Kenny G … кой би предположил?

Кой би предположил, че ще започна да слушам музика различна от хеви метъл?
Кой би предположил, че ще започна да слушам Kenny G?
Кой би предположил, че той ще дойде няколко месеца след това?
И кой би предположил, че след такава фортуна от концерти, които съм посетил ще кажа “Най-доброто шоу, на което съм присъствал!”

Туу туу туу ту .. ту ту … тууту ту ту дта ти дааа … нещо такова излиза от инструментът на този вълшебник. Това, което така нескопосано се опитах да изтананикам с писано слово беше началото на Songbird – определено най-добрата песен на Kenny G. Но за нея малко по-късно. А сега – към началото.

А началото беше дадено малко след 20 часа когато светлините в препълнената зала 1 на НДК угаснаха и се появиха един по един виртуозите, почти магьосници, от бенда на Kenny G. Но той, великият, за когото само се говори го нямаше никакъв. Бенда започна да свири някакъв приятен джам, но къде е той … или откъде по дяволите се чуваше този саксофонен звук? Тълпата се разбунтува, но не отнегодование, че не вижда любимецът си на сцената, защото той беше точно сред нея! Точно така – Kenny G влезе през един от страничните входове, за да се смеси с феновете си, докато свиреше първото си парче за нощта – Home.

Прожекторите едва успяваха да уловят къде точно е Kenny – провиращ се сред хората. Ето, че най-сетне успя да стигне до едно малко пространство, където той беше над хората, но не успях да обърна внимание, защото започна следващата песен – Силует. А в нея освен необоходимото количество романтика се появи и момента, който гарантира място на Kenny,  ако не сред най-великите джазмени в света, то поне в книгата на рекордите Гинес, защото човекът си посвири 5-6 минутки само една нота … а рекордът му е 45 минути и малко отгоре.

Една от най-забавните части на вечерта се оказа момента, в който той спря за малко почивка и започна да ни говори на … български. Но не това, което виждаме редовно по метъл концертите на групи, които се опитват да ни залъжат, че поне малко ги е еня къде свирят и ни казват едно “Наздраве” или “Благодаря”, или “Ракия” … и ние всички викаме “Уау!”. Не! Kenny G се беше постарал много сериозно. Доста добре се справи с близо 3-4 изречения, с които с много леки запънки, смешни физиономии и подсказки от страна на публиката, ни каза че за първи път е в България и че цялата група са много … ссст… ъъъ .. щаастливи 🙂 да ни видят. Мдам, голям сладур с невероятно чувство за хумор!

Are you ready for Havana? – каза Кени, след като мина най-сетне на английски. Yes, отговорихме ние … yes ли, йес ли, да ли .. но всъщност не бяхме готови за това, което последва! Започна едно лудо надсвирване с перкусиониста Ron Powell, което по-късно премина и в соло от страна на ударникът. А пичът знае как се удря по перкусиите и определено знаеше как се забавлява и впечатлява публиката. Може би аз не следя толкова джаз животът в България, но според мен не идват толкова известни имена, както е в рок музиката например. Ама как да не се впечатлиш след едно подобно изпълнение? И то когато срещу теб има 3000 фена и ти знаеш как да ги накараш да ръкопляскат в такт с теб.

Последваха G-Bop, Forever in Love и ето че Kenny реши да ни представа групата си и пак с много чувство за хумор – за всеки един бяха избрали смешни снимки от детсвото им. А снимката на Kenny G беше .. хайде да не ви казвам всичко – да сте били там и да сте се смели от сърце. Музикантите, които ни правиха кефа в продължение на над два часа бяха Rob Damper – пиано, Vail Johnson – бас китара, Daniel Bejaran -барабани, Ron Powell – перкусии и John Raymond – китара.

Нямаше как – трябваше и да чуем песни от новият му албум Rhytm & Romance, който не може да закупите в България – “все още”. Аз лично не бях изненадан от чутото – все същият лиричен, мелодичен и леко меланхоличен звук, който те кара да разцелуваш гаджето до теб, което пък с малко повече късмет ще доведе до увеличаване приръста на населението. Да … правилно сте ме разбрали ( не че съм го крил ) – музиката на Kenny G е само за секс. Ама който е пробвал да пише коментари как е – аз имам опит само с метъл :). Чухме Tango, Sax-o-loco и Besame Mucho от новият му албум.

Благодарение на архивни кадри на Лоуис Армстронг чухме и пеене в залата.В акомпанимент на Kenny G беше изпънена What a Wonderful World. Още едно чудесно решение, което мен лично малко ме натъжи ….

Почна да ми се губи редът на събията, затова ще ги пиша пък, ако има някой който е ходил и мисли, че не са били така – да ме поправя. Kenny G пак избега на някъде и този път се появи на балкона. Какво правеше там малко трудно се виждаше, но пък се чуваше чудесно – явно свиреше. И пак изчезна … за да се появи точно до мен 🙂 Какво свиреше – не знам. Аз от джаз музика разбирам колкото и от ракетостроене, но знам, че ракетите излитат направо и че като се каже джаз музикант – едно от първите имена на почти всеки ще е Kenny G!

Последното би било чудесен завършек на ревюто, нали? Но мисля, че пропускаме една песен, за която всички бяхме чували по седенки и магазини, от приятели и близки, от класации и от телевизии. Cadenza … е определено не говорим за нея, но тя беше прелюдията, а и показа много добре възможностите на Kenny G като музикант с 41 години кариера. Не е зле за 52 годише мъж, а? Ако си мислите, че ще кажа, че всички сме очаквали да чуем Pick Up The Pieces ще сте наполовина прави – чухме я, но малко по-рано. Просто забравих да го спомена 🙂 Разбира се, че става на въпрос за вездесъщата Songbird. Чухме я най-сетне и на живо. Ако някой див хеви метъл е зарязал бирата си и чете тези ми слова, ще му ( ти ) кажа, че Songbird е нещо като Paranoid за Black Sabbath, Another Brick in The Wall за Pink Floyd и като Pull Me Under за Dream Theater т.е. песен с която инициираш дадена група веднага щом й чуеш името и песен, която е направила групата световно известна ( да ме прощават лудите фенове на цитираните по-горе групи ).

Ако не си държах главата да не падне, то ръцете ми определено щяха да ми събират ченето от земята. Който каквото ще да мисли за Kenny G, но той направи шоу, което ще се помни от всички присъстващи и най-вече от мен като най-доброто събитие, на което съм бил … или поне до следващото такова.

Много снимки от концерта може да видите в сайтът на Vesti.bg.

И като заговорихме за събития – с тази вълшебна феерия, която видяхме се отвори един изпълнен с концерти месец. Какво по-точно ми предстои да посетя този месец. Лекции? Не! ( А трябва! ). На 8-ми май е концертът на Драгомир Драганов ( билети ). На 9 и 10 май ще има Цвете за Гошо в южният парк, на което никога не съм ходил и мисля най-сетне да поправя тази си грешка ( тук “белет” ти не требе ). На 17 май ще гледаме моите любимци ( както се забелязва ) от Circle II Circle и Manticora, че и Burning Black ( билети ). На 22 май е концертът на Хоподил, Контрол и Ревю в Зимният Дворец ( билети ), а на 26 май с Криси и още 3000 потни метъла ( не че Криси е потен метъл 🙂 ) отиваме в Сърбия за да гледаме гяволите от AC/DC ( а тук “белети” отдавна няма … или май има нейде из Зеткащото Радио ). С това се изчерпват концерите, на които “живот и здраве” 100% ще отида. Иначе на 28 съм канен от sic да гледаме Gabana ( ония с “Аз съм пълен кретееен” ) и AWAKE в Swingin’ Hall, а на 30 май е концертът на Guano Apes ( с билетите с цени като за Metallica – билети ). Е колко повече метъл за един месец, а?