Последният джангър

Ето го и краят на последният концерт, на който ходих – Балканджи, Remember Twilight, Exciter, Haggard.

Чудя се и аз как да започна … Напоследък все ходя сам по концерти, но този път успях да придумам един приятел да дойде с мен, тъй като му казах, че Балканджи и Haggard ще му харесат ( и както се оказа по-късно не сбърках ). Може би, защото съм прекалено доверчив пак реших, че концертът ще започне навреме – нъцки. 18 и нещо бяхме пред Blue Box Club, но концертът започна пак с два часа закъснение. И пак заради проблеми с предвижването на групата!

Балканджи

Единствените българи тази вечер излязоха първи, но оставиха впечатления в мен за цялата вечер, а може би и за повече. Групата излезе облечена в костюми ( до сега не бях ги гледал и може това да им е стилът ), стегнати и спретнати, а между 7-те мъже се прокрадваше една красива девойка, която свири първата песен на трумпет и изпя последната песен Змей, която всъщност е от новият албум на групата. Изпълниха любимата ми тяхна песен – Самодива и върнаха в мен надеждата, че в България може да е прави модерен рок. Продължавайте в същият дух момчета!

Remember Twilight

Германска му работа 🙂 Повечето от любимите ми групи са от там. Gamma Ray, Helloween, Edguy, Dreamtide … но тази какафония има още доста да поработи и има шанса никога да не попадне там. Две цигулки ( управлявани от две невероятно красиви девойки ), кларинет + класическите китара, бас и барабани. И всичко това би било чудесно, ако не беше вокалиста, който пееше на немски ( германски ) език и … абе не ми хареса. По-късно в пазуата имах щастието да се запозная с кларинетиста и цигуларката. Готини хорица, но музиката им не е по мой вкус.

Exciter

Headliner-ите на вечерта ( едни от ). Никога не бях ги чувал до сега и няма да ги слушам повече. Защо? Имат невероятен вокалист Kenny Winter с прякор “Metal Mouth” и Бога ми с пълно право. Какъв глас! Не харесвам този стил пеене, но … Бога ми! Ако имате възможност – отидете на живо да чуете няколко песни изпълнени от него. Бандата свири дълго и бързо и след четвъртата песен просто ми писнаха и останах с впечатлението, че слушам едно и също. Успях обаче да се докопам до сетлист даден ми от самият Kenny – йей!

Haggard

Заради тези пичове отидох, но не знаех, че повечето са “пички” ( ако това е прекалено груб израз – пракрасни жени по-добре ли е? ). 16 човека – нека се опитам да си припомня какви бяха – 2 вокалистки, 2 вокалиста, 1 китарист, 1 басист, 1 барабанист, 1 перкусионист, 1 челист, 3 цигулара, 1 пианист, 1 мацка, която в момента не мога да се сетя на какво свиреше и един Asis ( чак сега разбирам защо публиката скандираше Азис 🙂 ). Имаше известен проблем с озвучението и тъй като те са германци и известни перфекционистти проверката на звука отне … абе много време. Това би ме подразнило по принцип и особенно когато действието се развива към 1 през нощта … но се получиха много, много ценни и добри базици между бандата и публиката ( включително и няколко подвиквания от моя страна, които бяха добре оценени от публиката 🙂 ). Всичко прекрасно, всичко великолепно – концертът започна и … пак бързо останах с впечатление, че свирят едно и също.  На половината на тяхното изпълнение, а може би и малко по-рано си вдигнахме шапките и се прибрахме с денонощният 94 ( да се свети името на софийски градски транспорт ).

И последно – влюбих се в Susanne Ehlers. 🙂