Напоследък г-н Трифонов е постоянно из пръстите ми, но аз никога не съм крил, че харесвам и одобрявам това, което прави – шоу, формати, музика, социална ангажираност. Въпреки, че ме уволни, аз не преставам да го … харесвам ( явно не мога да измисля друга дума ).
За какво става въпрос този път. Слави имаше беседа, не лекция, в Технически Университет – София, със студенти от университета. Официалното заглавие беше “пролетно почистване”, но на всички им ставаше ясно какво се крие зад тази метафора – ще говорим за политика, нашите виждания за бъдещето на България и какво можем да направим. Г-н Трифонов дойде в точно уреченият час и без много да увърта обясни за какво е дошъл.
Ясно е, че ние младите хора, сме бъдещето на България и очевидно, че ние трябва да направим нещо. Слави е идеалист и за пореден път се опитва да направи нещо за собствената си държава – нещо, което трябва да правят други хора, а той да прави програми, които да забавляват хората. За мое, наше и всеобщо съжаление, тези, които трябва да го правят, се крият зад партии и организации и прехвърят топката от една инстутуция на друга. Всъщност, не знам дали трябва да употребявам изобщо думата “институция”, защото “институцията” е форма, която управлява и се грижи за общесвеният живот. Посочете ми една институция в България, към която може да се обърните за помощ и съдействие?
Аз нямах смелостта да изкажа публично мнението си по въпроса или по-скоро то се формулира след като други изказаха своето. И може би това е проблема на повечето българи … нямаме мнение и не сме социално ангажирани. Обичаме да си пием биричката, да гледаме поредният слаб мач от родното футболно първенство и след това да прекараме три паметни минути в леглото със жената – опитвайки се да покажем, че поне едно място управляваме. Слави и преди го е казвал и сега пак затвърди – не трябва да казваме “ние”, а да персонализираме нещата със “аз”. “Аз искам това”, “аз ще направя това”. След като човек е казал нещо пред хората и има малко доблест и чувство за отговорност – нещата може и да се случат както ние искаме.
Какво всъщност искаме ние? Искаме в държавата да се спазват законите – да се преминава на зелено ( не само автомобили, но и пешеходци ), когато е извършено нарушение компетентните органи да се намесят веднага и своевременно да отстранят проблема.
Но то всичко е въпрос до манталитет. Слави разказа интересна случка, която му се е случила във Франкфурд, Германия. Стои си на пейката в зоопарка, взема едно листо, свива го на топче и го хвърля на паважа. Няколко минути след това минава германец, взима листото, изсумтява “кой е оставил това тук” и го хвърля в кошчето за буклук. Замислете се дали вие или някой около вас би го направил това?
Все пак основна тема беше и провежданата от него и екипът му подписка за промяна на парламентарната система ( дано да се изразявам правилно ), чрез референдум. За съжаление само 65 000 човека са се подписали. Дали затова е виновно мисленето ни “Ами то това какво ще промени?” Аз също мисля така, че това нищо няма да промени и от групово избиране на маймуни – ще избираме персонални маймуни. … Ох, в сложна сфера се забърках. Както и да е – аз се подписах и се надявам с това поне малко да съм помогнал на г-н Трифонов в поредният негов опит да промени системата.
А какъв е моят метод за промяна? А какъв е твоят?
