Като дете на дигиталната епоха, аз съм израснал с американски филми, касоразбивачи – “Индиана Джоунс”, “Джурасик Парк”, “Ричи Рич” и десетки други ленти, които показват могъществото на американската нация и умението им да правят “касички” от не чак толкова интересни истории. Българското кино за мен беше смътно известно най-вече с “Таралежите се раждат без бодли”, “Войната на таралежите” и “Кит”. Малък съм бил, но съм виждал, че лъскавата обложка привлича повече внимание. Когато преди няколко седмици отидох на кино, за да гледам поредния американски екшън и видях рекламата на “Мисия Лондон“, спогледах другаря ми и казах: “Nice, а? Това трябва задължително да го гледам!”.
И ето че дойде деня, в който го гледах! Нямах търпение – бях гледал трейлърите, бях разглеждал оскъдния сайт на филма и присъединил към групата им във Facebook. От коментарите, които четох преди заветната кино нощ, разбрах че “Мисия Лондон” е на доста успешна мисия да подмине Аватар по посещаемост в българските кина – очевидно се харесва или поне има огромно любопитство, но също и че има много хора, които си казват “Ооо … български филм? Не ми го хвали. Предпочитам да гледам Сблъсъка на Титаните”.
“Мисия Лондон” ни въвлича в абсурдния живот на българското посолство в Лондон и задачата на българския посланник Варадин ( Юлиан Вергов ) да изпълни амбициозния план на съпругата на Президента на България Деворина Селянска – да направи представление пред кралицата на Англия! Сами се сещате, че подобна идея е намислима и реализирането й води до доста комични ситуации. Добавете към тях и няколко сметкаджии на дребно като Баничаров ( Любомир Нейков ) и няколко десетки патици и можете да сте сигурни, че ще се смеете от сърце.
Качеството на лентата е добро и то не само за “българските стандарти”. Личи си, че огромния списък със спонсори на филма не са само на хартия, а са похарчили добра сума пари, за да се постигне добър продукт. Well done!
2 replies on “Мисия Лондон – Мисията изпълнена”
Според мен, сравнително високата гледаемост /за българските мащаби/ на “Мисия Лондон” се дължи не на художествените качества на този филм, а на добрия МАРКЕТИНГ. Защо? Защото никой не се е сетил в последните 10 години, или ако се е сетил, все пак не е направил филм-комедия. Комедията е жанр, колкото тъп и първосигнален, толкова и харесван от много хора, особено в България. “Мисия Лондон” не е моя тип комедия, прекалено се пародира, прекалено издиша на места и т.н. Лично аз харесвам френския тип комедия, образци от която намирам за най-добрите комедийни филми в световен мащаб. Но така или иначе, известният успех на “Мисия Лондон” в България, според мен, се дължи на добрия МАРКЕТИНГ, вложените много пари /за български филм/ и масираната реклама, в която са хвърлени също много пари, както и многото медийни партньори, в това число много гледаната телевизия bTV. Без всичко това, “Мисия Лондон” щеше да мине и замине по екраните с ограничен зрителски интерес. Ще бъде интересно дали “Мисия Лондон” ще може да си възвърне вложените пари за направата на филма, както и за PR и рекламната кампания. Дано да успее. Но въпреки известния касов успех, филма не притежава сериозни художествани качества и е доста посредствено направен.Така мисля поне аз, това е моето мнение.
Когато се парадира с касов успех на български филм, все пак трябва да се има предвид, че една българска комедия от 1982 г., се превърна във филмов хит за всички времена в България. И това е филмът на големия български режисьор Людмил Кирков – “Оркестър без име”. Филмът, направен през 1982 г. , се радва на огромен успех, както на времето, така и сега! Дали “Мисия Лондон” би имала такъв зрителски и касов успех в продължение на 28 години? Не, според мен! “Мисия Лондон” е доста семпъл филм. Похвални са все пак опитите да се възроди българското кино и да се правят български филми. Но не е нужно само желание – трябва и талант! Все пак, както сме чували – “Количеството поражда и качество”.
Дано да е така!
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B8%D0%BC%D0%B5
Според мен, “Мисия Лондон” е доста слаб филм. Няма художествена стойност и известният му касов, но не творчески, успех, се дължи на това, че филма разчита на факта, че българинът не си обича политиците и изобщо не обича нито богатите, нито управляващите. Това първосигнално нещо е заложено явно в маркетинговата стратеги…я на филма, с което той печели известен касов успех. Плюйте политиците и филма ще се глада. Да ама това е тъпо! Защото знаем, че както има хора всякакви, така и има различни политици и не всички са като тези, които визира филма.
Къде се крие разковничето в известният касов, подчертавам – само известен касов успех, съвмерим само в България, на “Мисия Лондон”. Според мен, в многото хвърлени пари! 1. “Мисия Лондон” е българският филм с най-голям бюджет. Второ – хвърлени са страшно много пари в PR и реклама. Трето – филма разчита на първосигналното чувство на българина – “след като се плюят политиците и българските дипломати – това ще се хареса на масите”. Само че това е много плоско съградена маркетингова стратегия. Филма е съшит с “бели конци”, както се казва. И е доста елементарен и лошо направен в кинематографично отношение.
Малко некоректно е да се сравняват “Аватар” и “Мисия Лондон” ! Или “Троя” и “Мисия Лондон”. Разликата е в светлинни години, в пъти повече в полза на “Аватар”, както в технологично отношение, така и в замисъл, монтаж, операторска работа, актьорско присъствие и режисура. Нещо повече,някои хора си мислят, че е успех нещо, което все пак се е гледало на български екран. Но тук, продуцентите на “Мисия Лондон” не отчитат факта, или просто не искат да го признаят официално, че “Аватар”, “Троя” или който и да било от филмите, имат многократно по-голяма посещаемост в световен мащаб и многократно по-големи приходи за един уикенд, или за цялото си разпространение, отколкото нашия “Мисия Лондон”. Не е коректно да се пише и да се сравняват “Аватар” или “Троя” с “Мисия Лондон”. Жалки са приходите от 300 000 лева за един уикенд, сравнени с милионите в долари, направени за един уикенд от “Аватар”.
ОТНОВО ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗБИВАМЕ БЪЛГАРСКИ КОМПЛЕКСИ СЪС СРАВНЕНИЕТО “МИСИЯ ЛОНДОН” – “АВАТАР” ИЛИ “ТРОЯ”. Нека да сравняваме “Мисия Лондон” по-скромно, с някой български филм от последното десетилетие например! “Аватар” и “Троя” са много “голяма лъжица” за екипа реализирал “Мисия Лондон”. По-полека го давайте!
Нашият филм “Мисия Лондон” е поредният български тесногръден опит да се направи нещо. Не отричам, че има сръчно заснети епизоди и че екипа е положил доста труд и усилие. Но оправдано ли е това усилие, след като отново се задълбаваме в една съмнително смешна и най-вече тясно – българска история, която би развълнувала и то под въпрос, само някои от нас – българите. Нещо което би било смешно само на нас българите. Така не се прави филм за световния пазар. Освен това продуцентите на филма са хвърлили сумати пари в реклама за българския пазар. Толкова много реклама, че чак става досадно. Логично е тази масирана реклама, PR и толкова много спонсори и медийни партньори да вкарат зрителите в залите веднага след премиерата. Но много скоро аз прогнозирам, че зрителите на “Мисия Лондон” ще намалеят драстично. Ще намалеят драстично, защото филма е малко по-добър от посредствен. Но пак си остава посредствен. Защото положителните нагласи от романа на Алек Попов са едно, рекламата също събужда зрителския интерес, но филма не представлява нищо повече от поредната, сравнително сръчно скроена, но дребна българска история, която определено няма да развълнува много хора, особено извън България. Хората по света се интересуват от филми, засягащи теми, които са или по космополитни, или по-близки до техния манталитет, обичаи, до техния свят, а не от разни нашенски тъпотии. Освен това хората по света харесват оригинално заснети и талантливо режисирани филми, нещо ново, нещо по-различно, а не разни филми със съмнителни художествени качества. В “Мисия Лондон” няма нищо оригинално, нищо ново, нищо различно от това, което досега сме гледали – все едно сме го гледали този филм някога преди, ама в друг вариант. Говоря и за визията,и за режисурата, и за актьорската игра, монтажа и операторската работа. Някои хора пишат – “професионално е направен филма”… Ама хора, в България има много професионалисти и режисьори и оператори и музиканти и много още. Но това не е достатъчно за да направиш добър филм! Трябва и талант, трябват и много други неща, които в “Мисия Лондон” липсват. А трябва и повече професионализъм. “Мисия Лондон” все пак доказа, че многото пари, вложени във филм имат значение, но това е също много недостатъчно за да се направи наистина добър български филм.
Хубаво би било, продуцентите на филма и режисьора Митовски да не парадират толкова с този “успех” на “Мисия Лондон” в България и да не се тупат толкова в гърдите, защото излишното самочувствие и позьорството, както и излишния шум около филма, ще им изиграят неприятна шега. По-скромно – по-хубаво! Ясно е, че всичко е PR и реклама, ама по-скромно, за да не се получи обратния ефект от рекламата. Скромен е и самият филм “Мисия Лондон”. Според мен не е успех, а поредната посредствена “боза”, но този път опакована в много реклама и направена с доста пари.
Нека творците и продуцентите на този филм да не ми се сърдят, това е все пак едно лично мнение, но споделено и от много мои приятели и познати!