Categories
Без коментар Статии

Софийски градски транспорт

Прибрайки се днес след поредният ми неуспешен опит да се добера до касите на банка ДСК, аз реших да се прибера с митичният автобус номер 88. За хората, които не са от София, трябва да спомена, че този автобус идва на високосна година, но за сметка на това поема огромен маршрут от Дружба, през Младост, Дървеница, Дианабад, Лозенец, та чак до Хладилника. Оставяйки фактът, че автобусът не е един най-редовите ще се спра на една случка, която много добре описва манталитетът на българите и не е трудно да си отговорим на въпроса, защо “аджеба” Европейският Съюз ни спря 220 млн. евро.

Когато съм в автобус обичам да пътувам прав – аз не съм много малък по размери и така имам по-голяма свобода. Неволно или не, бях застанал до една възрастна дама с балтон, тъмни очила и кожена чанта – жена, която е над средната класа. Въпросната дама, която се качи след мен, седна на седалката, на която по стар софийски обичай беше оставено билетче от предишен редовен пътник – трик, който използваме всички, за да минем “по-тънко”. Нейният събеседник също намери такъв билет, но той започна да се осъмнява във валидността му. Тогава жената започна да разказва случка как преди известно време се качила в автобус ( 280 мислила, че бил ) и освен на нейната имало билетче и на съседната седалка. Тогава на седалката до нея седнала друга жена, която смачкала използваният билет и си продупчила нов – нещо, което трябва да правим всички. Коментарът на дамата, за която ви разправям, бе “Бях силно възмутена – как е възможно такова нещо. Да си продупчиш нов билет, кото можеш да използваш стар”.

Случката е повече от безобидна, но показва какво е отношението на нас българите – гледаме да минем на аванта, и когато някой се опита да ни покаже как трябва да се прави, ние хвърляме огън и жупел по него. Тук бяха “спестени” 2лв., които при два милиона население на София ( сигурно са и повече ), оставят много сериозна дупка в бюджета на Софийска Компания за Градски Транспорт.

Автобусите са в ужасно състояние ( 88, 413, 305, 76, 75 ), не се отопляват, ако завали дъжд навън то задължително ще завали и в автобуса, много често се чупят на оживени булеварди, закъсняват, не са редовни, доста пъти не спират на по-малките спирки, на които няма хора, не винаги в автобуса се продават билети от шофьора, има по 6 човека на квадратен метър …. проблемите нямат край. Представете се на мястото на шофьора на 94 – след като влезе по Симеоновско шьосе през целият си път до Ректората и пак обратно през бул “Евлоги Георгиев” до връщането му в Дианабад – през цялото това време автобусът е в задръстване и се кара на “първа – спирачка, първа, втора – спирачка”. Ужасно е! Както за водача, така и за пътниците.

Спирам до тук! Темата няма край. Лично аз използвам карта за всичките линии със студентско намаление и ми излиза точно 17лв. на месец. Съветвам ви и вие да си направите такива.

3 replies on “Софийски градски транспорт”

Не си дупчим билет всеки път, защото просто услугата им не струва толкова. Не всички можем да бъдем студенти, нали знаеш? Но картата е добра идея, за човек който може да си го позволи (разбирай жена му не му прибира всяка стотинка).

Аз не съм против системата с оставянето на билетчетата. Не ми хареса възмущението на жената, че някой друг прави правилното нещо в случая.

Правилното нещо в случая е билетчетата да струват по 50 стотинки. Всичко останало са различни начини за справяне с положението. Колкото до възмущението, да се възмущава колкото иска. Ти пък можеш да не я слушаш.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.