Categories
Статии

Gombashop.bg – ревю

От много време ми се върти в главата една идея – да прегледам какви ненужни джаджи имам, да ги продам, а получените средства да удвоя и даря за някаква кауза. Въпреки че имам друга работа, която да върша, реших че днес е най-подходящото време да свърша това. Прегледах в кашоните какво имам, какво работи и има поне някакъв търговски вид, почистих, заснех и се замислих – как точно да ги продам? През Facebook? Не, трябва да са обединени в едно и ясно да е описана каузата. През блога ми? Абсурд – той не е правен с цел магазин. Да си правя собствен магазин с нещо като Magento би отнело много време, а и ми изглежда като да убия муха с атомна бомба. Затова се потърсих какви възможности има на българския пазар, които са алтернативи на Shopify и Bigcommerce – сайтове, които предлагат възможността да продаваш продукти, без нуждата от големи или направо никакви инвестиции. И така попаднах на Gombashop. Услугата ми хареса толкова много, че реших да й направя ревю.

gomba_1

1. Регистрация

Регистрацията е опростена максимална. Трябва да се избере само име на магазина и адрес. Тъй като събирането на “боклуците” и продаването/пробутването им на познати и съседи е гаражна разпродажба (според американците), затова реших да кръстя моят магазин “webgarrage”. Попълвам паролата си, e-mail адреса си и готово. След по-малко от минута получих магазина си.

2. Настройки и създаване на продукти

Създаването на продукт също е направено изчистено и дори бих добавил прекалено изчистено, но затова по-надолу. За създаването на елементарен продукт трябват име, описание, цена и снимка/и. Тъй като имах само четири продукта, с които исках да започна, попълването на данните им, като включвам и заснемането им, ми отне не повече от 10 минути. Няма странни и нелогични врема за изчакване – записвам и веднага продукта е качен на сайта.

Тук срещнах и първия по-сериозен проблем с платформата – липсва възможност за отбелязване на количество. Аз имам само един брой от тези продукти и ако се случи така, че двама човека или повече го купят, а платформата не ги е спряла заради липса на количество, то тогава ще трябва да правя обаждания до клиента, да се извинявам и ако е платил – да връщам пари. Специално в моя случай не е драма, тъй като няма кой да се избие за моите боклуци, но за други клиенти може да е “deal breaker” и да изберат друго решение.

Никога не съм разбирал как точно работи данъчната система в България – знам само че във фиша със заплатата ми пише колко пари ми взима държавата, но не знам много защо. Не успях да намеря възможности за настройки на данъци и такси в Gombashop. Доколкото съм наясно, трябва следващата година да пусна данъчна декларация и в нея да опиша приходите си и лелките да ми вземат паричките. Тук платформата пак не ми помага много – ако сложа 10лв. цена на продукта, каква сума от тях трябва да дам като данъци – ДДС, ДОД, плосък данък … наистина не знам кое от всичките е за мен и щеше да е страхотно ако имаше някакво разяснение покрай полето за цена.

Както се казва – за без пари толкова. Като стана дума за пари, до тук не съм споменавал да съм плащал за нещо. Това е така, защото платформата предлага 14 дни пробен период, в който всички системи функционират както при платен акаунт. Gombashop предлага четири ценови пакета – Старт, Бизнес и Професионален. Най-евтиният (към момента на писане на статията) е за 29лв на месец, което за мен е скъпо – дори и един път да се наложи да платя, ще съм на загуба. Затова трябва да съм бързи и в рамките на тези 14 дни пробен период да продам каквото мога. (б.а. докато пишех този абзац си отговорих на въпроса защо НЕ предлагат импортиране и експортиране на продукти – защото след 14 дни просто ще си направиш друг безплатен магазин и така до безкрай).

До тук имам магазин и съм въвел продуктите, които искам да продам. Следващата логическа стъпка в “Наръчника на неукия търговец” е настройка на методите за доставка и разбира се тези за плащане.

Може би съм обременен в работата си с други платформи за електронна търговия и винаги очаквам “един камион” опции. В Gombashop възможностите ми са малко, но някак си точно премерени и съобразени с действителността в България. Цената за доставка мога да я разбия на “за София” и “за Страната”, което е перфектно за мен, а методите за плащане включват Наложен платеж, Банков превод, EasyPay, ePay.bg и PayPal. Всичките методи за плащане без тази за наложен платеж са неподходящи за мен – трябва да се регистрирам като търговец … дълга и широка. Аз не съм търговец, а обикновен човек, който иска да продаде нещо за бързо. Радвам се, че има опция за наложен платеж, защото мен ме устройва напълно.

Дори настройките за доставка и плащане бяха настроени както беше най-удобно за мен. Предполагам, че това настройките им по подразбиране.

Към този момент, моят магазин е вече готов. С регистрацията, въвеждането на продуктите и лутането насам-натам из опциите, за около 20 минути всичко необходимо да започна рекламирането му (което реално ще е няколко поста във Facebook 🙂 ) е готово. Още 5 минути да съчиня и напиша информацията в страницата “За нас”, която също се предлага и .. това е.

Не мога обаче да пусна магазин, който не съм изпробвал като потенциален клиент, нали така? Харесах си един от собствените си продукти, зачудих се защо “търговеца” му е дал толкова висока цена, въздъхнах и го добавих в количката си.  Поради факта, че съм избрал като настройка за плащане единствено “Наложен платеж”, процедурата по създаване на поръчка е много проста. Въведох си данните за адрес на доставка, прегледах ги финално и направих поръчката. “Чиста работа” както се казва.

Все пак намерих проблем и тук – има опция за въвеждане на град, но не и за населено място. Ами ако съм от някое село? Ами ако клиента ми е от там? Ами ако се обърка и реши, че няма да му бъде доставена стоката? Това са неща, които мен, като търговец, биха ме притеснили. А пък защо може да се доставя само в следните четири държави: България, САЩ, Италия и Швеция … един Господ знае. Не че очаквам поръчка от Англия или Германия, ама … защо пък точно тези четири? “На харизан кон, зъбите не се гледат!”, е казал народа. Щом има България, аз съм щастлив.

Продуктите ми са създадени, клиента може безпроблемно да си ги поръча. Не са ли това основните правила на електронната търговия? Мисля че да и Gombashop ги покрива напълно.

3. Заключение:
Ако мога да си позволя няколко съвета към създателите на тази прекрасна услуга:

  • Импортиране на продукти от други подобни платформи
  • Някои от UI елементите в администрацията са много дребни и трудно забележими, а други са направени нестандартно (като например изтриването на категория – защо трябва да се опитам да я редактирам, за да сложа отметка “изтрий” и да я запиша? или обърнатото поведение на стандартна и промоционална цена )
  • По-достъпен ценови модел (това ще го препоръчам и на Топлофикация :))

Въпреки малките забележки, които отбелязах по-горе, платформата е още много млада и има много да се развива. Идеална е за хора, които искат да продадат някакви неща (тип. Гаражна разпродажба), малки търговци, с лимитиран набор от продукти или артисти, които искат да продадат създаденото от тях. Ако вложите малко повече ентусиазъм в презентацията на продуктите си, няма да има голяма разлика между вашия магазин и големите, скъпи и помпозни магазини.

Categories
Работа Статии

Инсталация на Broadcom Wi-Fi карта на Ubuntu

След като преди няколко седмици занесох лаптопа си на ремонт реших, че ще е хубаво и да направя едно прочистване на диска и започна всичко на чисто. Инсталирах си любимия Windows 7 и Ubuntu. Разбира се, Ubuntu не хареса wireless картата ми … тогава си спомних какви мъки бяха предния път (преди години), за да успея да подкарам този модул. След няколко опита да го подкарам се отказах.

Днес обаче реших да правя няколко теста на Ubuntu-тото си и искам – не искам, трябваше да подкарам картата. Иначе трябваше да си купя 100 метра кабел 🙂

Предполагам, че за linux гурутата следните стъпки ще се сторят смешни, а може би и излишни, но аз никога не съм се смятал за такъв и затова ще (си) напиша едно ръководство, за да може следващия път като ми се наложи, да има откъде да прочета.

  1. Отваряте помощната страница от сайта на Ubuntu относно Broadcom драйверите https://help.ubuntu.com/community/WifiDocs/Driver/bcm43xx
  2. Проверявате кой модул ви трябва съобразно ID-то на чипа. В моя случай това е wl http://www.broadcom.com/support/802.11/linux_sta.php
  3. Сваляте source кода съобразно версията на Ubuntu, която имате.
  4. Отваряте README файла и спазвате инструкциите http://www.broadcom.com/docs/linux_sta/README.txt
  5. За съжаление по време на компилирането при мен излезе следната грешка “”. Едно бързо търсене в Google ме отведе на следния сайт: http://www.mindwerks.net/2012/06/wireless-bcm4312-with-the-3-4-and-3-5-kernel/
  6. Пичът е написал много точно какво трябва да се направи, за да се заобиколи тази грешка, но аз ще го копирам тук също така. Такъв ценен ресурс не бива да се губи.
  7. Сваляте patch файловете.
  8. Изпълнявате следните команди:
    patch -p0 src/wl/sys/wl_linux.c < ~/Downloads/switch_to.patch;
    patch -p0 src/wl/sys/wl_linux.c < ~/Downloads/bc_wl_abiupdate.patch;
  9. След това довършвате инсталацията на картата с:
    make; sudo make install; sudo depmod; sudo modprobe wl

Дайте малко време на Ubuntu да се освести от “шока” и би трябвало да се виждат наличните wireless мрежи.

Ако някой от горните линкове не работи или не е актуален, може да свалите копие на нужните файлове от моя блог. Архивът включва source кода за 32/64 битови версии, README файла, а също и двата patch файла.

P.S. Бележка до мене си: Благодаря ти, Маруш от 12 януари 2013 година, че не те е домързяло, за да напишеш това ръководство.

Categories
Статии

WebStorage

С бързите темпове, с които се развива уеб индустрията, ставаме свидетели на какви ли не подобрения и технологии. От изнасяне на рендването на графичните елементи от страна на браузъра (border-radius, box-shadow .. etc) до публикуване на години видео време за един ден в YouTube. Един основен компонент нужен, за да се постигне по-пълноценно изживяване за потребителя е възможността той да използва даден ресурс, когато е извън мрежата (offline). Подобно начиние до скоро беше изключително трудно, ако не и невъзможно.

На “бойното поле” се появява нов играч – Web Storage. Web Storage или HTML5 Storage е механизъм, чрез който браузърите могат да запазват локално key/value двойки от текст. Да, наистина прилича на cookies, но има няколко драстични разлики. Ще стигнем до тях съвсем скоро. Web Storage се състои от две части – sessionStorage и localStorage. Разликата между двете е, че sessionStorage съществува докато браузъра е отворен и след затварянето му се унищова, а localStorage съществува дори и след затварянето и отварянето му отново – дори и след рестарт на операционната система, дори и след формат … на всеки друг дял без системния 🙂

Съвместиммоста между браузърите и популярността му са значителни и изненадващи дори. Поддръжка има в IE8+, Firefox 2.0+, Chrome 4.0+, Safari 4.0+, Opera 10.50+, Android 2.0+ и iOS 2.0+. Ако искате да имате 100% покритие на потребителите си, използвайте този полифил https://gist.github.com/350433.

Както казах много прилича на cookies – и двете са вградени в браузъра, и двете са key/value базирани. Какви са предимствата на Web Storage?

  1. Много удобно API.
  2. Значително по-голям размер на данни, които могат да се съхранят при клиента – 5MB (за сръвнение cookies са ограничени до 4K). 5MB е характерната големина за всички поддържащи го браузъри и не може да се увеличава.
  3. Cookies се включват във всяка HTTP заявка и поради тази причина забавят зареждането на страницата ви. Тъй като Web Storage е клиент базирано, данните стоят при клиента и само при изискване се използват.
  4. Cookies се изпращат не криптирани и поради тази причина са уязвими.
  5. Cookies са известни и ето затова има лесни начини, дори за начинаещи потребители, те да бъдат изтрити – не може да се разчита на тях.

За какво би могъл да се използва Web Storage?

Сещам се за няколко приложения – запазване на състоянието, където последно е бил потребителя на сайта (игри, електронни магазини) и за AJAX кеширане. Типичен пример за AJAX кеширане е, ако имате widget с времето или валутните курсове, който се разгъва за повече подробности. При самото зареждане на страницата трябва да покажете само няколко основни стойности, а при интерекция от страна на потребителя да направите заявка към сървъра за подробна информация. Данните няма нужда да се зареждат първоначално, а само при изричното желание на клиента – ето защо дори и потребителят да презареди страницата и пак да ги поиска, веднъж добавени в sessionStorage или localStorage (в зависимост от нужното ниво на кеширане) може да бъдат използвани от там. Ще демонстрирам работата с localStorage точно с този пример.

[code lang=”js”]
document.getElementById(‘show_more’).onclick = function() {
if(localStorage && localStorage.weatherCache) {
display_weather_details(localStorage.getItem(‘weatherCache’));
} else {
$.get(‘/wheater.php’, function(data) {
if(localStorage) {
localStorage.setItem(‘weatherCache’, data);
}
display_weather_details(data);
});
}
}
function display_weather_details(data) {
// Направете нещо с данните
}
[/code]

Простичко е, нали? Веднъж коректно изпълнена тази имплементация би ви спестила излишни заявки към сървъра, което при по-натоварени сайтове върши чудеса. Не е нужно да дефинирате localStorage или sessionStorage (да припомня – примера ще работи и със sessionStorage, но при затваряне на браузъра ключът weatherCache вече няма да съществува). Ако вашият браузър е сред изброените по-горе, то тази променлива се добавя по подразбиране и е достъпна на глобално ниво. Ето още няколко допълнителни възможности на API-то:

[code lang=”js”]
localStorage[‘weatherCache’] = ‘В София ще вали сняг’; // Още един начин за дефиниране на ключ (като масив)
localStorage.weatherCache = ‘В Пловдив ще валят кюфтета’; // или като член на обект
localStorage.removeItem(‘weatherCache’); // Премахва ключа
localStorage.clear(); // Изтрива всичко.
[/code]

Разбира се, положението не е толкова розово, колкото се опитвам да го изкарам. Web Storage е уязвим на DNS spoofing. Тъй като Web Storage е домейн базиран, някой зложелател може да се представи за определен домейн и да добие достъп до целият localStorage обект. Също така няма възможност данните да изчезнат с времето – или при затварянето на браузъра (sessionStorage) или завинаги (localStorage). Не може да се изпарят след 1 седмица или 1 месец.

Ни в клин, ни в ръкав

И докато сървърните приложения се опитват да прехвърлят тежките заявки към key/value базирани бази данни като CouchDB и MongoDB, то клиентската страна упорито се опитва да развива SQL и да преоткрива топлата вода. IndexedDB и Web SQL Database са следващият препъни камък за уеб разработчиците. Поредната чудесня идея, която се опорочава от различните производители на браузъри … Но какво пък – колкото повече браузъри – толкова повече проблеми и респективно повече работа, нали?

Categories
Статии

Гледам и не вярвам на ушите си – Microsoft очакват края на IE6!

Винаги съм искал да бъда свидетел на знаменити събития в човешката история. Падането на кулите близнаци и създаването на международната орбитална станция са точно такива. Но създаването на специален сайт от страна на Microsoft, чиято цел е да следи и прекрати използването на “чумата” Internet Explorer 6 по света ме доведе до прединфарктно състояние.

Сайтът, който е част от кампанията на Microsoft за нагнетяване на обстановката преди излизането на Internet Explorer 9, предоставя графики за използването на 6-тата версия в глобален мащаб като впечатление прави големият процент на потребление в Китай (34.5%) и Северна Корея (24.8%).  Общият пазарен дял в цял свят е 12%, което погледнато директно изглежда като голям процент и че трябва все още да се съобразяваме с него. Но освен ако основият ви трафик не е от Китай, Северна Корея и Индия, чийто общ процент е приблизително 7 от тези 12, може спокойно да зарежете IE6. Статистиката е предоставена от Net Applications и е актуална за 28 февруари 2011.

Вижда му се края!

Categories
снимки Статии

Разпределение на мобилните операционни системи

Много интересна инфографика за разпространение на мобилните операционни системи за Февруари 2011 година намериха от Read Write Web.

Categories
Статии

Какво се случи през изминалата седмица (14-20.02.2011)

  1. World Wide Web Consortium (W3C) обяви, че краят на тази година ще бележи последните нововъведния в HTML5, а през 2014 ще бъде публикувани финалните спецификации на езика.
  2. Появи се нова (поредна) социална мрежа – Everloop. Целта й е да бъде алтернатива на Facebook за ученици между 8 и 13 годишна възраст. Основната разлика между двете социални мрежи е, че за да се регистрира потребител в Everloop се изисква разрешение от родител.
  3. Google пуснаха новият си проект – One Pass. One Pass е online платформа, чрез която издателите на вестници могат да продават абонамент за техните издания.
  4. Google стана с една идея по-социален. Слуховете, че Google правят своя собствена социална мрежа се оказаха неверни. Интернет гиганта се е насочил към социализиране на резултатите от търсенето. Ако имате акаунт в някоя от публичните социални мрежи като Twitter, Flickr, Blogger и сте логнати ще получавате резултати от хората, които следите. Вижте промо видеото.
  5. Mozilla разкри част от плановете си за Firefox 5. Firefox 5 ще може да се похвали с 64 битова съвместимост за Windows, изцяло пренаписал Account Manager, обичайните подобрения в призводителността и скоростта, а по-известните сайтове като Twitter и Facebook ще получат специални табове за бърз достъп до функционалносттите им (нещо, което Microsoft предложи за IE9 отдавна).
  6. Google добавиха Chrome 10 в beta канала си. 10-тата подред версия донася значително подобрение в продуктивността на Java Script и по-малко натоварване върху процесора при гледане на видео, тъй като работата се прехвърля на GPU-то. Официално Chrome 10 ще бъде пуснат началото на Април месец.
Categories
Статии

Какво се случи през изминалата седмица (07-13.02.2011)

  1. Google пуснаха Chrome 9 като официална версия. По-важните новости и подобрения в новата версия са:
    – Поддръжка на 3-D WebGL хардуерно ускорение
    – Instant Search
    – Google Chrome App
  2. Microsoft пуснаха за сваляне Release Candidate на Internet Explorer 9
  3. Mozilla пуснаха поредната beta 11 на Firefox 4. Според плановете им, това трябва да е предпоследната beta преди Release Candidate версията.
  4. Същите споделиха плановете си до края на годината да пуснат версии 5, 6, 7 и 8 на Firefox.
  5. Вече може да се регистрирате за Google I/O 🙂 Следящите събитието през годините знаят, че нещата, казани и показани там са фундаментални за развитието на уеб технологиите … до следващото I/O. Събитието ще се проведе на 10-11 май 2011 година в Moscone Center в Сан Франциско, Калифорния.
  6. Google I/о се разпродаде за 59 минути 🙂
  7. jQuery 1.5 беше пуснат (това може би е по-старо от тази седмица, но аз тази седмица разбрах. Следващият ми пост ще е за deferred callback методите. Многообещаващи са 🙂
  8. Adobe пуснаха Flash Player 10.2. Най-важното за тази версия е намаляване използването на CPU, за сметка на GPU-то, което би трябвало да намали енергопотреблението, а от там да увечличи автономната работа на батерията.

Забележка: Ще се опитам в края на всяка седмица да публикувам кратък списък (като този) с по-интересното, което се е случило (според мен) в уеб технологиите. Няма да имам ограничения и предрасъдъци. Ако имате забележки и/или коментари, моля, използвайте формата долу.

Categories
Статии

Browsers benchmarks

Browsers

В месеца, в който се очакват да се пуснат изцяло пренаписани версии на два от основните браузъра Firefox 4 и Internet Explorer 9, реших да направя малко тестове с последните beta/release candidate версии, за да преня какво точно са постигнали. Освен споменатите два браузъра добавих и Chrome 9 като последна стабилна версия, Opera 11.01 (също последна стабилна версия) и Chronimum 11, тъй като каквото правят там не след дълго се появява и в Chrome.

Тестовете са проведени на виртуална машина с операционна система Windows 7 (32 bit), CPU 1 x 3.2GHz, 2GB памет.

Няколко думи за различните видеве тестове.

Sun Spider (Java Script) – тест, който се фокусира върху манипулацията на стрингове и тяхното криптиране. Мерната единица е време.
V8 (Java Script) – тест, който се фокусира върху малко, но големи задачи. Мерната единица е точки.
html 5 test – тест, който се извършва от сайтът html5test.com. проверява до каква степен браузър поддържа HTML 5 стандарта.
ACID3 – тест, който проверява работата с CSS.
Microsoft Internet Explorer Test Driver – колекция от инструменти и програми за демонстрация уменията на Internet Explorer 9.

Sun Spider 0.9.1

Milliseconds (lower is better)
Милисекунди (по-малко е по-добре)

IE9 RC Firefox 4 beta 11 Chrome 9 Chronium 11 Opera 11.01
Round 1 294.4 307.9 519.9 588.0 297.5
Round 2 303.5 293.7 515.2 613.7 298.6
Round 3 295.9 312.0 540.9 591.0 301.2

V8

Points (higher is better)
Точки (повече е по-добре)

IE9 RC Firefox 4 beta 11 Chrome 9 Chronium 11 Opera 11.01
Round 1 2161 4225 4928 7897 3594
Round 2 2249 4127 5067 8258 3730
Round 3 2183 3906 5013 7843 3763

HTML 5 TEST

Points / Maximum (higher is better)
Точки / Максимален брой (повече е по-добре)

IE9 RC Firefox 4 beta 11 Chrome 9 Chronium 11 Opera 11.01
Points 116/300 197/300 242/300 244/300 177/300

ACID3

Points / Maximum (higher is better)
Точки / Максимален брой (повече е по-добре)

IE9 RC Firefox 4 beta 11 Chrome 9 Chronium 11 Opera 11.01
Points 95/100 97/100 100/100 100/100 100/100

Microsoft Internet Explorer Test Drive (Maze Solver)

Seconds (lower is better)
Секунди (по-малко е по-добре)

Maze size IE9 RC Firefox 4 beta 11 Chrome 9 Chronium 11 Opera 11.01
20×20 1.5 8.7 15 14 1.4
30×30 17 (first, after that it drops down to 7.5) 88 102 280 16 (first, after that it drops down to 4.2)
40×40 40 342 1778* 625 17

* Наистина са толкова секундите 🙂

Categories
Статии

Съвременни техно-блогове в българската блогосфера

Без съмнение всеки занимаващ се с уеб технологии е заредил прилично, граничещо към огромно, количество от блогове и техно-сайтове, в които се пишат ежедневно тонове информация. Дали се интересувате от новите глезотийки на CSS 3 и HTML 5, дали умирате от любопитство какво ново ще роди Стийв Джобс, дали обичате сутрин с кафето си да разглеждате поредната "inspiration" галерия – значение няма. Почти всички, така наречени "гиикове" го правим (четенето на блогове 🙂 ). А правило ли ви е впечатление колко от тях са писани и поддържани от българи? Не става въпрос за сайтове от типа на Kaldata и Technews, където се пишат предимно новини, а за статии, дълги (и не чак толкова), подробни, написани на нашия си език. Допреди няколко седмици при мен броят беше … 0. Тъжно?

Да, наистина моята бройка на български техно-блогове беше 0. След това попаднах на два блога (първите два в списъка подолу), които разпалиха желанието ми да намеря нови. Поразрових се малко по-задълбочено и ето какво намерих.

1.Fridaycode

Изключително много се впечатлих когато намерих този блог. Мисля че се ровех за информация относно video тага и така попаднах на статия от въпросния блог, в който се описваше много подробно какво представлява тага, какво представляват кодеците, кои браузъри какви кодеци поддържат и т.н.т. Съдейки по-първият пост, блога съществува от средата на март тази година  и написаните до сега 30 статии са направо фрапиращо много. Използват картинки, за да илюстрират по-добре примерите, а и много често има и реални демота, които може да видите. Дизайнът на блога е лек и изчистен като се концентрира много на написаното. Евала пичове!

2.PixelNinja

Само за името на блога могат да се дадат 10 точки начална преднина (не че ги броим). Цветен и приятен блог/фирмен сайт на Ивелин Георгиев (предполагам, че така се казва – във формата за контакти има посочен телефон, но не и име 🙂 ) Иво Иванов. Някои от статиите са копия и/или преводи от други блогове (какви ви казах – четем чужди блогове на максЪ). Въпреки това има и авторски статии, а и неавторските публикации са интересни и си заслужават вниманието.

3. DevStorming

"Блогът за уебмастъри" – те са си го казали авторите 🙂 Е, може би е по-скоро като "Социална мрежа за уебмастъри" тъй като има прекалено много статии от Fridaycode.net (Номер 1 в този списък), малко трудно откриваеми категории (всъщност не намерих такива), а и дизайна му куца. Въпреки няколкото очевидни недостатъка "блога" е прилично поддържан и ако не от други места, то поне него, може да разберете какво правят … хех, другите. Надявам се, че това затишие в авторските статии е временно и ще има нови в най-скоро време.

4. Designtohtml

Една от най-приятните изненади, на която се натъкнах, докато търсех материал за тази статия. Въпреки слабият дизайн, който предлага блога, информацията е поддържана сръвнително редовно. Стилът на писане се придържа по-скоро на ниво разговор между колеги в офиса, отколкото да се набляга да се обясни по-добре на незапознатия читател, но се разбира достатъчно добре. Има предимно авторски материали (казвам предимно, защото не успях да прегледам всички статии), което е огромен плюс!

5. IvanMark

Не разбрах дали блога се списва от Ivan или от Mark (joking), но който и от двамата да е, го прави доста агресивно (отново – писането на статии).  От април тази година до сега са написани над 30 статии! Някои от тях са свързани с живота на автора (ите), но все пак – 30 статии. Яхуу!

———-

Ако мислите, че и вашият блог или блогът, който следите трябва да е в този списък – моля, споделете го в коментарите с няколко думи описание какво ви харесва в него.

P.S.

6. Искам да знам

Няма нищо общо с технологиите, но блогът ме кефи тотално и затова си търсех повод да споделя линка към него. Много любим блог от българската блогосфера. Публикуват се преведени статии, но статиите са "Amazing!" или казано на български "страхотни"! Мистерии, Космос, конспирации, фотография – само го назовете и ще го научите. Може би единственият български блог, за който ще ме боли ако го спрат. Така че – недейте!

Categories
Статии

15-те най-добри безплатни решения за електронни магазини

Когато става въпрос за електронни магазини с отворен код има много решения, на които можете да се спрете. Тук имате възможност да прегледате 15-те най-добри възможности, които биха ви дали насока да изберете правилната за вас. Няма да ви лъжа – намирането на перфектната платформа на е никак лесно.

Всяка една от изброените си има своите предимства и недостатъци и е изградена, за да служи на определен тип потребители. Качването на продуктите и правенето на магазина по-точно ваш вкус е времеотнемаща задача, така че постарайте се да прегледате няколко платформи преди да направите финалният си избор.

1. Magento

Само погледнете списъка с клиенти на Magento и ще разберете какъв прекрасен софтуер с отворен код е! Samsung, The North Face, Stussy и Nespresso. Всички те използват Magento, за да захранват техните електронни магазини. Използва се от повече от 30 000 търговци и е най-бързо развиващата се платформа за електронни магазини. Трябва да заплатите, за да получите Enterprise версията, която е пълна с всевъзможни полезни допълнения, но Community версията, която е предназначена само за разработчици е безплатна за сваляне и използване.

2. osCommerce

osCommerce е напълно безплатна под GNU General Public License и съвпада много добре на нуждите на повечето потребители. Без никаква изненада, имайки предвид колко лесно е да се инсталира и настрои, тя е много популярна и има повече от 228 700 магазина, които се задвижват от нея. Толкова голяма популярност си има и своите недостатъци – прави по-трудно за вас да отличите вашият магазин от хилядите други. Ако искате да изпъквате над останалите, може да използвате някои от 5800-те допълнения, въпреки че някои са платени.

3. OpenCart

Не само че OpenCart изглежда чудесно, но е и много лесна за работа. Може да създадете неограничен брой категории, да продавате неограничен брой продукти, да приемате множество валути, да използвате много езици и да избирате от над 20 системи за плащане и 8 метода за доставка. Потребителски настроена е ( б.р. системата ), а също така и се грижи за добрият ви рейтинг в търсещите машини. Потребителите могат да оценяват и оставят ревюта за продуктите, които продавате. Не е толкова популярна като osCommerce, затова помощ и насоки за работа се намират по-трудно.

4. Spree Commerce

Spree е платформа за електронни магазини, с отворен код и е писана на Ruby on Rails. Използвайки системата на Spree за работа с разширения (extensions), вие ще имате възможност да промените вида на магазина си, по начин, по-който ще ви отличава от конкуренцията. Сред добрите възможности са над 50 системи за разплащане, една страница за checkout и специфична логика за таксуване, която би спестила много време и нерви на клиентите. Също така системата идва с вграден Google Analytics.

5. PrestaShop

PrestaShop е още един як и професионално изграден избор, който вие може да свалите, инсталирате и използвате напълно безплатно. Административната част ви дава пълна възможност да управлявате вашият бизнес (включително инвентар, поръчки, доставка и клиенти) в реално време. Плащанията се изпращат директно на вашата банкова сметка като се използват последните технологии за сигурност.

6. VirtueMart

VirtueMart, който е разработен да работи заедно с Joomla!, е една симпатична количка, с която потребителите веднагически започват да се чувстват конфортно. Тя не само че позволява на потребителите да купуват неща, тя им дава възможност да се създадат акаунт, да си добавят адреси и да имат достъп до тяхната собствена история. Множественни езици и валути, както и неограничени продукти и категории, също така се поддържат. 2.5 милиона хора са свалили VirtueMart и повечето от тях са доволни от резултатите.

7. Ubercart

Ubercart е създадена специално за хора, които продават предимно "виртуални" стоки като сваляване на файлове, регистрации за събития, достъп до сайтове и билети. Също както и VirtueMart, която е създадена, за да се интегрира в Joomla, така и Ubercart  трябва да бъде интегирана в Drupal. Drupal потребителите ще се чувстват много конфортно избирайки идеалните модули и теми, за да задвижат тяхният магазин, но ако не сте Drupal потребител, бих ви посъветвал да използвате друга система.

8. Zeuscart

Най-добрата страна на Zeuscart е потребителския интерфейс, който е богат, атрактивен, потребителски насочен и като цяло по-малко неприятен от останалите потребителски интерфейски (ПИ), които трябва да гледаме всеки ден. Направен е за малкия и средния бизнес и потребителите му биха могли да се възползват от SEO ориентираните връзки, картите за подаръци, отстъпките, шаблоните за email и финно определяне на цените (tier-pricing), което позволява да се намалят цените за големи поръчки.

9. Afcommerce

Ако искате да имате много, много, ама много опростен магазин, то Afcommerce е може би решението на за вас. Не изглежда много добре нито от страна на клиентите, нито от страна на потребителите (б.р. потребител е създаделя на магазина, а клиент е този, който използва магазина), но работи по предназначението си и е идеален за начинаещи. Има бърз и само на една страница checkout. Помощ за клиентите има почти нявсякъде във формата на popup-и, а акаунти за тях се създават автоматично спрямо поръчката.

10. Zen Cart

Лесна за инсталация, лесна за специфична настройка и лесна за управление, Zen Cart е перфектната платформа за тези, които искат резулатите без много щуране. Тя пристига с newsletter управление, купони за намаление, сертификати за подаръци и всички останали основни функционалности, които очаквате. Потребителите, могат да използват голямо количество допълнения, за да направят администрацията по-лесна. Прекалено многото допълнения, обаче, правят системата много накълцана и тове не е в нейн плюс.

11. SimpleCart js

SimpleCart (js) 2.0 не е вече само за Paypal. Сега тя работи и с Google Checkout. Може да добавяте, увеличавате, намалявате и премахвате бутони от вашата количка. Можете също така да пренареждате артикулите, променяте HTML таговете и да правите, каквото сметнете за добре, за да покажете магазина си в по-добра светлина. Не ви трябват бази данни, нито знания по програмиране. Забравете за тези главоболия.  Тази проста javascript базирана количка е по-малка от 20kb.  и може да я настройте за минути. Тя е лека, бърза, лесна за използване и ви дава възможност да я промените според вашият вкус. Всичко, което ви трябва да знаете е малко HTML.

12. Tomato Cart

Tomato Cart е новото поколение на електронни магазини с отворен код. Разклонение на osCommerce 3 като отделен проект.  Докато уеб проложенията стават все по-сложни, модерните технологии като AJAX и RIA предлагат значително подобрение в ползваемостта и правят взаимодействието между интернет интерфейсите по-бързо и по-ефективно.

13. CubeCart

CubeCart е страхотна! Интегрира се наистина много добре във всякакъв вид сайтове и изглежда професионално от клиентска гледна точка. CubeCart 3 е безплатна, а CubeCart 4 е премиум версия и струва 110 паунда. Има няколко значителни разлики между двете: CubeCart 3 има 3 скина, а CubeCart 4 – 5; CubeCart 3 има 4 стъпки, за да се направи поръчка, а CubeCart 4 – само 2. Потребителската регистрация е задължителна в CubeCart 3, но само препоръчителна в CubeCart 4 и още и още.  Препоръчвам да закупите CubeCart 4, ако възнамерявате да се занимавате сериозно. Хвърлете едно око и на CubeCart 3 преди да започнете, за да имате представа с какво се сблъсквате.

14. RokQuickCart

RokQuickCart е много, много проста количка за Joomla! Нейната простота, обаче, е както предимство така и пречка. Може да я инсталирате и настроите за минути, но липстват основни функционалности, които останалите системи в тази статията имат – за пример: приемат се плащания само през Google Checkout и PayPal. Въпреки това като цяло изглежда добре.

15. Store Sprite

Въпреки че е безплатна, Store Sprite предлага възможности, които обикновенно бихте ги намерили в платените версии на други популярни системи. Това включва точки за лоялност, коментари и рейтинг, съобщения при смяна на статус, следене на поръчката (order tracking), специални оферти, най-добри продавачи, акаунти на клиентите. Единственият недостатък е, че магазинът ви ще работи с много ясно отчетливо показване, че правата се държат от Store Sprite. Това ествествено ще се премахне, ако заплатите определена сума.

Източник (Source): Web Appers
Снимки: Web Appers