Categories
Музика Статии

Over The Rainbow – Втора трагедия за България в Каварна

Как се пише ревю за група като Rainbow? Не знам и добре, че не трябва да пиша за Rainbow, а за проектът от бивши музиканти и техните синове на английската рок група от 80-те наречена Over The Rainbow.

Какво представлява всъщност проектът Over The Rainbow? Проект е, защото една “група” ще има свои собствени композиции преди да тръгне да концертира, а въпросната дружина няма. Over The Rainbow са 4-ма бивши музиканти на Rainbow начело с Joe Lynn Turner – vocals ( 1981 – 1984 ), Bobby Rondinelli – drums ( 1980 – 1983 ), Tony Carey – keyboards ( 1975 – 1977 ) и Greg Smith – bass ( 1994 – 1997 ). Към тези четирима герои прибавяме и Jurgen Blackmore – син на основателят на групата Rainbow, като китарист. Един бърз поглед над годините, през които музикантите са свирили в Rainbow и разбираме, че само Turner и Rondinelli са се засекли по едно и също време и то за много кратът период. Може ли това, че са се събрали няколко добри музиканта и изпълняват песни от техни отминали периоди със съмнително участие в създаването на песните да се нарече група? Според мен това си е проект и много добра идея!

Може би точно споеменатият от мен по-горе въпрос ме караше да се чувствам доста скептично настроен относно количествот на хората, които ще се съберат на градският площад в Каварна. Дори и най-смелите ми очаквания не предвиждаха повече от 400-500 човека. Денчев, я умножи това число по 10 и ще получи реалната бройка. Наистина – имаше изключително много хора. Куци, сакати, стари, още по-стари и още по-сакати – имаше много народ. Толкова много, че след безумното ми решение да напусна решетките, за които се бях заловил от 19 и нещо, за да пия една бира не успях да се върна на мястото където бях. И не само това, но и както ще си проличи от снимките и видеото по-долу – останах много далеч от мястото на събитието. Но така е, уважаеми Денчев – които си дояжда ( щото аз си и хапнах ) не си доглежда концерта.

Концертът започна с едно-минутно мълчание в памет на загиналите 15 българи в инцидента в Македония. Това беше голямата трагедия на вчерашният ден и тя повлия на всички, въпреки че повечето от присъстващите вече знаеха за това. Изказвам мойте съболезнования на близките на загиналите. Но … the show must go on!

На сцената, малко след 20 часа се качиха българите от група Силует. От музиката им не останах с никакви впечатления, защото бях далеч от сцената, а и честно казано не им обърнах внимание. Въпреки това мацките от групата, понеже имат 3, изглеждат – както казват американците smoking hot! … Отплеснах се по сайта им 🙂

Към 21 и 10 доживяхме и най-вече те доживяха да ни видят – Over The Rainbow! Въпреки изказаното ми мнение относно статуса на тяхната формация това са си вечните песни на Rainbow. Аз не съм израснал с тях и не съм им никакъв фен, но техните песни са хитове откъдето и да ги погледнеш. Голямата звезда на Оver The Rainbow безспорно това е вокалиста Joe Lynn Turner – един вокалист, който е размекнал не едно и две женски сърца, вокалист на чийто песни не едно и две деца са заченати и сега са му фенове ( надявам се, без да знаят този факт 🙂 ) Ха! Добро! Добро както и отварящите две песни на концерта от периода на групата с Ronnie James Dio – Tarot Woman и Kill The King.

И тук вече беше втората трагедия – малка за всички почитатели на рок музиката. Joe Lynn вече няма глас! Пролича си на всички песни, където трябваше да мине в по-горен регистър. След 1-2 секунди и гластът му преминаваш в задавен фалцет, а опитът му да влезе в следващата строфа беше катастрофален – все едно имаше забит нож в гърлото му! Тъжно .. много тъжно, защото Turner има един много лиричен глас и една от песните, които са ми останали ярко в съзнанието това е Stone Cold, която за съжаление не я чухме.

Следващата композиция на генияалният Richie Blackmore, която чухме беше и моята любима песен на Rainbow, а именно Street of Dreams. Имайки впредвид споменатото мнение относно гласът на Търнър, съм много щастлив, че песента беше изпълнена в самото начало на концерта, докато вокалните му възможности бяха на сръвнително добро ниво.

Man On The Silver Mountain ни върна пак в период на Dio. Последвалите Death Alley Driver, Eyes of the World и Ariel ни преведоха през периодите на всички останали вокалисти на Rainbow – Doogie White, който видяхме преди 5 дена в Пловдив и Graham Bonnet. От сцената продължаваха дани стрелят с хитове и да карат по-възрастните фенове да се сещат за младините си. Power, Can’t Happen Here, Jealous Lover, Stargazer …. хит до хит. Някъде сред цялото това меле от песни чухме и I Surrender, но нямам представа къде точно 🙂

Настана време и бандата да се оттегли за “бис”-а, но това се случи, не и преди да чуем емблематичната песен, която знае и малкият Мук и неговият пра-пра-внук, а именно Long Live Rock ‘N Roll.

Кратко оттегляне … ръкопляскания, свиракания, скандирания – We want more и Още, още … знаете как е! Явно горещите скандирания “Още, още” подействаха топло на Over The Rainbow, защото те се завърнаха приключиха концерта си с Since You Been Gone и All Night Long.

Ще си кажете – колко пиян беше, че не спомена нищо за Can’t Let You Go. Ще ви отговоря точно кратко и ясно – песента изобщо не беше изпята! Шоково, нали? И аз така реагирах когато Dream Theater не ми изпълниха Pull Me Under, ама живот – shit happens. И по-добре стана, че не я чухме – с този глас Turner щеше да нанесе поразия сред избледняващите спомени на неговите фенове. Мдаааам … алкохола, годините и дрогата не прощава на никого. Съвет – не остарявайте! 🙂

Over The Rainbow – Street of Dreams ( Live at Kavarna, Bulgaria – 05.09.2009 )

Categories
Музика

John Lawton и Jorn Lande за нова година. Дядо Мраз е разкрит!

Тази сутрин … или беше обяд, вече не помня, от Криси разбрах новината, че за Нова година в Каварна ще си имаме две подаръчета. Хайде, за по-дъртият подарък се знаеше отдавна, но за новото свежо попълнение се разбра едва днес.

John Lawton ( Uriah Heep ) и Jorn Lande ( Masterplan, Avantasia, Vagabond ) ще изнесат общо забавление на централният площад в любимата на всички софийски метъли Каварна. И тъй като тази година беше препълнена с концерти този изненадващ подарък идва само да покаже, че Дядо Мраз всъщност е Цонко Цонев. За разлика от предишни години, когато за Нова година в Каварна свириха Dio, Saxon и U.D.O. и завършваха старата година с див хеви метъл, този път ще имаме възможността да се разтопим в гласовете на Lawton и Lande.

Нека бъде символизъм – нека двамата да са старта на една нова и по-мека 2010 година!

Categories
Музика Статии

До Dimmu Borgir и обратно

Не е тайна за никого, че харесвам по-твърдата музика, но ако някой ми беше казал преди време, че ще отида на концерт на Dimmu Borgir щях сега да съм при него да му искам съвети за инвестиция в акции на борсата. И наистина – не съм фен на екстремната музика, въпреки че харесвам някой и друг момент в нея.

Тъй като от около два месеца вече се подвизавам в Metal Katehizis като редактор имах възможността да получа покана за концерта два дена преди датата на събитието – 15 август.

SDC12638

И понеже съм свободен електрон много бързо взех решението – ще се ходи. Дори реших да направя приключението малко “по-екстремно”. В мозъка ми се роди идеята да проверя дали мога да отида до Каварна, да гледам Dimmu Borgir и да се върна до София само за 30лв. Всичко беше изчислено – 11лв. е влакът от София до Варна, от Варна до Каварна и от Каварна до Варна имаше кой да ме закара, а влактът обратно си мислех, че е 11лв., но се оказа календарен ден и е 13.65лв. … въпреки това 11лв + 13.65лв. = 24.65лв. Идеята ми беше да не давам пари за нощувка в Каварна, а да пия кафенце някъде и да си чета книгата “Последната тайна на земята” до сутринта, когато тръгваше моят транспорт, а във влака до София щях да спя.

Уви … както става винаги – нищо не е както по план. Във влака за Варна попаднах в много весела компания с преобладаващи русофили – дядо Николай, който въпреки 70-те си години направи 20 лицеви опори, защото “го боли гърба” ( бих се засрамил, но аз от известно време правя повече 😉 ), една много симпатична девойка от Молдова, Живодар ( страхотно име ) – строител, който е голям фен на Любе и най-сетне колега метъл, който беше 1/2 руснак. И в такава обстановка се започнаха едни песни ( които може да пее ) и така времето до Варна мина абсолютно неусетно.

SDC12642

Въпреки че ми беше изключително приятно не успях да спя във влака и това заплашваше да съсипе плана ми – нямаше да мога да стоя буден две нощи подред.

Възползвах се от отвореният прозорец от време, за да посетя вуйчо и вуйна във Варна, които ме гостиха с невероятни мекички … мммм …. Успях да видя и новата детска площадка в квартал Младост, в която изобилстваше от ( Криси затвори си очите ) – млади майки … охааа.

След като възстанових слюнката, която отделях в изобилие от мекичките и майките, се настаних на една пейка пред катедралата “Успение на Пресвета Богородица” и зачаках свръзката ми с Каварна да се появи.

SDC12650

SDC12655

След пристигането в Каварна плановете за евтино преживяване бързо се изпариха – заедно със силите ми. След известно лутане в търсене на квартира и попадането в един цигански купой, който имаше типичният изглед от криминалните сериали …. бррр …. и изтърпяването на обаждане на агента със звучният прякор “Курешката”, най-сетне намерих една много много хубава квартира, която от съображение за запазване за бъдещи посещения няма да съобщя къде се намира 🙂

Не съм музикален курифей, но смело мога да заява, че първата подгряваща група Serpentine Creation никак не ми хареса. Чуваше се само едно непрекъснато ревене, което никак не ми понесе. Добре, че другите две български подгряващи групи The Revenge Project и Korozy се представиха по-добре ( явно, защото са по-добри ) и ме поставиха в състоянието “Абе, Луци, ти защо не ги слушаш тия по-често?”. Дори The Revenge Project изпълниха една песен, която смело мога да заява, че най-много ми хареса от целият фестивал – 1000 voices. Може да я чуете в тяхната myspace страница http://www.myspace.com/therevengeproject

…. и тъмнината се спусна, мракът се загнезди в малкото праведни души, които се намираха сред мнозинството от покварени призраци … Е, не ми се отдава да описвам черни и епични картини. Въпреки, моята липса на думи Dimmu Borgir изнесоха една добра продукция, но някакси не покриха очакванията ми. Звукът беше на ниво – отдвана не бях чувал толкова силен и чист звук. Пичовете от Dimmu Borgir обаче някак си не се раздадоха – остана впечатление, че са дошли на почивка. Аз си чух двете техни песни, които харесвам, а именно The Serpentine Offering и Puritania и си бих камшика към мястото където положих морна глава ….

SDC12715

Връщането с влак от Варна до Каварна също мина доста бързо. Това се дължеше на факта, че пътувах заедно с двама гърци, момче и момиче, с които си приказвахме доста. Обясних им или поне така си мисля как се подрежда кубчето на Рубик. Странното е, че аз на български не мога да го обесня, пък както мънках на английски кой ме е разбрал и кой не ….

В заключение ще кажа, че от цялата дандация най-много съм доволен от хората, с които се запознах по пътя. Разменихме си контакти с повечето и се надявам някога да се засечем на по-бира или Maiden-две.