Categories
Статии

Войната на тарележите – 5 часа за изгубеното детство

Ех .. детство … Покрай празникът ми се намери малко повече свободно време, особено след хубаво хапване, което мога да отделя за гледане на филми. Реших, че искам малко българско кино да гледам. И какво по-хубаво начало от “Войната на Таралежите“. Класически мини сериал за едни мини герои …

Сериалът е изключително забавен ( все пак е по сценарий на братя Мормареви ) и има много приятни моменти и реплики:

От академиците по прости хора няма – Пантата
Що бийш ма? Пикла! – Маляка
Абе каквото и да ми разправяте, все на бой отива работата – Камен
Това за Колумб не било лаф. – Пантата. Кое, бе? – Камен. – За Америка. Че я е открил.
Ако те пипне онази с кацата …

По-ценното в случая е, че ме върна в не чак толкова далечното минало … има няма 15 години, когато и аз бях такъв палачор. И аз се страхувах като щяха да ме изпитват и този страх не премина докато не завърших, а и сега като съм студент ( то пък един студент ) пак го има, но вече е по-различно. Ех, да имаше как да се върна в 3-ти или 4-ти клас … щях да уча, а не да зяпам мухите и да бягам след топката. Нямаше да го има това блъскане на няколко фронта с едничката цел да имаш нещо повече от хапване и подслон.

Да, хубаво детство си беше. Отиваш на училище, срещаш се с приятелите си, започвате да фантазирате и да се надлъгвате, да се хвалите и оплаквате, да преписваш домашните в посленият момент и да лъжеш класната, че кучето ти е изяло тетрадките ( не, наистина ). Моментите когато разпуснат класът и поемеш към вкъщи с няколко другарчета в твоята посока, ритайки чантите и бележникът, в който се мъдрят две шестици …. Мъчното писане на домашните, трудното споделяне, че си изпитан и имаш … две, защото предишният ден си играл до късно с приятелите си, шамарът от мама, успокойтелното нехайство на татко …

Когато си малък искаш бързо да порастнеш, а като порастнеш разбираш, че може би не си е заслужавало бързането. Можеш да правиш хиляди неща, но да мечтаеш само за едно – да има какво да ядеш, а като си дете – мечтаеш за милион желания и правиш само едно – да акаш.