Покрай зъбните ми проблеми пак трябваше да гоня влака за Павликени. Изминалата седмица беше много тежка – много работа и безсънни нощи, които ме скапаха. Затова реших през четирите часа от София до Павликени да поспя малко. Влакът беше претъпка и добре, че имах запазено място иначе щях да седя прав и щеше да е мъкааа. Настаних се, пуснах си малко In Flames и … заспах.
Някъде към Мездра се събудих от група хора, които замениха старите ми съпътници. До мен седна една добре оформена в гръдната област девойка. Естествено си избрах друга позиция в седалката, така че да имам добър изглед към красивата гледка. Шпионското ми дебнене с едно око не продължи дълго и заспах пак доволен …
След известно време пак се събудих. Знаейки какво има до мен, инстинктивно погледнах и … ужас – имаше цици, но те бяха нечиий други. Не че бяха лоши и те, но все пак … дами, моля ви. Това беше повратна точка в моето пътуване и докрая се стремях да правя всичко друго, но да не попадам в същият “цици” капан :).
Отделно от тази иначе приятна случка, с моето пристигане в Павликни донесох само беди на съгражданите си. Първо вчера имаш земетресение, но като знам часът, в който е започнало – 14:32 и взема под предвид сядането на първата “мъчителка” до мен, мисля, че знам кой е стартирал земетръса.
Тази сутрин – сняг на парцали. Утре сигурно жаби ще падат от небето, затова се омитам и се връщам в София да сея смърт, болести, бедствия и заплахи.