По една или друга причина не съм голям поддръжник на българската музика. Дали защото продукта не е достатъчно добър, дали защото аз не мога да го оценя, но е факт, че предпочитам добре известни и утвърдени метъл групи. По неведоми пътища обаче се запознах преди няколко години с Пламен Узунов – Пацо и неговата група Project Arcadia. С него станахме приятели, а аз слушах от време на време single-ите, а след това и дългосвирещия им албум – From The Deserts of Desire. Проектът, който вече е постоянна група, успява да разчупи стандартните представи за българска рок музика (разбирай трима до петима мустакати чичковци, които подрънкват на инструментите в тръст).
На 4 този месец (юни) Project Arcadia направиха концерт в клуб The Box, където представиха и видеоклипа към Shadows of The Night. В сайта на Metal Katehizis може да прочете малко повече информация как е преминало събитието, а тук ви предлагам възможност да видите клипа и малка галерия със снимки.
Българската прогресив група ЮВИГИ представи дебютния си албум „Сива пустиня“. Арена на събитието беше столичният клуб R.B.F., а присъствалите близо 100 човека, които преодоляха пролетния дъжд, бяха залети не с вода, а с професионализъм.
Едно от многото неща, които дърпат българските групи назад, е липсата на сериозно отношение. ЮВИГИ направиха всичко възможно да се справят с това и ефектът беше на лице. От избора на място, през фино направения „artwork” (покани, плакати, myspace профил и дизайн на албума), до прекрасните видеоклипове, които се прожектираха по време на тяхното изпълнение. Да, това са странични неща и най-важното за една група е музиката, която прави, но тези дребни детайли изпъкват и показват едно по-специално отношение към феновете.
Поводът, поради който се състоя концертът, беше промоцията на техния първи албум „Сива пустиня“. Албумът, чието ревю ще можете да прочетете по-късно на сайта ( б.а. ревюто е писано за Metal Katehizis ), се продаваше много ефектно от красиви девойки, а от музикалния пулт Кирил Янев (БАЛКАНДЖИ) с плътен глас подканваше присъстващите да се насочат към въпросните девойки.
Специални гости бяха други български дебютанти – OVERGAME. Шестимата музиканти показаха приятни ритми и силно желание за изява, но вероятно неопитността им бе причината звукът да бъде силно преекспониран, което пък попречи да добием правилна представа за тях.
Малко преди 22 часа или с други думи – точно с първия съдийски сигнал за началото на финала на Шампионска лига, ЮВИГИ се появиха в състав Явор Пачовски (клавири, вокал), Валентин Моновски (китара, вокал), Панайот Солаков (вокал, бас) и Спаз Генев (барабани). Без никакви приказки „великия хан“ започна своето пътешествие. Като приятен аспект към представянето на дебютните си песни, ЮВИГИ бяха решили да прожектират, на два екрена, кадри, концептуално свързани с албума. Сетлистът беше около 45 минути, колкото е и дължината на албума, но пък звукът беше на ниво и това кратко (за прогресив група) изпълнение беше качествено! Все пак присъстващите получихме и бис – една песен от предстоящата да излезе втора част на албума!
Ще завърша с думите на един приятел след края на концерта: “Вече има и друга силна прогресив група в България.”
“Without a warning. I’m a prisoner of love.” Ех, погуби се този човек с неговата любовна мъка. Не знам как става сутрин от леглото… Последното му творение “The Crest” е доказателство, че по-емоционален стил от рок/метъл музиката няма! Четиринадесетият студиен албум в кариерата на германския китарист Axel Rudi Pell съдържа много емоция, любов и чист, неподправен хеви метъл!
Любителите на прогресива могат да пропуснат албума с чиста съвест, а в този ред на мисли – и всичките му останали – стилът на Axel Rudi Pell не е мръднал от първия му албум (“Wild Obsession”) през далечната 1989 година. Формулата от последните албуми не се е променила. Първата песен “Prelude of Doom” е кратка прелюдия – предимно инструментална (все пак има гласове за фон). „Too Late” ще се хареса на любителите на бързите парчета с лесно запомнящ с текст и красиво китарно соло някъде по средата (формулата всъщност е ясна – сега остава и да мога да свиря като Axel ). „Devil Zone” не се различава много, но тук темпото е малко по-умерено. Същото темпо се запазва и в хита, според моето скромно мнение, на този албум, а по-точно „Prisoner of Love”. Откакто за първи път чух „The Crest”, солото и краткият припев “I hear you calling. Calling out my name. Without a warning. I’m a prisoner of love.” са се запечатали в съзнанието ми и не мога да спра да си ги тананикам. “Glory Night” е поредната прекрасна балада, където тандемът Johnny Gioeli и Axel Rudi Pell показва какво е нещастна любов чрез чисти вокали, меланхолична китара и пиано – за цвят. „Dark Waves of the Sea” е нов прочит на “Oceans of Time” (едно от безспорните попадения от дългата и славна кариера на Axel Rudi Pell). Последната композиция е “The End of Our Time” – тежка и мрачна песен, в която Johnny Gioeli показва завидните си гласови умения за пореден път.
„The Crest” е най-доброто, което са правили Axel Rudi Pell и компания след Shadow Zone (2002). Оригиналността никога не е била силната черта на виртуоза, но албумът е подходящ, ако някоя красива девойка ви е разбила сърцето или просто си обичате хеви метъла в неговата истинска форма. А за женската половина й остава да се наслаждава на Johnny …
