Categories
Статии

Интервю с Ювиги

За нас музиката е един основен кеф.

Бързам, понеже закъснявам за първото си интервю, което ще правя на живо. Притеснявам се – не знам какво да очаквам. Въпреки че съм си подготвил въпроси, съм доста скован. Щом влизам в студиото, виждам четири много усмихнати момчета, които веднага пречупват първоначалната ми уплаха. Дами и господа – представям ви група „Ювиги“.

Здравейте. Представете се накратко.

Панайот: Аз съм Панайот, свиря на бас и пея. В групата съм от почти самото й начало, което е през нескорошната 2002 година. Това е за мен накратко.
Явор: Аз съм Явор. Свиря на синтезатори. Аз повече викам – не пея толкова много. И аз съм от тогава в групата, от 2002, когато всъщност започнахме да измисляме концепцията и въобще идеята за такава музика и такава група.
Спас: Аз съм Спас Генев. Свиря на барабани. Не пея – викам без микрофон и съм най-отскоро в групата, мисля, че от 2005 г. Нещо такова – 2005 – 2006. Аз съм последният присъединил се.
Вальо: Аз съм Вальо Мoновски – китара и вокал. С Явор практически двамата направихме групата. След това се присъединиха Панчо и Спас.

Миналата година сте участвали в Jack Daniels – Battle of the Bands.

Вальо: Реално участвахме, но нямахме материал с необходимото качество, за да сме конкурентоспособни.

Поводът да сме тук е новият и респективно първи албум за групата, който ще издавате. Разкажете малко повече за него.

Явор: Цяла година и половина се борим с този първи албум, но всъщност вече има реални резултати. Надяваме се скоро, в обозримото бъдеще, да имаме материали и да е завършен поне като първоначален вид. Албумът е концептуален, т.е. разказва една история. Мисля, че колегата може да разкаже за философската страна на нещата.
Панайот: Основната идея разглежда песните в концептуална обвързаност. Разглеждат идеята за човека – за чистият свободен човек, който се сблъсква с обществото и губи част от себе си в тази връзка с останалите хора и нещата, които му налагат като ограничения, като налагане на стереотипи. Общо взето борбата на човека да остане себе си…

Спас: И индивидуален преди всичко.

Панайот: Да. Да запази същността си и себе си в едно недружелюбно общество, особено в света, в който живеем.

Кое ви подтикна да направите албума точно с тази насоченост?

Панайот: Житейският ни опит, който с годините става все повече и така все повече се сблъскваме с подобни проблеми и подобна тематика. Всъщност ежедневието, сивото ежедневие, може да обезличи човека и да отнеме цвета в живота му, ако той се остави на това.

Вальо: Това е сериозната страна на нещата. Случайността има пръст и тук. Докато се раждаха песните, когато първите няколко песни вече бяха завършени, се оказа, че има смислово прехвърляне от едната в другата и развитие. Може много лесно да се намери идеята развита в следващата песен и просто решихме да направим цялата история.
Панайот: В самото начало малко случайно се родиха нещата, но в последствие развихме концепцията и подчинихме останалите неща на нея, така че идеята да има концептуален албум дойде от само себе си. Въпреки че е първи и задачата не е лека със сигурност. Това поставя и други очаквания.

Това означава ли, че ще има и втора част?

Вальо: Имайки предвид как се развива и какъв е краят, малко е вероятно да направим втората част, но все пак да не затваряме всички възможности.
Спас: А може дъщеря от втория брак …

Имате ли измислено име за албума?
Панайот: „Сива пустиня“.

Спас: Това е метафора за града. Въпреки че е пълен с хора, той е някак си празен.
Панайот: Става връзка с концепцията, идеята и историята на албума. Човекът, от чистото създание, което е, губи част от себе си в градската действителност, когато се присъедини към града. Градът е метафората за обществото като цяло. Затова градът играе основна роля като негативен персонаж.
Явор: Той даже има своите реплики в албума …

Откъде черпите музикалното си вдъхновение?

Вальо: За мен лично музикалното вдъхновение идва от групи, които слушам, от конкретна музика. Даже доста често, както си вървя, и нещо ей така ми влиза в главата – някаква натрапчива мелодийка. Може и да се окаже, че е чужда, но в някои случаи си е лично моя. Така че – различно е. Но при мен най-вече от музиката, която слушам в момента, и затова моментните ми идеи се влияят от това, което слушам.

А по-конкретни групи да споделиш?

Вальо: Слушам доста неща. Напоследък може би прекалено много слушам Spock’s Beard. Иначе имам различни периоди – период, в който слушам по твърд метъл. Имах един период, в който слушах предимно блус – най вече Stevie Ray Von. Много е обширно. Преди слушах предимно метъл, но сега слушам каквото ми привлече вниманието – джаз, народна музика.

Паньот: Тук е моментът да отбележим, че той е бивш народен възпитаник…

Вальо: Свирил съм на тамбура. Може да се чуе в свиренето, особено в идеите, първоначалните идеи.

Спас: В общи линии всички харесваме прогресив метъл, прогресив рок и така нататък. Всеки има различни фаворити и клони към различни такива. Прогресив музиката затова е прогресивна, защото обобщава и събира в себе си много различни стилове, много различни звуци. Може би това, че всеки един от нас слуша малко по-различна музика, допринася за богатото разнообразие от звуци.

Вальо и Явор – двамата освен в Ювиги, свирите и в Балканджи. Как съчетавате двете групи?
Вальо: Поне засега не съм намирал някакви затруднения да ги съчетавам. Рядко сме се засичали по някакви мероприятия. Успяваме да намерим време и за двете. Не се бъркат особено идеите за двете групи – като музика нещата са доста различни. Така че не можем да кажем, че идеите за едната група крадат идеите от другата. Дори в Балканджи сме малко в страни от композиторския процес. Не мисля, че е някакъв особен проблем.

( Към Вальо ) Това ли е основната причина да свириш в две групи?
Вальо: Основната причина за мен е, че аз бях фен на Балканджи още отпреди да свиря в групата.
Явор: Също както и аз.

Вальо: При предложение, че ми предложиха, видях възможност  – опитах и стана.
Спас: Ебати якото!
Вальо: Хронологически с Ювиги започнахме 2002-ра, а в Балканджи сме от 2004-та.
Явор: Двете неща не се смесват. Помагаме си, защото хората, които свирят в България, не са безкрайно много …
Вальо: Да не говорим пък за София.
Явор: Няма конфликт между тези две неща.

Спасе, ти се занимаваш с дизайн. Гледал съм някои от твоите неща в сайта ви и плакати. Може ли да очакваме нещо интересно от обложката? Знаете ли как ще изглежда вече?

Спас: Благодаря. Работи се в момента и доста от илюстрациите към песните са вече готови. Основната идея е на лице.
Явор: Тук е добре да споменем, че няма да издаваме албума в Digi pack, а в класически вариант, вътре ще има много хубава книжка.
Панайот: Общо взето хората ще могат да очакват интересна обложка, с която да се запознаят визуално с идеята на албума. Искаме да направим нещо много интересно и от към визуална страна.

Какво влияние оказва хубавата обложка за един албум?

Панайот: Огромно. Особено за изпълнител, когото хората все още не познават.
Спас: Предимно за изпълнител, който е непознат. Когато става въпрос за албум на Theater дори и в бяло пликче да е, ще дам колкото пари ми поискат за него.
Панайот: Когато името все още нищо не говори на хората, на тях нещо друго трябва да им привлече вниманието – и това е визията. Когато видят един албум, а след това го чуят и им хареса, едва след това името вече започва да говори за теб.
Вальо: Най-добре е, когато хубавата обложка е комбинирана с хубава музика вътре.

Като промоция на албума може ли да се очаква турне в страната или все още е много рано да се говори по въпроса?
Явор: Имаме концептуалната идея да направим нещо подобно. Дори и от преди имаме желание да свирим в страната. Изпълненията на живо са ни любима част.
Вальо: Малко или много трябва да се популяризираме, преди да излезе албумът, хората все пак да знаят за какво става въпрос и да пожелаят да си го купят.
Спас: И преди всичко ние не сме студийни музиканти. Ние сме жива група.

На живо освен музиката от предстоящия албум, свирите ли и кавъри на други групи?
Вальо: Докато все още не можем да запълним два часа с наша музика – да, вкарваме някакви кавъри, но се стремим да не са по-конвенционалните, които свирят прохождащите групи. Малко по-непознати и интересни… „Breaking The Law” и „Fear of the Dark” вече не ги свирим.
Спас: … мен понеже ме е страх малко от тъмното …
Вальо: Въпреки че не сме приключили първия албум, върви творческият процес по нови песни, така че в следващите концерти ще включим и песни, които няма да намерят място в първия албум, но живот и здраве – в следващия.

Как ви възприема публиката?
Колективно: Обикновено добре.
Спас: Поне в началото не ни познаваха много от хората в клубовете, но за мен винаги е било най-хубавото това, че след няколко песни усещат положителното настроение, добрите вибрации, които излизат от сцената.
Вальо: Дори в началото да гледат малко странно, в последствие ги грабва. Винаги хора, които не са ни чували, са малко „А, какво е това?“.
Панайот: Много е приятно за нас, че много от хората, които идват на концертите ни, не слушат нито метъл, нито тежък рок, но въпреки това им харесва и по-късно се връщат като фенове и идват на концертите ни с желание и удоволствие.
Спас: Гледаме да правим сплитове с други групи, за да могат хора, които по принцип няма да дойдат да ни чуят, все пак да го направят по един или друг начин.
Вальо: До сега има успеваемост, защото хора, които не са имали намерение да слушат нас, в последствие се връщат.
Явор: Всяка група си има един контингент от приятели и познати, които ходят по техните концерти и се омешват и слушат и другата група, а пък тя вземе, че им хареса.

Опишете стила, към който се стремите да свирите?
Панайот: По мое мнение още от първите парчета групата има нещо характерно във всяка песен. Може да не е един стил, който да ги връзва всички да звучат еднакво, но е нещо различно. Повечето песни не могат да бъдат оприличени на еди-коя си група, еди-кой си стил. Освен това, специално за този албум, парчетата са мислени в продължение на доста дълъг период от време и са се раждали с идеите на всички ни, а и – както каза Вальо – различните влияния, които сме имали всички през годините, когато те са създавани, по някакъв начин са ги направили да звучат много различни една от друга. Мисля, че това ще бъде едно от най-големите достойнства на албума – че песните, въпреки че концептуално са свързани помежду си, имат препратки, личи си историята, която се разказва. Въпреки това те като звучене, като изразни средства, са много разнообразни.
Явор: Поради дългия период на композиране, песните са акумулирали голямо количество емоционален заряд, заложен вътре в тях. Ако се върнем на въпроса за стила – опитваме се да правим различни неща, да не е нещо, очаквано предварително.

Панайот: Нали това е смисълът на прогресивната музика все пак – да представиш нещо различно на слушателя.

Спас: В никакъв случай не се стремим самоцелно да го правим изчанчено, само за да е изчанчено.

Вальо: Предпочитаме да е различно, не толкова странно, колкото различно.

Спас: Преди много време, когато започнах да свиря, приятелите ми ме питат „Добре, каква музика свирите“ и аз „Прогресив, нали знаете, като Dream Theater”. С времето осъзнах, че ние сме много далеч – пак е прогресив, но е много далеч от тях. Като ниво е ясно, че сме далеч от тях, защото съм ги чувал с ушите си и ревах след това, но просто като звук и поднасяне на музиката сме много различни – като послание.
Вальо: Поради популярността си, когато човек спомене „прогресив“, първото нещо, за което един млад фен се сеща, са Dream Theater, но не можем да кажем, че приличаме на тях, нито на която и да е друга група.
Панайот: Много от любимите ни групи са Spock’s Beard, Queensryche, Rush … но музиката ни по една или друга причина не е отишла в тези посоки. От тук нататък нека хората преценят на какво им напомня музиката ни. Ние я правим така, както я усещаме, без да се стремим да прилича на нещо или да влиза в някакви рамки.

Докъде сте готови да експериментирате с музиката си?
Вальо: Докъдето не сме се сетили и опитали.
Спас: Зависи от конкретните идеи, които разработваме. Нямаме някакво ограничение да кажем „До там ще стигнем и от там нататък повече не“ – не.
Панайот: Докато ни звучи добре като музика, експериментът продължава. С всяка песен, която правим, се опитваме да не се повтаряме. Не сме стигнали до етап, в който да се повторим много, без да имаме идея как да вкараме нещо ново в песните. Това за нас също е някакъв стимул и някакво разнообразие, тъй като от чисто експериментална гледна точка прави композирането и свиренето интересни.

Текстовете на прогресив песните винаги носят някакво послание със себе си. Текстовете на коя група ви впечатляват?

Панайот: Queensryche са много сериозни. Geoff Tate пише страхотни тестове. Също така албумите на Ayreon са много силни, не само като музика, но и като текстове, послания. Pink Floyd …
Спас: Transatlantic, Marillion …
Явор: … Riverside. Много и все различни неща. Всичките са прогресив групи, но не се припокриват една с друга.

Каква картина искате да си представи човек в съзнанието си, когато слуша вашите песни?

Панайот: Бих искал човек да интерпретира текстовете, които чуе, по свой собствен начин. Да успее сам да интерпретира нещата – да намира нещо свое в тях.
Спас: Най-важното е човек да седне и да се замисли, а пък до какъв извод ще стигне, си зависи от конкретната личност и кой какъв поглед има върху нещата. Но ако успеем да накараме някой да се замисли, мисля, че си е успех.
Явор: Панайот е малко пристрастен, защото е авторът на повечето от песните. Поради това, че албумът разказва история, при това минава от единия в другия край, минава през целия път на търсенето, намирането и т.н., всяка песен сама по себе си носи нещо различно като почва от предишната и свършва в следващата. Всяка песен има различен заряд т.е. в едната героят е гневен, в другата е съсипан, в третата вече започва да се събужда, да усеща силата в себе си. Най-хубавото е, че в накрая завършваме с един доста отворен финал. Двояко може да се разбира.

Взимате ли се много насериозно, като правите музика, или възприемате нещата по-философски и майтапчийски?
Вальо: По-скоро сериозно. Майтапчийски може да подходим на някой концерт, по някой определен повод. Конкретно за нашата музика не мисля, че има нещо, с което можем да си правим шеги. Гледаме да си направим нещата сериозно, а вече ако остане време … Правили сме и лиготии.
Панайот: Има и нещо друго. Въпреки че взимаме насериозно това, което правим, музиката ни е сериозна като послание, винаги се държим далеч от опасността да се вземем толкова насериозно, че целите и амбициите ни да ни повлияят на доброто ни настроение. В крайна сметка гледаме на нас да ни е приятно от това, което правим. На нас да ни харесва първоначално музиката и нещата така, както се развиват. Винаги я има тази опасност – като се вземеш много на сериозно, нещата да добият по-неприятен характер и удоволствието от това да свириш, да се изгуби в прекалени амбиции. За нас музиката е един основен кеф.

Какво липсва на българската рок сцена?
Спас: Проблемът е, че доста хора ходят да слушат кавъри на любими песни. Според мен трябва да има реклама на авторската музика, защото има наистина качествени неща, но трябва нещо да се пречупи, за да отиде човек и да чуе нещо непознато.
Панайот: Все още го има този предразсъдък, че качеството на албума ще бъде много зле. Общо взето има достатъчно качествени материали и групи, които могат – лансирайки и рекламирайки ги, не само сами, но и чрез медиите, да излизат на яве. Да може българският слушател да се гордее. Както е с театъра и киното – когато знаеш, че е качествено, започваш да отиваш. Става малко или много модерно да ходиш на такива места. И в България, и в световен мащаб, рокът е в подем, което не беше така през 90-те например. Това липсва … Може би още малко реклама и време хората да се научат, че в България има музика и въобще изкуство, защото ние българите си го имаме заложено да сме негативно настроение към българското – каквото и да е то. После ни трябва време да се убедим, че всъщност има качествени български артисти във всяко едно отношение.
Спас: Аз пък знам за друга черта на българите, че нашето си е най-хубавото, ние сме най-умните …
Вальо: Е, това обикновено се говори на всеослушание, но не си го мислиш.
Явор: Факт е, че в музикално отношение се раждат все повече интересни неща, все повече нови неща, което е много хубаво, защото така ще се случи пробивът.
Вальо: Надяваме се ние да направим пробива …
Панайот: В един момент ще се отварят все повече клубове, с все по-качествена музика, все повече звукозаписни компании.
Спас: Ще имаме повече време да свирим.
Панайот: Ще се появят повече хора, които да помагат на музикантите да бъдат музиканти.

С какво се занимавате извън Ювиги? Предполагам, че не ви е основното занимание.
Всички: За съжаление не е!

Спас: Аз лично съм печатен дизайнер. Книжен плъх съм и не мога да се справям добре с тези нови технологии. Обичам да се занимавам с мотори като хоби.
Вальо: Аз се занимавам с черната работа в една адвокатска кантора.
Панайот: Аз съм в търговска фирма за машинни компоненти.
Явор: Аз съм QA в софтуерна фирма.

Коя група от несъществуващите вече български групи ви липсва най-много?
Спас: Ер Малък.
Панайот: ФСБ.
Спас: Контрол много ми липсват на мен, въпреки че се събират периодично от време на време. За критериите на пънк-рока на времето те са на били на върха … жалко, че никой не ги е знаел.

Преди няколко месеца подписахте договор с мениджърската агенция Double D Music. Какви са надеждите ви, свързани с тях?

Явор: В лицето на Double D Music група Ювиги намери своите мениджъри. Радваме се на съвместното си сътрудничество.
Панайот: От скоро сме заедно, но имам надежда, че ще направим много в бъдещето си партньорство. Хубаво е, както казахме преди малко, че има хора, които се занимават с българската авторска рок музика.
Явор: Ние благодарим за гласуваното доверие и оправдавайки го, ще докажем, че има хубава рок музика в България.

Вашите думи към читателите на Metal Katehizis.
Явор: По-скоро ще отправим пожелание. Нека и вие ( Metal Katehizis) да вървите напред и много читатели и почитатели да имате, а конкретно към читателите – надяваме се да ги видим на нашите концерти и да празнуваме заедно с тях. И на предстоящите събития, и на бъдещето издаване на албума, когато това се случи.

—————–

Интервюто е взето в края на миналата година за Metal Katehizis, но поради технически и други причини не е ( до този момент ) публикувано.

На 22 май, от 20 часа в клуб RBF група Ювиги ще представи техния първи албум. Бъдете там!

Ювиги, Сива пустиня

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.