Category: Без коментар

В българското интернет пространство се намират няколко ( аз поне на два съм попадал ) сайта за “online изповед”. Идеята е проста – влизаш в сайта и ако имаш нещо, което човърка съвестта ти, имаш възможността да се “изповядаш” като публикуваш своят проблем. Всичко звучи чудесно, ако не се замисли човек какво точно е изповед. Моето определение за изповед е споделяне с близък човек или човек, на който можеш да се довериш, че ще ти запази в тайна твоето признание.

Какво точно се получава? Публикувайки своето признание то става достояние на хиляди хора – хора, които не познаваш т.е. от изповед се превръща в съобщение за масмедиите. А тъй като има и хора, които злоупотребяват с получената трибуна – изповедта става хвалба.

Създателите на сайта са оцелили добре нишата си – хората обичат да знаят какво правят другите “тайно”. Дали съседът пребива жена си когато се напил като свиня, дали младата булка на брата на баджнакът ти му изневерява с доведеният син на майката на зет ти, дали някой се пръска от яд, че ти имаш пакет вафли повече отнего. Те го знаят добре и правят всичко възможно да е по-удобно на посетители на сайтът им да четат по-удобно. Има си категории, но за съжаление няма търсачка. Тюх да му се невиди!

По-лошото не е, че някой ни лъже в услугата, която предлага, а това че има хора, които се вълнуват от това!

Напоследък г-н Трифонов е постоянно из пръстите ми, но аз никога не съм крил, че харесвам и одобрявам това, което прави – шоу, формати, музика, социална ангажираност. Въпреки, че ме уволни, аз не преставам да го … харесвам ( явно не мога да измисля друга дума ).

За какво става въпрос този път. Слави имаше беседа, не лекция, в Технически Университет – София, със студенти от университета. Официалното заглавие беше “пролетно почистване”, но на всички им ставаше ясно какво се крие зад тази метафора – ще говорим за политика, нашите виждания за бъдещето на България и какво можем да направим. Г-н Трифонов дойде в точно уреченият час и без много да увърта обясни за какво е дошъл.

Ясно е, че ние младите хора, сме бъдещето на България и очевидно, че ние трябва да направим нещо. Слави е идеалист и за пореден път се опитва да направи нещо за собствената си държава – нещо, което трябва да правят други хора, а той да прави програми, които да забавляват хората. За мое, наше и всеобщо съжаление, тези, които трябва да го правят, се крият зад партии и организации и прехвърят топката от една инстутуция на друга. Всъщност, не знам дали трябва да употребявам изобщо думата “институция”, защото “институцията” е форма, която управлява и се грижи за общесвеният живот. Посочете ми една институция в България, към която може да се обърните за помощ и съдействие?

Аз нямах смелостта да изкажа публично мнението си по въпроса или по-скоро то се формулира след като други изказаха своето. И може би това е проблема на повечето българи … нямаме мнение и не сме социално ангажирани. Обичаме да си пием биричката, да гледаме поредният слаб мач от родното футболно първенство и след това да прекараме три паметни минути в леглото със жената – опитвайки се да покажем, че поне едно място управляваме. Слави и преди го е казвал и сега пак затвърди – не трябва да казваме “ние”, а да персонализираме нещата със “аз”. “Аз искам това”, “аз ще направя това”. След като човек е казал нещо пред хората и има малко доблест и чувство за отговорност – нещата може и да се случат както ние искаме.

Какво всъщност искаме ние? Искаме в държавата да се спазват законите – да се преминава на зелено ( не само автомобили, но и пешеходци ), когато е извършено нарушение компетентните органи да се намесят веднага и своевременно да отстранят проблема.

Но то всичко е въпрос до манталитет. Слави разказа интересна случка, която му се е случила във Франкфурд, Германия. Стои си на пейката в зоопарка, взема едно листо, свива го на топче и го хвърля на паважа. Няколко минути след това минава германец, взима листото, изсумтява “кой е оставил това тук” и го хвърля в кошчето за буклук. Замислете се дали вие или някой около вас би го направил това?

Все пак основна тема беше и провежданата от него и екипът му подписка за промяна на парламентарната система ( дано да се изразявам правилно ), чрез референдум. За съжаление само 65 000 човека са се подписали. Дали затова е виновно мисленето ни “Ами то това какво ще промени?” Аз също мисля така, че това нищо няма да промени и от групово избиране на маймуни – ще избираме персонални маймуни. … Ох, в сложна сфера се забърках. Както и да е – аз се подписах и се надявам с това поне малко да съм помогнал на г-н Трифонов в поредният негов опит да промени системата.

А какъв е моят метод за промяна? А какъв е твоят?

Ех, знам, че ще си навлека много паразитни посещения, но няма как да не спомена за сънят си 🙂

Та сънувах снощи, че съм сред екипа на Слави Трифонов .. какво правех и аз не знам, но знам, че бяхме на някаква полянка, а до нас – горичка. Из цялата поляна бяха пръснати хора – явно снимахме нещо. Явно бях пил нещо в повечко, защото на 2-3 пъти ходих по малка нужда в горичката и някъде по декорите също. Из цялата тази суматоха някак си правих секс с една от балерините му върху батут.

Но ето, че неизбежното се случи и Слави ме викна при себе си. Започна да ми говори обичайните си неща за мирогледа си .. ала-бала и стигнахме до същината. Пита ме – “Защо съм пикал върху декорите?”, а аз смело отговорих – “Ама аз и в горичката, а това си е класика!”. Не оцени чувството ми за хумор, но направи съркастична забележка, че съжалявал, че съм правил секс само с една от балерините му.

“Трябва да прекратим взаимоотношенията си”, каза той. “Благодаря Ви предоставената възможност за изяява”, казах аз. Поклоних се и напуснах полянката. И след това се събудих.

Като се замисля – с пълно право ме уволни 😀

Не е имало формат, който да правиш Слави и екипът му и аз да не съм го гледал ( освен с някакви острови имаше нещо … ). Бягство към победата не прави изключение. До момента, за четирите кастинга и снощното предаване, съм се смял повече отколкото през цялото предаване на Шоуто на Слави. Изключителни образи са всичките участници – има спокойни, има импулсивни, има млади, има възрастни, има красиви има и не чак толкова красиви. Хехе … симпатяги са всичките 🙂

Не мога да си определя фаворити – т.е. хора, на които бих заложил, че ще спечелят съзтезанието, но си имам любимци. Е, няма да плача, ако отпаднат, но със сигурност ще ме е яд и малко ще ми липсват. Това са: Галин Борисов и Филипа Петкова, Симо Атанасов и Елена Георгиева. Пожелавам им успех.

Искало ли ви се е някога да носите такива? Поне за малко? Не? Хех .. да, цветно всичко е по-хубаво. Поне не пръв поглед. Виждате по руменяването на бузите на приятелката си като й кажете, че я обичате, виждате зеният цвят на сфетофара и знаете, че е безопасно да пресечете, виждате красивите пейзажи в близката градинка …

Всъщност това са неща, които възприемаме за даденост. Изобщо не се замисляме защо виждаме цветно и дали наистина виждама цветно. Ами ако всичко е оптична измама? Грешка на генният код от хиляди години насам и всъщност червеното е зелено, синьото е жълто, а оранжевото е лилаво?

Какво ще стане, ако тази снимка ….

… всъщност трябва да я виждате така?

Или така?

Цветовете са доста лъжливо нещо. Бихме могли да хванем предмета, да го почувстваме, да разберем формата му и да се убедим, че кубът е куб наистина, а острието е острие. Но откъде сме сигурни, че зеленото е зелено?

Идеята за черно-белите очила се роди точно от такива мисли. Дори и да се лъжем за черното и бялото и вариациите на сивото, поне в компютърният свят са 256. А колко реално цвята може да възприеме човешкото око? Така и не намерих точен отговор. Различни източници твърдят от 4 хиляди, през 35-50 хиляди, 10 милиона, та чак до 100 милиона. Който и от отговорите на въпроса за цветното възприемане на човешкото око да е верен, шансовете да бъдем “излъгани” са в пъти повече.

Вижте тази снимка.

Виждате същото както и на горните три, нали? Гора и езеро.