Jon Lord не е Jon Oliva, но и него си го бива

Нека отколешните фенове на Deep Purple не започват да хвърлят DoS атаки към блога ми, заради заглавието.

За тези, които не знаят кой е Jon Lord, в това число и за мен, ще започна с кратко представяне на въпросната личност. В общи линии Lord е английски композитор и изпълнителен на орган и пиано. Най-популярен е с работата си в Deep Purple и Whitesnake. Пфу .. знаех, че е бил в Purple, но не и в Whitesnake. Имаше смисъл от този абзац.

Събитията, поне за мен, се развиха много благоприятно. Вземахаме с кола от София, оставиха ме пред амфитеатъра, наредих се на вторият ред, точно зад пианата на Jon Lord, въпреки че имах билет за правостоящ, а накрая и ме върнаха с кола до София. В интернес на истината не видях никой правостоящ, освен хората, които гледаха концерта нелегално.

Вечерта започна да се случва към 20:10, когато на сцената се появи кметът на Пловдив Славчо Атанасов и изнесе една не толкова прочувствена реч за това как виждаш ли и той е израстнал с музиката на Deep Purple … ала-бала … само трупа активи на гърба на известният композитор. Както и да е – с тези думи дните на културата Пловдив 2009 бяха открити.

Малко цигу-мигу, малко бам-бам и Пловдивската филхармония загря. Времето беше отлично, настроението на публиката приповдигнато и всички очаквахме да се появи – той. Не чакахме много – без излишни фамфари Jon Lord се появи, получи очакваните аплодисменти, обясни ни какво ще видим и чуем в следващите 2 часа и се зае да изпълнява планът.

Концертът беше разделен на две части – класическа и purple-ска, ако мога така да ги разгранича. В първата част чухме произведения, написани от Jon Lord преди 40 години, които са правени специално за оркестър и така се превръщат в първата творба на рок група и орктестър. Красота! В акомпанимент с група Те, Пловдивската филхармония, ръководена с вещина от Найден Тодоров, се развихри и започнаха да дялат трески от своите лачени инструменти. Кратките включвания на Lord, в тази първа част, изпълваха всеки от близо 2500 човека с адреналин и започваха да се търсят спомени, кога за последен път видяхме подобно нещо.

Наистина концертът беше разкошен. Звукът беше отличен – характеристика, която скоро ще излезе от описанията на музикалните медии – просто организаторите разбраха, че с кофти техника няма да се получи и последните концерти, които посетих бяха перфектно озвучени. Светлинни ефекти нямаше, но то и не си трябваше – приглушената светлина на прожекторите събрана с отраженията по колоните на амфитеатъра създаваха магическа атмосфера. Към това трябва да добавим и колоритните подвиквания на хора от публиката, които бяха смешни, но и показаха липсата ни на такт и знания по чужди езици.

Втората част беше отделна предимно на песни на Deep Purple и какво ще са песните на Purple, ако няма качествен вокалист, който да ги пее? За наше щастие такъв не липсваше. Познатият на доста рок фенове с изявите си в Rainbow и Yngwie Malmsteen Doogie White, облечен в нещо средно между пижама и салфетка, замести Coverdale и Ian Gilan по начин, който не може да се опише. Вижте видеото по надолу, за да разберете защо толкова измислени организатори се опитваха да го поканят през последните две години.

Все пак какво чухме на веждесъщите Deep Purple? Не съм purplelog, но само споменаването на песни като Pictures of Home, Soldier of Fortune и Child in Time трябва да накарат всеки да настръхне. Един път ги слушахме преди 2 години, но сега беше различно. Сега беше … филхармонично!

Трябва да се споменат всички имена на хората, които изпълниха градът под тепетата със звук, магия и още нещо. Вторият вокалист Katarzyna “Kasia” Laska, група Те – Ивайло, Венко и Дарин, Оперното филхармонично дружество – Пловдив ( наречено изключително неправилно от мен Пловдивска филхармония ) с диригент Найден Тодоров. Съгласете се с мен, че не мога да изряда всичките солисти 🙂

В заключение ще кажа, че както и за концерта на Dimmu Borgir, така и за този на Jon Lord, не знаех че ще ходя до няколко дена преди събитието, но и двата концерта се оказаха далеч по-емоционални за мен от който и да е било друг. В крайна сметка – преживяванията цена нямат!

Set list, взет с любезното съдействие, което се изразява в това, че не ми попречиха да го копирам, на колегите ми от Katehizis.