Един път е прецедент, втори път е рецидив. За втори път ми се случва да объркам транспорта, с който ще пътувам. Бива да съм заблеян, ама чак пък толкова …
Първият път беше преди две години, когато се връщах от Каварна ( след чудесният концерт на Gamma Ray ). Качих се във влакчето от Варна за София, пуснах си З-Рок, хапвах си мазна баничка, пийвах си бозичка и си четях някаква книга, която не помня вече коя беше. По разписание влакът трябваше да тръгне в 7:40, а в 7:35 беше безлюдно празен, но си помислих, че просто няма пътници толкова рано. Уви … в 7:40 моят влак, влакът в който трябваше да бъда потегли, а аз го изтегледах от съседната композиция. Веднага скочих и попитах наблизо минаващият кондуктор в какъв влак съм се качил и се оказа, че съм във влака Варна – София, но който потегля в 10:00. Ех, да се еба. Добре, че беше заместник-началник гара и ми завери билета за следващият възможен трейн към София. Просто се върнах в старото си купе, напсувах предишният обитател, че е оставил толкова кори от баница по пода и .. май заспах 🙂
Днес се случи за втори път, но сега беше с автобус. Трябваше да се кача в 280, но не обърнах никакво внимание кой автобус дойде на спирката ( до Фантастико в Студентски Град ). И пак най-спокойно си седнах на мястото и секунда преди да продупча билетчето си ми дойде една мисъл “Ами ако не съм в правилният автобус. Я да видя на къде ще завие”. И тук пак “уви” – зави наляво. На следващата спирка слязох и пак се върнах от там където тръгнах.
Два леки транспортни инцидентента, но показват, че човек винаги трябва да си събира акъла когато пътува. Следващият път ще направя подобно нещо със самолета от Зимбабве. Дано зимата там е мека ….