Category: Circle II Circle

Интервю на Маруш „Луци” Денчев
с Kasper Gram от Manticora

Kasper Gram е най-младият и най-новият член на датските прогресивни музиканти от Manticora. Изключително словохотлив, Kasper беше повече отзивчив даде интервю за българските почитатели на групата.

Маруш „Луци” Денчев:  Здравей, Kasper. Приготвяте ли се за турнето?
Kasper Gram:   Приключихме с подготовката. Тъкмо си идвам от последната репетиция в новото ни студио и съм много доволен от чутото, така че сме готови! Развълнувани сме доста, защото първият ни концерт ще бъде на родна почва, тук в Копенхаген. Имали сме концерти пред  5000 човека тук, но сега очакваме около 3000. Надявам се да направим един добър старт.

Какво е Manticora за Дания? Нещо като Gamma Ray, Helloween или Scorpions за Германия?

(Смее се) Няма как да се срaвни с тези групи. В Дания метъл музиката не е толкова популярна. По-известни  групи са  Mercenary, King Diamond, Royal Hunt, но като цял тук повече се слуша поп и рап.

Знаете ли нещо за България?
Знам, че имате отбор – Левски София, който загуби от FC Copenhagen преди няколко  години. Знам, че имате много красиви курорти по Черноморието …. Златни пясъци, Слънчев бряг и имате град на име Бургас. Знам го, защото сме кацали на летището там. Знам също така за Стоичков, че играеше в Барселона, Лечков. Вие сте бивша социалистическа държава и сега сте членка на Европейският съюз и НАТО. В общи линии това, което знае всеки средностатистически човек. Аз съм най-oсведоменият за вашата държава в нашата група ( смее се ).

Какъв ще бъде setlist-ът ви? Постоянен ли ще е или ще го променяте по време на  турнето?
По принцип ще свирим само 7 песни, като в някой държави ще свирим 6. Не сме много сигурни колко точно ще свирим в България. Това турне не е промоция на албум и е само за нашите фенове. Затова мислим да извирим две песни от първият ни албум и след  това по една от останалите ни албуми.

Не е ли малко досадно да свирите всеки път едно и също – отново и отново?
В един момент когато си на турне и то продължи над два месеца и когато свириш пълен setlist  започва да става леко досадно, наистина. Когато сме на сцената ние сме изключително радосни от този факт.

В последният момент отменихте концертът си в Париж. Защо?
(Смее се) Причината няма да я спомена, но така ще имаме повече време да остане в Германия и да пием от тяхната хубава бира.

Кое е било най-голямото или най-доброто турне, на което сте били?
О, това определено беше турнето ни през 2004-та когато свирихме заедно с бразилците от Angra. Получи се много хубаво турне и имаше места, като Мадрид и Барселона, на които сме свирили пред  10 000 човека.

А най-лошото? По-скоро от техническа гледната точка?
Сещам се за два случая. Единият беше в Мюнхен, Германия където свирихме пред само 7 човека. Беше ни много тъжно. Другият случай, за който се сещам, беше с Jon Oliva’s Pain, където пред 2000 души ни се разпаднаха барабаните и трябваше да спираме, за да ги оправим. Но не зависимо дали сме пред 50 или 2000 ние винаги се стремим да свирим на 100%.

Кои са ти любимите групи? От кои групи си черпил вдъхновение?
Голям фен съм на Helloween. Бил съм на техни концерти повече от 10 пъти. Имам снимка с Маркус когато съм на 10 години ( б.а. Kasper е на 29 години в момента ) и тя стои на desktop-а на мониторът ми. Също така харесва много Gamma Ray, Blind Guardian,  Iced Earth, Symphony X, Dream Theater. Няма как да пропусна Iron Maiden, разбира се. Като малък свирих в Iron Maiden джем банда. Веднъж се срещнах с Bruce Dickinson и си взех автограф от него. Имам и снимка Adrian Smith. Мисля че съм видял всичките си любими групи достатъчно пъти ( Iron Maiden -5, споменах за 10 пъти на Helloween, близо толкова и на Gamma Ray ), за да твърдя че това наистина са моите любими групи и не изкагарям от желание да ходя на други ( смее се ).

Споменаваш Helloween – ти си техен фен от малък. Били ли сте на турне с тях и какво беше чувството да си до идолите си?
Manticora отваряше на Hellish Rock Tour ( Helloween + Gamma Ray ) в Америка. Ние бяхме част от това турне и за нас беше огромна чест и възможност. След краят на концертът отидох при  тях и им казах, че ги слушам от десет годишен, а те почнаха да се смеят. Изпихме няколко бири и си поприказвахме. Това беше една от най-великите нощи в животът ми … да, една от най-великите.

Какво мислеше семейството ти когато започна да се занимава с рок музика?
Майка ми и баща ми бяха много горди с мен. Всъщност баща ми, който също е музикант, ми купи първата бас китара на осем годишна възраст. Интересен случай беше преди години когато бях роуди на концертър на Alice Cooper, а майка ми стоеше в публиката с тениска на Manticora. Семейството ми винаги ме е подкрепяло. Всъщност аз не съм само музикант, а си изкарвам прехраната по друг начин. Работя на половин ден с малки деца от 6 до 10 години – играем футбол, голф, тенис. Те знаят,  че свиря в рок група и се опитват да ми подражават. Преди няколко дена разбраха, че заминаваме на турне и те бяха „Ооо … не отивай! Не ни оставяй! Искаме да дойдем с теб”. Децата са големи сладури.

Как празнувате празниците в Дания?
Последните две години всъщност живеех в Америка, защото бившата ми приятелка беше от там, така че скоро време не съм празнувал в Дания. Но както всяко обикновено семейство – събираме се цялата фамилия, особенно за Коледа, когато е задължително. Иначе за другите празници с приятели – доста често празнуваме с групата. То и те сами семейство вече на мен ( смее се).

Вие ще отваряте на Circle II Circle. Вие сте група с повече опит и стаж от тях. Не е ли малко странно това?
(Смее се) Наистина те имат по-малко албуми от нас, но са изключително отдадени музиканти. По-възрастни са от нас и ние много ги уважаваме. Мисля, че тяхната музика говори сама за себе си и те са заслужили успехът си. Нямаме нищо против да отваряме за тях.  Те са професионалисти и велики хора. Няма никакво завиждане.

Какво е бъдещето от тук за Manticora?
В момента искаме да започнем и завършим успешно турнето. След това се прибираме в Дания и си правим почивка от няколко седмици. След това започваме работата по новият ни албум. Ние даже имаме вече песни за него. Есента също имаме няколко фестивала, които трябва да посетим – предимно в Германия. Планираме да издадем новият ни албум в началото на следващата година, след това ще сме на турне в Америка, което ще се пренесе по-късно в Европа.

Как би описал вашата музика на едно малко дете?
(Смее се) На едно малко дете наистина няма да мога. Имам четири годишен племенник, който ме следва по петите и постоянно се прави, че свири на китара. Спред мен ние свирим по-интелектуален метъл. Не сме така първични като Helloween, например. Нашата музика е следващото ниво, но много малко хора знаят за нас, а имаме цели шест албума вече.

Напоследък се носят много слухове за предполагаемо събиране на Savatage. Какво мислиш по въпроса?
Да си призная честно – не съм голям фен на Savatage – приятелката ми се опита да ми ги пробута. Нямам някакъв момента в животът ми, който да свързвам с тяхната музика толкова дълбоко.  Мога веднага да спомена Hall of the mountain king и Edge of Thorns. Повече съм запознат с работата на Зак от Circle IICircle и Jon Oliva’s Pain и мога да кажа, че и двамата са големи пичове. С две думи – евентуално тяхно събиране няма да ми повлияе по никакъв начин. Бих искал Helloween да се съберат в оригиналният си състав с Kai Haisen, но това няма как да стане.

Какво би казал на една тълпа от хора, която трябва да я убедиш да дойде на вашият концерт?
Manticora е сравнително млада и изключително енергична група. Нашият вокалист Lars е източникът на тази енергия на сцената, защото не спира да се мята – също като Bruce Dickinson. Много сме магнетични и няма да съжалявате ако дойдете на нашият концерт.

Припомням за пореден път, че Manticora ще свирят със Circle II Circle на 17 май в клуб Blue Box. Билети може да намерите в разпространителната мрежа на Eventim.

Б.А. Това интервю нямаше да се случи, ако не беше приятелката ми Криси. Благодаря ти!