Categories
Музика Статии

До Dimmu Borgir и обратно

Не е тайна за никого, че харесвам по-твърдата музика, но ако някой ми беше казал преди време, че ще отида на концерт на Dimmu Borgir щях сега да съм при него да му искам съвети за инвестиция в акции на борсата. И наистина – не съм фен на екстремната музика, въпреки че харесвам някой и друг момент в нея.

Тъй като от около два месеца вече се подвизавам в Metal Katehizis като редактор имах възможността да получа покана за концерта два дена преди датата на събитието – 15 август.

SDC12638

И понеже съм свободен електрон много бързо взех решението – ще се ходи. Дори реших да направя приключението малко “по-екстремно”. В мозъка ми се роди идеята да проверя дали мога да отида до Каварна, да гледам Dimmu Borgir и да се върна до София само за 30лв. Всичко беше изчислено – 11лв. е влакът от София до Варна, от Варна до Каварна и от Каварна до Варна имаше кой да ме закара, а влактът обратно си мислех, че е 11лв., но се оказа календарен ден и е 13.65лв. … въпреки това 11лв + 13.65лв. = 24.65лв. Идеята ми беше да не давам пари за нощувка в Каварна, а да пия кафенце някъде и да си чета книгата “Последната тайна на земята” до сутринта, когато тръгваше моят транспорт, а във влака до София щях да спя.

Уви … както става винаги – нищо не е както по план. Във влака за Варна попаднах в много весела компания с преобладаващи русофили – дядо Николай, който въпреки 70-те си години направи 20 лицеви опори, защото “го боли гърба” ( бих се засрамил, но аз от известно време правя повече 😉 ), една много симпатична девойка от Молдова, Живодар ( страхотно име ) – строител, който е голям фен на Любе и най-сетне колега метъл, който беше 1/2 руснак. И в такава обстановка се започнаха едни песни ( които може да пее ) и така времето до Варна мина абсолютно неусетно.

SDC12642

Въпреки че ми беше изключително приятно не успях да спя във влака и това заплашваше да съсипе плана ми – нямаше да мога да стоя буден две нощи подред.

Възползвах се от отвореният прозорец от време, за да посетя вуйчо и вуйна във Варна, които ме гостиха с невероятни мекички … мммм …. Успях да видя и новата детска площадка в квартал Младост, в която изобилстваше от ( Криси затвори си очите ) – млади майки … охааа.

След като възстанових слюнката, която отделях в изобилие от мекичките и майките, се настаних на една пейка пред катедралата “Успение на Пресвета Богородица” и зачаках свръзката ми с Каварна да се появи.

SDC12650

SDC12655

След пристигането в Каварна плановете за евтино преживяване бързо се изпариха – заедно със силите ми. След известно лутане в търсене на квартира и попадането в един цигански купой, който имаше типичният изглед от криминалните сериали …. бррр …. и изтърпяването на обаждане на агента със звучният прякор “Курешката”, най-сетне намерих една много много хубава квартира, която от съображение за запазване за бъдещи посещения няма да съобщя къде се намира 🙂

Не съм музикален курифей, но смело мога да заява, че първата подгряваща група Serpentine Creation никак не ми хареса. Чуваше се само едно непрекъснато ревене, което никак не ми понесе. Добре, че другите две български подгряващи групи The Revenge Project и Korozy се представиха по-добре ( явно, защото са по-добри ) и ме поставиха в състоянието “Абе, Луци, ти защо не ги слушаш тия по-често?”. Дори The Revenge Project изпълниха една песен, която смело мога да заява, че най-много ми хареса от целият фестивал – 1000 voices. Може да я чуете в тяхната myspace страница http://www.myspace.com/therevengeproject

…. и тъмнината се спусна, мракът се загнезди в малкото праведни души, които се намираха сред мнозинството от покварени призраци … Е, не ми се отдава да описвам черни и епични картини. Въпреки, моята липса на думи Dimmu Borgir изнесоха една добра продукция, но някакси не покриха очакванията ми. Звукът беше на ниво – отдвана не бях чувал толкова силен и чист звук. Пичовете от Dimmu Borgir обаче някак си не се раздадоха – остана впечатление, че са дошли на почивка. Аз си чух двете техни песни, които харесвам, а именно The Serpentine Offering и Puritania и си бих камшика към мястото където положих морна глава ….

SDC12715

Връщането с влак от Варна до Каварна също мина доста бързо. Това се дължеше на факта, че пътувах заедно с двама гърци, момче и момиче, с които си приказвахме доста. Обясних им или поне така си мисля как се подрежда кубчето на Рубик. Странното е, че аз на български не мога да го обесня, пък както мънках на английски кой ме е разбрал и кой не ….

В заключение ще кажа, че от цялата дандация най-много съм доволен от хората, с които се запознах по пътя. Разменихме си контакти с повечето и се надявам някога да се засечем на по-бира или Maiden-две.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.