HammerFall правеха sound-check. Всички почнахме да снимаме, но от екипът им набързо ни казаха да понамалим темпото, докато приключи проверката на звука. След около 45 минути наблюдаване на групата как изпипва всеки детайл и останах с впечатлението, че концерта вечерта ще е перфектен. “Светлините угаснаха” и HammerFall, един по един, се появиха при нас – усмихнати, доволни, отзивчиви и изпълнявайки всяка наша прищевка. Снимки, автографи, прегръдки, разговори … ех, да имаше по една биричка да изпием … За мой късмет в това време и Sabaton и Bloodbound дойдоха да си правят sound-check-а и веднага ги лепнахме за същата доза звезден допир 🙂 Луд фен съм и на двете банди, но имената на изпълнителите не ги знаех, затова се обръщах с “Sabaton guy” и “Bloodbound guy” 🙂 Чувствам се на седмото небе!
Реших да си бия камшика след около час и половина, защото исках да се видя с компанията отвън. Това е и първият концерт, на който ходим около 10 човека. В шеги и закачки някак си едночасовото закъснение на концерта не се забеляза толкова остро и в 19:50 светлините наистина огаснаха …
От тъмнината се появиха младите и доста енергични Bloodbound. За краткото време, което имах да се запозная с творчеството им, останах изключително изненадан от качеството на power метъла, който правят. Започнаха със Sweet Dreams, песен от още не излезлият им албум, заедно със Take One, което чухме малко по-късно, между великолепните Меtal Monster и The Book of the Dead. За последно, в техният доста кратък сет за съжаление, те оставиха Nosferatu – песен, от едноимеммният им албум, която ми стана любима от първият път, когато я чух. Мога да пожелая само успех на тази млада, но изключително перспективна група.
Десет минути по-късно и ето, че вторият headliner се появи на сцената. Бойните и войнствени – Sabaton. Преди концерта бях слушал доста мнения, че повечето хора отиват за Sabaton и като бонус получават HammerFall. Така че малко или много бях подготвен за това, което се случи – 3000 фена, включая и мен, изригнаха под звуците на отварящото парче Ghost Division. Както казва Сън Дзу – “Ако познаваш врагът си и познаваш себе си – ще спечелиш всяка битка. … “. Явно Sabaton изобщо не ни познаваха, защото след The Art of War видяха силата на българската публика. Залата се затресе в тропане на крака, пляскане с ръце и мощно скандиране “Sabaton, Sabaton, Sabaton … ” и лицата на групата засияха в усмивки. Няколко минути стояха втрещени и най-вероятно, ако бяха наистина враг, да бяха загинали вече. Joakim се извини на феновете им от България, които са посетили концертът им в Гърция и са им обещали невиждана публика у нас, ако ни посетят – явно не е повярвал. Концертът продължаваше със страшна сила и въпреки огромните ни напъни да получим нещо повече от тях, след 50 минути Sabaton напуснаха сцената, но нямам съмнение, че скоро ще се върнат и ще изнесат самостоятелен концерт. Ако си спомняте концерта на Кamelot миналата година публиката също беше подивяла. Вижте това клип и заменете Kamelot със Sabaton и ще добиете много малка представа от ужаса, който изпитаха Sabaton. Очевидно е, че ABV Pro знаят кого да поканят!
И ето, че дълго очакваният концерт на шведски хеви метъл богове ( и нека да лежа в ада за това си сръвнение ) започна. Punish and Enslaved, Crimson Thunder … Joacim Cans, с неговият меден глас, води колоната от войни … Legion, Bloodbound, Hallowed be my name … дайте ни почивка, за Бога! Може би на Last Man Standing вече бях мъртъв или поне бях в друго измерение, а по-вероятно е да бях пуснал нещо в гащите си. От позицията където бях аз звукът влизаше в ушите ми, минаваше през всяка гънка на мозъка ми, пътуваше по цялото ми тяло с кипналата ми кръв и караше кожата ми да настръхва … I refuse the let them go!
Мr. Jocansson give me some drums, каза Cans и Mr. Drummer започна да наказва барабаните. Върнаха ни и още по-назад с прочувствената балада с два клипа, от които нито един не е пуснат – Glory to the brave. Nothing on earth stays forever, but none of your deeds were in vain. Deep in our hearts you will be live again. You have gone to the home of the brave. Припева на песента описва точно и най-добре, това което са HammerFall за мен, а и за всички останали. Момчета, никога няма да ви забравим!
Дори и тук да бяха спрели щях да съм доволен, но неее. Майната им на сърбите. HammerFall имаха още много да свирят за нас. Най-новото попълнение на HammerFall, китаристът Пунтус, реши че е време да покаже, защо е китарист на хеви метъл легенди като HammerFall. Something For The Ages e брилятно соло и въпреки, че Стефан ми липсваше, Пунтус е перфектен за бандата. Може би като дойдат за втори път и няма да ми е толкова непознат.
Пичовете свираха още и още и още, а аз вече издишах дори и преди краят на Sabaton. Откъде намериха толкова сили за цели 20 парчета? Setlist-а можете да го видите от предишният ми пост, тъй като той не беше променен.
След близо 7 годиша хегемония на HammerFall в моят живот най-сетне доживях да ги видя на родна земя. Просто нямам думи … думите ми не стигат да опиша това, което видях за час и половина пред очите си. Професионалисти? Не – това не е точната дума за тях. Най-добрите? Великолепните? Не и Не. НЕ! Една дума не може да опише HammerFall. Аз не мога да квалифицирам концерта. HammerFall, Обичам ви!
Bloodbound:
1. Sweet Dreams
2. Metal Monster
3. Book Of The Dead
4. Take One
5. Nosferatu
Sabaton:
1. Ghost Devision
2. The Art Of War
3. 40:1
4. Cliffs Of Galliopli
5. Attero Dominatus
6. Price Of A Mile
7. Primo Victoria
8. Metal Machine
Hammerfall:
1. Punish And Enslave
2. Crimson Thunder
3. Legion
4. Blood Bound
5. Renegade
6. Hallowed Be My Name
7. The Abyss
8. Last Man Standing
9. Heeding The Call
10. Glory To The Brave
11. Something For The Ages
12. Any Means Necessary
13. Natural High
14. Keep The Flame Burning
15. Between Two Worlds
16. Riders Of The Storm
17. Lore of the Arcane
18. Trailblazers
19. Let The Hammer Fall
20. Hearts On Fire
С любезното спомоществователство на Криси.
Ще се видим довечера в зала Универсиада – 19:00. И помнете – Any Means Necessary!
In Flames … и нека бъде огън в душите ни
Опитвали ли сте се да правите описание на сфера? На една перфектна геометрична фигура. Трудно е, нали? Някак си думите не са достатъчни. Така беше в тази хладна мартенска вечер. 29 март 2009г. ще остане в съзнанието ми като датата, която ми вдъхна надежда за бъдещето на България. Концертът на In Flames беше изкован от професионализъм от първият до последният детайл. Така се прави!
Мястото на провеждане беше зала Деница. Никога не бях чувал за такава. Сбутана между Кауфланд и Била, прозорците на сградата трещяха и изпълваха сърцата на рехавата публика пред нея със страх, че може би звукът ще бъде лош – както е в повечето български зали ( или май във всичките ). Пълни глупости! Звукът беше кристален. Може би вокалите бяха с една идея по-ниски, но се чуваше като у нас на Creative-а ми. Чист, перфектен звук.
Концертът почна точно в 20:00 както беше обявено от организаторите от Joker Media. Не мисля, че българите от Urban Grey ми харесаха, но пичовете изкараха здрав метъл. Свършиха си работа да ни подгреят. Свършиха в 20:30 и започна чакането … Чакането свърши в 21:05 ( перфектен timing ) когато светлините огаснаха и на сцената се качиха In Flames и ни подпалиха задниците с класическото Pinball Map. Публиката, около 2000 човека, изпълнила зала Деница почти до пръсване, заскача неконтролируемо. Последваха Leechers, Delight and Angers, Episode 666 ……. машината In Flames работеше на пълни и бързи обороти. Никлас се справяше чудесно със заместването на титулярнит китарист Джеспър Стрьомблад.
Но In Flames просто бяха наклали огъня. Заливането с бензин беше с The Mirror’s Truth, I’m the highway, Alias, клечката кибрит, нужда за да лумнат пламъците на завръщането на шведите започна с Cloud Connected, Only For The Weak, Disconnected, Move Throungh Me, Come Clarity. Перфектен setlist.
- Pinball Map
- Leeches
- Delight And Angers
- Episode 666
- Drifter
- The Mirror’s Truth
- I’m The Highway
- Alias
- The Hive
- Cloud Connected
- Only For The Weak
- Disconnected
- Move Through Me
- Come Clarity
- Trigger
- The Quiet Place
- Take This Life
- My Sweet Shadow
Споменах много пъти квалификацията “перфектен”. Да – това беше най-добрият концерт, на който съм ходил до сега – във всяко едно едно отношение. Joker Media бяха свършили чудесна работа. Дори и да искам не мога да им намеря косур ( Е .. нямаше гардероб 🙂 ). Това означава, че Калиакра Рок Фест тази година ще е приказка. Дано!
Актуален setlist на In Flames 26.03.2009
Броени часове преди концерта на In Flames в зала Деница потърсих актуален сетлист и намерих от преди 3 дни във Виена. Ето какво най-вероятно ще чуем довечера:
- Pinball Map
- Leeches
- Delight And Angers
- Episode 666
- Drifter
- The Mirror’s Truth
- I’m The Highway
- Alias
- The Hive
- Cloud Connected
- Only For The Weak
- Disconnected
- Move Through Me
- Come Clarity
- Trigger
- The Quiet Place
- Take This Life
- My Sweet Shadow
Билети все още има! Не пропускайте това невероятно шоу. Ето къде се намира зала Деница. Концертът започва в 20:00 ( да не сте забравили да сложите един час отгоре 🙂 )
Драгомир Драганов и Епизод
Покрай грандиозните концерти, които ни очакват, май ще изпуснем и две по-малки като мащаби събития, но поне едното от тях е уникално за българската рок музика.
На 11-ти април, в клуб “Три Уши”, гр. София, рок група Епизод, ще изнесат поредното си представление пред родна публика. Всики знаем, кои са Епизод, и какво са направили и дали на рок музиката в България, така че няма какво повече да ги рекламирам. Началото е от 22:00 часа. Ако Soto е свършил до тогава, ще отскоча да ги видя за пореден път. “Цар Иван Шишман” нема да умре 🙂
По-интересното, от чисто музикална гледна точка, е събитието, което ще се проведе на 8-ми май в клуб Blue Box. Драгомир Драганов, лидерът и китарист на споменатите по-горе юнаци от Епизод, ще представи своят първи самостоятелен албум, “Alter Ego“. Ще чуете изключителна смесица от лирични мелодии и агресивни китарни сола, по малко Yngwie Malmsteen и по малко Joe Satriani. Някои от приятелите ми не харесват музиката на Епизод и няма как като се чуе “Драго от Епизод”, да не се направи връзката, но всъщност Драгомир Драганов се е разграничил доста добре от миналите си изпъленения, работил е изключително здраво ( до колкото знам целият албум е записан изцяло от него ) и на 8-ми май ще видим поредният опит на гениален български творец да пробие през мъглата наречена “български шоубизнес”. Пожелавам успех на Драго в това негово смело начинание.
Придадох малко личен привкус на последният абзац, затова посетете сайтът на Драгомир Драганов, за повече информация за билети и за да чуете каквото всъщност ще чуете 🙂