Categories
Dragomir Draganov Музика

Интервю с Драгомир Драганов

Интервю на Маруш „Луци” Денчев с Драгомир Драганов, седмица преди концертът му в столичната зала “Blue Box”, където ще представи първият си самостоятелен албум “Alter Ego”.


Маруш “Луци” Денчев: На какво се дължи факта според теб, че в една по-малка държава като Дания има повече известни метъл групи от България. Например Royal Hunt, King Diamond, Manticora?
Драгомир Драганов: Как какво? Не граничи с Турция, няма чалга, няма държавна политика за защита на чалгата, каквато има тук.

Какво тогава трябва да се промени според теб?
Да минат много години и да се сменят хората. Просто не виждам какво друго може да се направи.

Може би инвестици от страна на спонсори? Може би тогава ще излязат повече групи от underground сцената?
И сега има достатъчно групи. Въпросът е, че те наистина нямат обратна връзка. Нямат поле за изява и затова много бързо се разпадат. Иначе в България има не по-малко талантливи музиканти отколкото Дания или където и да е. Въпросът е, че няма поле за концерта и медиина изява. Медиите са заети с друг тип музика.

Ако имаше възможност да си направиш собствена група от петима музиканта от световната сцена плюс теб – кои би избрал за вокалист, двама китариста, басист и барабанист?
Уау … Ronnie James Dio ( Black Sabbath, Heaven and Hell, Rainbow ), Toni Iommi ( Black Sabbath, Heaven and Hell), Chris DeGarmo ( Queensryche ) .. ох, някак си ми се искаше и Geoff Tate ( Queensryche ) да пееше вокалите, но няма как да стане с двама вокалисти. Steve Harris ( Iron Maiden ) и Vinnie Paul ( Pantera ). Това си е Dream team. Аз нещо такова съм направил ( смее се ).

На кои български и чуждестранни групи симпатизираш?
От българските на всичките понеже са малко. На концерти съм ходил само на Ахат и на БТР. Иначе Deep Purple, Black Sabbath и Led Zeppelin – с това започнах и няма как да се скърши тази любов. Бих спомеанал още Iron Maiden, Judas Priest, Queensryche. Много са.

Като малък искал ли си да станеш космонавт?
Не. От малък исках да стана музикант.

Какво предпочиташ – да си водещият китарист в малка група или безгласна буква в голяма група?
Тъй като второто не е възможно ще кажа първото. Аз създавам музика – не съм изпълнител само.

Какво мислиш за кражбата на интелектуална собственост и колко време даваш на албумът си преди да се качи в Замунда?
Всички крадат. Неспасяемо е положението.  Колкото до качването в Замунда – може би още на 11 май, като първи работен ден, вече ще го има. А ако има някой по-пъргав и на 9-ти вече ще е там ( б.а. концертът на Драго е на 8 май ).

Можем ли да очакваме турне скоро в страната с музикантите, с които ще представиш албума, или в някакъв друг формат?
Чак турне не, но се надявам, че ще има и други концерти. Надявам се още на първият фестивал на китарата в Пловдив ( б.а. 15 – 18 октомври ) да участвам.

Къде предпочиташ повече да свириш – на открито или на закрито?

И двете си имат предимства, но в зала някак си атмосферата е по-различна, по-хубаво се получава, защото човек влизайки в залата се настройва за събитието,а ако ще е на открито то да е на стадион, за да се знае пак за какво става дума. Иначе по поляните е интересно, но не е кой знае каква тръпка.

Имало ли е въпрос, който си искал да ти бъде зададен, но така и не си го получил?
Не. Най-често ме питат въпроси, които не искам да ми задават.

Тринадесет композиции са в албума. Фаталист ли си?
Не. Нарочно избрах да са тринадесет, защото изобщо не ми пука от такива числа и зависимости. Съзнанието ми е освободено от подобни глупости.

Не става много ясно защо албумът е инструментален. Мислиш ли, че в България липсват добри вокалисти?
Направих го инструментален, защото точно такава ми беше идеята още от самото начало. Това беше един страничен проект, който отдавна исках да направя.  Както има много примери по света – Joe Satriani, Jeff Black, Marti Friedman.

А за българските вокалисти?
Вокалисти има. Надявам се силно много да има добри вокалисти и един от тях да ми се падне на мен.

Може ли да разкажеш малко как се създава една песен? Лично на мен винаги ми е било интересно дали първо се пише текста или първо музиката.
Няма точна рецепта. Правил съм и двете неща. Като има текст обаче някак си е по-лесно, защото подсказва темпо, ритъм … дали е подходящ за балада или по-бързо парче. Но спокойно може да се направи и обратното. Точно такъв е случаят с моята песен Прометей. Аз написах музиката, а Пламен ( б.а. Пламен Глогов, който спечели конкурса за песен по музика на Драго ) написа текста.

Защо трябва да посетим концерта ти?
Първо, за да чуете нещо интересно, което не се случва всеки ден в България. Второ, за да подкрепите българският рок, за да го има и за напред, защото всички се бият в гърдите, че са рокаджии, но като не ходят на концертите и като започнат да падат концерти и изпълнителите ще спрат да идват.

Снимки: Официалният сайт на Драгомир Драганов

One reply on “Интервю с Драгомир Драганов”

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.